Български  |  English

Вуду наука: отвъд предела, отвъд Ванга или отвъд здравия разум?

 
Ако не беше статията „Отвъд Ванга”, публикувана в бр.13 на в. „Култура” от 8 април 2011 г., със сигурност нямаше да обърна внимание на поредното обемисто томче с градски легенди за необикновения живот на баба Ванга (Светла Теодорова, „Ванга: Отвъд предела”, Изд. „Изток-Запад”, 2011 г.). Но в тази статия, още в самото начало, авторката на новоизлязлата книга е заявила нещо, което привлича вниманието, а то е, че е написала книгата, за да защити убеждението си, „че алтернативното знание би трябвало да има място в живота на съвременния цивилизован човек наред с научното знание”. Не че това е необичайна позиция в днешно време в България. Необичайното в случая е, че зад нея застава автор, представен ни като „старши научен сътрудник по биофизика в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН”. (Междувременно една бърза проверка показа, че Светла Теодорова никога не е била старши научен сътрудник, няма дори докторска степен, а от една година не е и щатен сътрудник на ИЯИЯЕ. Няма да коментирам причините за тази „грешка”, защото това би отклонило дискусията в съвсем друга посока. А и, в крайна сметка, авторката на „Отвъд Ванга” наистина е физик и е работила доскоро като професионален изследовател. Важното е какво твърди в това си качество, а не какви допълнителни буквички е изписала пред името си.)
 
