Български  |  English

Уловът на светлинните капани

 
Преди повече от 170 години Уилям Хенри Фокс Талбот поставил множество малки дървени камери из двора и постройките на своя дом – Абатството Лакок, убеден в идеята, че е възможно един ден да види природните пейзажи “в прекрасен и застинал върху хартията образ, сътворен без намесата на човешка ръка”. Макар да влезли в историята като “миши капани”, както започнали да ги наричат останалите обитатели на абатството, тези камери били истински “капани за светлина”. Един от тях успял да “хване” светлинна картина – изображение, което днес познаваме като най-стария хартиен негатив, достигнал до нас.
В дните около Великден из софийските улици бяха притихнали в очакване десетки “светлинни капани” – кутии от различен материал, с разнообразни размери, въоръжени единствено с миниатюрна дупка от карфица вместо обектив. Някои бяха отнесени от вятъра, други сметени и изхвърлени в кофите за боклук, трети може би все още висят незабелязано в очакване на лятното слънцестоене. За радост, повечето осъществиха успешно своята мисия, изпълниха се с образи – удивителни, непредвидими, прекрасно несъвършени – с които бе отпразнуван единадесетият световен ден на пинхол фотографията. Тази година последната неделя от месец април, която традиционно се отбелязва като празник на безобективната фотография, бе акцентът в поредица от фотографски мероприятия, организирани от “Фотоработилница” и “Фотобюлетин”. Отвореният уъркшоп, разговорите, прожекциите и в заключение – изложбата в галерия “Анима” (експозицията бе изцяло от ръчно копирани фотографии), имаха за цел да върнат присъстващите към онези, вече забравени преживявания, съпътстващи класическия фотографски процес, свързани с упоритостта, търпението, въображението, изненадата, разочарованието, възхитата. Веднъж докоснали се до тайната на камера обскура, участниците ще открият, че личните им фотоапарати – независимо от тяхната цена и различни възможности – в действителност повтарят случилото се в простата кутия – създават чудесни светоносни изображения, недокоснати от човешка ръка.
Факт е, че още в началото на годината видяхме как изданието “Фотобюлетин” стъпи здраво на крака и сериозно се зае със задачата да представя интересни млади автори и да предлага на читателите качествени текстове, свързани с миналото и настоящето на българската и световната фотография. Появата на “Фотоработилница” също бе обнадеждаваща – всеки, който желае да научи повече за това как е възникнала фотографията и колко вълнуващо може да бъде пътешествието във фотографското минало, вече знае къде може да намери съмишленици. Събития като тези, както и проявите, съпътстващи световния ден на пинхол фотографията, са реални доказателства за съществуването на онова, което до скоро липсваше в нашия фотографски живот – среда за развитие на класическите фотографски техники, възможност за среща с качествената “ръчна” фотография, шанс за лично общуване между хората, живеещи с любовта към фотографията.
 
 
PS Фотографиите, направени по време на уъркшопа “Образ-светлина-кутия”, могат да бъдат видени на сайта на проекта Worldwide Pinhole Photography Day – www.pinholeday.org.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”