От пръв поглед ( кино), брой 18 (2636), 13 май 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Хигиена на културния филтър
Български  |  English

Хигиена на културния филтър

 

“Сбогом, мамо”, 2010, Италия/България, 110 минути, сценарий и режисура – Мишел Бонев, продуценти: Мишел Бонев, Лича Нунец, Джузепе Мария Корасанити; оператор – Емил Топузов, художник – Анастас Янакиев, музика – Кирил Дончев, в ролите: Мишел Бонев, Татяна Лолова, Марта Янева, Надя Конакчиева, Лича Нунец, Илка Зафирова, Ани Бакалова, Юлиян Вергов, Стефано Даванзати, Петя Селянова, Вяра Коларова, Елизабет Радева, Красимир Ранков, Веселин Ранков и др.
В мултиплексите – от 6 май 2011 г.
Разпространяват: А + филмс и Романтика ентертейнмънт
 
 
Отдавна не съм гледала такава пошлост на кино. От уважение към актрисите Татяна Лолова, Илка Зафирова и Ани Бакалова, към композитора Кирил Дончев и художника Анастас Янакиев (в началните титри фигуриращ като Наско), преди прожекцията бях отворила всичките си позитивни рецептори. Уви. За просветения зрител всичко започва с огромното заглавие от екрана: “Сбогом мамо” без запетайка.
В медийните изяви на Мишел Бонев доста се коментира автобиографичният сюжет, но все пак ще го разкажа лаконично. Бабата Мария, болна от Алцхаймер (Татяна Лолова), е натирена от дъщеря си Яна (Мишел Бонев) в забравен от държавата старчески дом, където властва насилие. Изхвърлена като момиче от баскетболния си треньор и прогонена от пастрока си (все заради разгул), оправила се с танци и либидо, тя ражда две дъщери и прехвърля патологичния си реваншизъм върху тях. По-голямата (Марта Янева), чийто прототип е авторката, е изоставена от баща си (Юлиян Вергов) навръх пълнолетието, а след опит за самоубийство попада в Италия, става звезда и се явява като deus ex mahina, за да откупи от злокобната майка отчаяната си сестра (Надя Конакчиева). Двете презират родителката си, обичат баба си и правят всичко възможно да я измъкнат от ада. Успяват с помощта на адвокат (Лича Нунец, научила български специално за филма), зам.-министър (Веселин Ранков), съдия (Красимир Ранков)... За майка им не остава друго, освен платен секс със случаен гаров пияница. Както става ясно, филмът е мелодраматично шоков. И лековерният зрител, формиран от тв-сурогати, би могъл да се „хване” за майчинското насилие, бруталното издевателство над възрастните, всепобеждаващата любов...
Оставям настрана достоверността на историята, но тези иначе важни теми, доста експлоатирани в киното напоследък, тук са представени неубедително – до гротеска. Филмовият разказ подскача в невнятен флешбек между 1968, 1977, 1989 и 2005, между дома, Бургас, София и Рим, декориран с тлъсти надписи в долния ляв край, които дообясняват “пет години по-рано”/“пет години по-късно”, и креслива музика във и зад кадър. Мишел Бонев се вихри с бургаския си диалект и нагла вулгарност в жестове и стайлинг, а актьорското присъствие е сведено до комиксови щрихи. Бездънната драматургично-режисьорска несъстоятелност превръща дори социалния патос в кич. Това ексхибиционистично недоразумение, наречено филм, е демонстрация на профанната и пробивна аматьорщина, с която се сблъскваме на всяка крачка. Но тук е още по-дебелашко, тъй като създателката на копродукцията се перчи с награда от Венеция (маргиналната “Action for women”) и ангажиране на български кинематографисти. А най-отвратителното е, че вложените 330 хиляди държавни лева в “Сбогом, мамо” (бюджет 4 милиона евро) са достатъчни за скромен дебют или няколко къси филма на образовани млади хора.
Мисля, че отношението към това произведение опира до наличието на културен филтър.
още от автора


2 - 05.06.2011 10:19

А Вие казахте ли "Сбогом, мамо"?!
От: Алия
Напоследък сме свидетели на нечувана атака срещу един много български филм, спечелил престижна международна награда – филмът „Сбогом, мамо” на Мишел Бонев.
Филмът бе многократно отлаган за пускане по българските кина, като междувременно и навременно предварително авторката му бе подлагана на унищожителни лични нападки и нечувани инсинуации от българските медии. Възможно най-нечистоплътната жлъч се изля върху една българка, като естествено се използваха познатите прийоми – достатъчно е една жена да е достатъчно млада и достатъчно красива, за да бъде нападана и обиждана с грозни епитети в личен план. Цялата медийна истерия около Мишел Бонев намирисваше много на мъжки шовинизъм и българска творческа комплексарщина до момента, в който отидох да гледам филма.
Още първите сцени ме потопиха в една до болка позната от близкото минало реалност – тази на социалистическа България, на дългите опашки пред празните рафтове, на подтиснатите и несвободни хора, на които им бе отнето елементарното човешко достойнство да решават сами за себе си как да живеят, как да се чувстват, как да мислят, как да се обличат. Една действителност, в която на човек му бе отказана свободата да бъде себе си, в която мъдрата партия и добре структурираното общество единствено имаха право да решават и да го водят към „светлото бъдеще”. И тогава разбрах - филмът разкриваше истини, за които на някои днес не им се иска да се говори и да се припомнят.
Със своята истинска история и безусловна и затрогваща окровеност филмът разкри пред нас забравеното лице на несвободата. Онази несвобода и подтискане на естествените човешки стремежи и въжделения на душата, които израждаха хората в чудовища без сърца, в родители, забравили да обичат дори собствените си деца, улисани в преследване на така отказвания им от „системата на общото благо” елементарен материален комфорт и просперитет. Защото само един подтиснат и несвободен човек може да се изроди в емоционално чудовище без сърце.
За мен „Сбогом, мамо“ е забележителен филм на една забележителна българка. За 20 години „преход“ никой не посмя да направи филм като нея – филм, който показа грозното лице на социалистическа България, на несвободата и изкривените духовни ценности, с които се превъзпитаваше българина.
Всъщност филмът не е само семейна драма, той е много повече – той е една чудесна алегория за майката – социализъм, която унищожаваше своите деца и ги превръщаше в самоубийци и емигранти.
Естествено, за носталгичните спомени по славното социалистическо минало, с които се пълнят медиите и днес, филмът е откровена заплаха. Което обяснява и защо авторката на филма бе подложена на толкова унищожителни лични нападки и нечистоплътна лъжа, разбира се, без да се спомене нито дума за филма й.
Манипулацията е в пълна сила и днес.
А Вие гледахте ли „Сбогом, мамо”?! И когато напускахте киносалона след прожекцията, и Вашето сърце ли беше натежало от въпроси и болка?!
1 - 15.05.2011 17:36

Колегиалност
От: Красимир Стоев
Интересно е друго. Филмът "ТИЛТ" беше оценен много високо. Въпреки цялата творческа разпиляност, която лъхаше от него. "Сбогом, мамо" пък бива пречупен през призмата на всеобщото мнение на гилдията и съпътстващите скандали. На какво ли се дължи това?
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”