Светла Теодорова обяснява своята нетрадиционна за един учен позиция по следния начин: 1). Съществуват факти като ясновидството, които науката отхвърля, защото не може „да докаже” и обясни. 2). В същото време, обяснението на тези факти е напълно във възможностите на „алтернативното знание” (към него Теодорова отнася езотериката, окултизма и теософията). 3). Затова науката, а заедно с нея и всички ние, следва да признаем официално „алтернативното знание” и построените с негова помощ обяснения, ако те „по логичен подход и методология се родеят с научния анализ”.
Науката, обаче, не отхвърля ясновидството, защото „не може да го обясни”, а защото поставя под съмнение статута му на факт. И не е достатъчно едно обяснение да е логично, за да настояваме то да бъде „официално признато” от науката. Много напълно логични обяснения са съвършено безполезни, ако се опират на неверни предпоставки. Обясненията, основани на „алтернативно знание”, са тъкмо такива. Тези възражение срещу основната теза на Светла Теодорова ще бъдат изложени по-долу в детайли.
Науката не отхвърля факти, които не може да обясни, а само „факти”, чието съществуване е под въпрос
Обвинението, че учените са склонни да не признават фактите, които не могат да обяснят, е нелепо. И един бегъл поглед върху историята на науката е достатъчен, за да ни убеди, че не само няма такова нещо, но и че тъкмо необяснените факти, често възприемани като ”аномалии” по отношение на тогавашното знание, са един от двигателите на прогреса в науката. Брауновото движение, катодните лъчи, масовото измиране на динозаврите, следите от ледници в Индия – всички тези факти дълго време са били загадка за учените, но малцина са били онези, които са поставяли под съмнение статута им на факти. Съвсем друг е случаят с ясновидството. И до днес няма неоспорими свидетелства, че такова явление съществува. Показателно е, че вече 40 години образователната фондация на бившия илюзионист Джеймс Ранди предлага награда (която към днешна дата възлиза на сумата от 1 млн. долара) на онзи, който успешно издържи теста, доказващ реални паранормални (в т.ч. ясновидски) психически способности, но от явилите се до момента над 1000 претендента, нито един не е успял да заслужи наградата.
Светла Теодорова обаче настоява, че ясновидството е факт, макар и не „научно доказан”. Смислено ли е подобно твърдение? Вярно е, че има факти, които осъзнаваме като такива, без да прибягваме до услугите на науката за тяхното установяване. Това, че Ванга е починала през август 1996 г., е такъв факт. Безспорен факт е също, че Ванга е имала брат. Факт е и че Светла Теодорова е автор не само на „Ванга: отвъд предела”, но и на книгата „Трансцендентално знание и нетрадиционни явления”. Всички тези факти ние възприемаме като безспорни и без специалната намеса на научни доказателства. Но дали твърдението „Ванга притежаваше ясновидски способности” е от същия вид? Това, което знаем със сигурност, т.е. можем да приемем за факт, е, че много хора са убедени (до степен, че могат да се закълнат в това), че Ванга е познала едно или друго събитие от живота им. Този факт обаче допуска различни обяснения и приписването на ясновидски способности на Ванга е само едно от тях (и бих добавила, не най-правдоподобното). Знам, че убедените привърженици на хипотезата за необикновените способности на пророчицата ще изригнат от възмущение при следващите ми думи, но строго погледнато, в неконтролираните условия, при които са били регистрирани „познаванията”, и при липсата на надеждни данни за отношението на успешните отгатвания към неуспешните, чисто логически нямаме право да изключим хипотезите, че Ванга е получавала нужната й информация по други пътища или че успешните отгатвания са просто въпрос на шанс. Като добавим и достатъчно общите и неясни „предсказания”, които със задна дата са разпознати като предвиждания на конкретни събития, картината като цяло не позволява да изключим обясненията, които са алтернативни на хипотезата за ясновидски способности. В този смисъл тази хипотеза е именно хипотеза, а не факт. Светла Теодорова обаче е водена от друга логика: ясновидството има логично обяснение, следователно трябва да приемем, че то съществува! Но дали е достатъчно едно обяснение да бъде „логично”, за да настояваме за официалното му признаване от страна на науката?
„Алтернативното знание” може да „обясни” много неща, но ползата от тези „обяснения” е съмнителна
Намирането на логични обяснения никога не е било проблем за човека, дори в древността, когато знанията му са били ограничени. В VI в. пр. Хр., например, Талес е предложил следното напълно логично обяснение на земетресенията: Земята понякога се люлее под краката ни, защото, подобно на кораб, плува в безкраен океан и когато в този океан има силно вълнение, то кара Земята да се люлее. Обяснението на Талес е логично, но има един „малък” недостатък – то, както добре знаем днес, се опира на невярна предпоставка (Земята плува в океан) и затова то самото е невярно. Логично е било и обяснението на болестите в Средновековието: в контекста на всеобщата вяра, че всичко на Земята се случва или не се случва по божията воля, убеждението, че болестите са божието наказание за настоящи или минали грехове, изглежда съвсем логично. Отново основният недостатък на това обяснение е, че е невярно и поради това напълно безполезно – то не е помагало на хората нито да се предпазват от болести, нито да ги лекуват успешно. Окултните обяснения на ясновидството са от същия порядък. Това, че са логично следствие от определени възгледи за „духовната същност на човека”, само по себе си не е кой знае какво достойнство. Особено ако самите възгледи са силно под въпрос. Какво ни дава, например, „обяснението” на необикновените способности на Ванга, основаващо се на предположението, че при нея, както и при останалите ясновидци, вероятно има „спонтанно силно отворена шеста чакра” („Ванга: отвъд предела”, с.96)? Това „обяснение” по нищо не се отличава от Талесовото обяснение на земетресенията и обяснението на болестите като божие наказание, защото предпоставката, на която се опира (учението за чакрите), е също толкова произволна и неподкрепена от емпирични свидетелства. Който иска да вярва в подобни „обяснения” – нека си вярва, ако това го кара да се чувства по-добре. Но да ни убеждават, че за науката най-добре би било да „признае официално” подобни измишльотини, защото не можела да обясни ясновидството, си е чиста арогантност. И е жалко, и непонятно за мен, че в случая тя се демонстрира от човек, който смята себе си за учен и който е загрижен, че с отричането на „нетрадиционните явления” науката се излагала на обвинения в „закостенялост”. Нима? Окултизмът и езотериката, и в частност ведическото учение, на което се опира Светла Теодорова, са много по-стари от модерната наука, възникнала едва през XVII в. И за разлика от науката, тези учения не са се развили много от древността до днес. Кой тогава е закостенелият?
Могат ли да се борят срещу псевдонауката хора, които не могат да я различават?
В бр.14 от 15 април Светла Теодорова е публикувала кратко допълнение към статията си от предишния брой, озаглавено „Необходимо пояснение”. В него, между другото, тя заявява, че  има намерение да обсъди с колеги възможността за организиране на „Движение за борба с псевдонауката и суеверията”. Похвално намерение. Но може би, преди да се заеме с реализирането му, авторката на „Отвъд Ванга” е добре да се запознае с това какво разбират под „псевдонаука” сериозните учени по света. Защото противно на твърдението й, че „поне от 15 години насам вече никой сериозен учен не оспорва съществуването на явления, като терапевтично въздействие чрез психо-биополе, ясновидство, телепатия, левитация и т.н.”, нещата стоят тъкмо обратното – единици са сериозните учени, които третират тези нетрадиционни явления като факти, мнозинството ги разглежда като типични примери на псевдонаука. За да се убеди в това, е достатъчно да отвори последната издадена „Енциклопедия на псевдонауката” (M. Shermer, Ed., „The Skeptic Encyclopedia of Pseudoscience, 2002) или да се запознае с дефиницията на псевдонаука, зад която застава Националната научна фондация на САЩ („Science and Engineering Indicators 2006”, Chapter 7 „Science and Technology: Public Attitudes and Understanding. Belief in Pseudoscience”).
Не мога да не отбележа и че собственото отношение на г-жа Теодорова към фактите я сродява по-скоро с представителите на псевдонауката, отколкото със сериозните учени. Ще илюстрирам това с два примера.
В статията си „Отвъд Ванга” Светла Теодорова заявява, че „е научно доказано още през 60-70-те години на миналия век”, че „дланите и пръстите на биотерапевтите в работен режим излъчват ултравиолетови фотони, които стимулират организма”. Това, че ултравиолетовите лъчи стимулират организма, си го знаем – затова обичаме да се припичаме на слънце и облъчваме децата си с кварцови лампи. Но кой и кога е установил, че не само слънцето и специалните лампи, но и пръстите на определени хора излъчват в ултравиолетовия спектър? Когато в лично писмо зададох този въпрос на г-жа Теодорова, тя посочи като свой основен източник… книгата на Джуна (Джуна Давиташвили, „Ръцете си слушам”, Изд. Медицина и физкултура, 1990). Предавам дословно получения отговор: „В книгата на Давиташвили е описано как е установен този факт. Проведен е експеримент с нея от американски учени под ръководството на Майкъл Мърфи през есента на 1979 г. в Тбилиси по време на международен конгрес по проблемите на подсъзнателното. … Информация от Давиташвили (стр. 88-89): Тогава американците взеха филмова ролка с чувствителност двеста единици и поискаха от фотографа 6 черни плика. Във всеки от тях сложиха по два отрязъка непроявен филм с дължина 8 дюйма. След това поставиха по три плика в два големи бели плика, единия от които ми връчиха. Държах между ръцете си белия плик около 40-50 секунди. Най-много да е било една минута. След това го върнах на американците. Те взеха пликовете със себе си в Калифорния, след като отбелязаха тези, на които бях въздействала, и вече там проявиха дванадесетте отрязъка от филма.
Думите на американеца: И ето резултатите: шестте отрязъка, които не бяха подложени на въздействието на Джуна, бяха абсолютно черни. Докато другите шест бяха осветени по особен начин. Появиха се своеобразни следи с формата на малки кръгчета. При това, центърът на кръгчето беше съвършено бял, а от него излизаха лъчи... Около бялото петно имаше червени, розови, сини и светлосини петна. ... При слабо въздействие се появява само синкава или бяла окраска. При силно въздействие – червена.”
Да приемем този разказ за достоверен, но как от него следва, че регистрираните на фотоплаката следи са именно от ултравиолетови лъчи? И не е ли по-добре, вместо да се доверяваме на разкази на изследваното лице (което не е специалист), да потърсим описание на експеримента и интерпретация на резултатите му в публикациите на тези, които са го извършили? Ако има такива публикации, разбира се. А ако няма, то това не трябва ли да се тълкува най-малкото като предупреждение, че с експеримента, ако изобщо е бил проведен, вероятно не всичко е наред? Ако Светла Теодорова действаше като учен, а не като адвокат на съмнителни тези, щеше да си даде труда да провери правени ли са и други изследвания с „екстрасенса” Джуна и какви са резултатите от тези изследвания. И щеше, разбира се да открие, че такива има. В началото на 80-те Ю. Гуляев и Е. Годик провеждат такива експерименти в Института по радиотехника и електроника към АН на СССР в Москва. Тяхното заключение е, че възможният физически канал за въздействие от страна на „екстрасенсите” е инфрачервеното топлинно излъчване, т.е. резултатът от манипулациите на Джуна и подобните на нея извън плацебо ефекта не е нещо по-различно от „топлинен масаж”. (Подробности за тези изследвания, както и за програмата, в рамките на която са били осъществени, могат да се прочетат в книгата на Е. Годик „Загадка экстрасенсов: что увидели физики”, Изд. „АСТ-Пресс Книга”, 2010 г.) А ето какъв е коментарът по този повод на академик Едуард Кругляков, председател на Комисията за борба с лъженауката към Руската академия на науките: „Какво се оказа? Джуна не е нищо повече от масажистка с висока квалификация, но за лечение на болни това не е достатъчно. … Всички останали чудеса, приписвани на Джуна, тежат на съвестта на пресата и телевизията” (Едуард Кругляков, „Пладнешки учени”, Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2003). Накратко, липсват каквито и да е свидетелства за това, че „ръцете на биотерапевтите в работен режим излъчват ултравиолетови фотони”. И най-малкото учен, който обявява намеренията си да се бори с псевдонауката, би следвало да съобщава подобна хипотеза като „научно доказана”.
Вторият ми пример е свързан с предполагаемото изказване на Айнщайн, с което завършва статията „Отвъд Ванга”: „Целият свят се покланя на мен, а аз се покланям на учителя Петър Дънов от България”. Посланието, което авторката иска да ни внуши, е ясно: след като дори Айнщайн – един от най-великите учени на XX в. – отдава признание на такъв виден представител на „алтернативното знание” като Петър Дънов, на нас, простосмъртните, не ни остава нищо друго, освен да го последваме и да се съгласим със Светла Теодорова, че „алтернативното знание има място в живота на съвременния цивилизован човек наред с научното знание”. Но казал ли е наистина Айнщайн тези думи? На въпроса ми кой е източникът, по който цитира предполагаемото изказване на Айнщайн, Светла Теодорова отговаря в писмото си до мен, че „тези думи бяха казани на 17 февруари 2007 г. по БНТ от председателя на Бялото братство в България Андрей Грива”. Чувала съм тези приписвани на Айнщайн думи и преди. И преди съм се съмнявала в тяхната автентичност, но този път реших да направя необходимите справки и се свързах с един от известните изследователи на архива на Айнщайн, историка на науката Джон Нортън (в момента директор на Центъра по философия на науката в университета в Питсбърг, САЩ). Ето извадки от писмото, което получих в отговор на запитването ми дали съществуват документални свидетелства за подобно изказване и изобщо данни за това, че Айнщайн е познавал или проявявал интерес към Дънов: „Малко вероятно е това да е действителен цитат от Айнщайн. Аз никога не съм чувал за него преди, не съм чувал и името на Дънов. … Изглежда невероятно такова подкрепящо изказване да остане незабелязано от изследователите на Айнщайн. … Освен това, думи като „покланям се на” не са типични за Айнщайн, който многократно е изтъквал своето „презрение към авторитети” (contempt for authority) … Това е позната игра. Някой обявява, че Айнщайн бил казал „Х”, а после от нас се очаква да доказваме, че не го е казал. Но така ангажиментът за представяне на доказателства е поставен на грешното място. Ако някой твърди, че Айнщайн е казал „Х”, той е този, който трябва да представи доказателства за това.”
Да, наистина генерирането и разпространението на псевдоцитати от знаменитости, както и на псевдообяснения и псевдодоказателства на псевдофакти, е позната игра. Жалкото е, че в нея понякога се включват – на грешната страна – и хора, на които обществото е повярвало, че са учени.
 
Б. а.  Изразът „вуду наука” съм взаимствала от книгата на Робърт Парк „Вуду наука: пътят от глупостта до измамата” (Park, R. (2000). Voodoo Science: The Road from Foolishness to Fraud. Oxford University Press.)
 
още от автора
Лилия Гурова е преподавател в НБУ


15 - 15.03.2012 16:28

Sans la liberté...
От: Петър Тодоров
Сега виждам заглавието на един от коментарите ви, г-н Златев. Бих отговорил единствено: "Sans la liberté de blâmer, il n'est point d'éloge flatteur!" Avez-vous songé à blâmer, Mr Zlatev?
14 - 15.03.2012 16:23

уточнение
От: Петър Тодоров
(извинете ме, твърдението, за което говоря в предния си пост е мистификацията, че Айнщайн се е изказвал за Дънов, което и авторката на тази статия опровергава)
13 - 15.03.2012 16:16

Благодаря!
От: Петър Тодоров
Благодаря, г-н Желязков, за излагането на мистификацията! В цялата мракобесна пропаганда се твърди, че твърдението е казано през 1989 по RDF. Но както става ясно от откъса, копиран от франкоезичната Уикипедия, RDF престава да излъчва през 1949! Естествено, че мракобесникът не може да помисли за всички детайли на лъжата си, и толкова по-добре, така е по-лесно да бъде разобличен!

Г-н Златев, едва ли бих могъл да се обезсмъртя с Блаватска. Разбирам, че вие бихте искали: доста по-лесно е да се обезсмърти човек с нея, отколкото с приноси в теоретичната физика! Но ако още не сте го разбрал: след не повече от 20, максимум 50 години, никой няма да е чувал за тази жена, така че намерете си някой по-стабилен авторитет, с който да се обезсмъртявате!
12 - 28.02.2012 20:01

За радио Diffusion France
От: Лучио Желязков Желязков
Може би е това : http://fr.wikipedia.org/wiki/Radiodiffusion_fran%C3%A7aise




La Radiodiffusion française (ou RDF) est un établissement public français chargé du service public de l’audiovisuel, créé le 23 mars 1945 en remplacement de la Radiodiffusion nationale (RN), et remplacé par la Radiodiffusion-télévision française (RTF) le 9 février 1949.




Disparition 9 février 1949
Personnages clés Wladimir Porché
Données clés Forme juridique Établissement public
Siège social Avenue de Friedland à Paris
Activité Audiovisuel
Produits Chaînes de radio et de télévision, production audiovisuelle

modifier Consultez la documentation du modèle

La Radiodiffusion française (ou RDF) est un établissement public français chargé du service public de l’audiovisuel, créé le 23 mars 1945 en remplacement de la Radiodiffusion nationale (RN), et remplacé par la Radiodiffusion-télévision française (RTF) le 9 février 1949.
11 - 27.02.2012 17:58

Относно Блаватска и теософията
От: Лучио Желязков Желязков
Уважаеми PetaRZ , г-н Петър Тодоров , все пак дадохте ли си труда да прочетете "Тайната Доктрина" ? 33 прецесионни години познание наследено от Асурамая и цитирано от махатма Е.П.Блаватская било мракобесна пропаганда ? Тук не е тоталитарната структура википедия бг. , моля .
1 2 3 > »| 
Отвъд Ванга
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”