Косъмче от четка (изкуство), брой 20 (2638), 27 май 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: По случайност
Български  |  English

По случайност

 

Светлана Мирчева, Случайна изложба, Галерия “Васка Емануилова”, 20 май – 12 юни 2011
На фона на множество спекулации със случайни попадения и грешки наоколо, Светлана Мирчева е предприела стратегия, с която да ги концептуализира сами по себе си и да премахне нуждата от каквато и да е добавена стойност. Но пак някъде там стои съмнението дали в крайна сметка те не добиват просто “декоративните” функции на необичаен десен.
Признавам, че историята за компютърната грешка, която участваше в селекцията за наградата БАЗА миналата година, ме остави повече с въпросителни, отколкото с някакво завършено впечатление. Целият разказ за очовечения компютър и произведените от него неочаквани грешки, които могат да бъдат и “някакви абстракции”, а се появяват всъщност като сложна схема от принтове и текст на стената, ми се стори някак прекалено битово описателен за минималистичния бъг, от който произлиза. До един момент авторката съзира живописни свойства в автоматичния срив на машината, после тази художествена спонтанност прераства в осмислен процес на съхраняване и производство на грешките като самостойни обекти. Светлана Мирчева издига компютъра си до съавтор и донася свидетелства за първите реакции на околните към тези “салати от пиксели”. Крайният резултат, обаче, изглежда по-скоро отново като грешка, която те оставя с неопределен вкус в неяснотата кое всъщност е цел на цялото това старание – самата грешка като неизчислимо естествен резултат от дигитализираната ера и рядък дефект на изрядното съвършенство или по-скоро възможните й художествени качества, хубостта й, която може да се окачи на стената или да се апликира към пода.
Самостоятелната изложба на Светлана Мирчева сега задава контекст, с който мога да приема и грешката от БАЗА. Този контекст е случайността.
Част от нея е и отказът от всяко предварително осмислено и планирано действие. Има няколко “възможни изложби”, които авторката е можела да построи специално за пространството на “Място да срещи”. Доказателствата са налице под формата на 4 малки макета и всички те се занимават с решаването на пространствени проблеми с класически средства и материали. Подобно на компютърните грешки, и тези умалени модели са вече самостойни обекти. Това е преобърнало и смисъла им така, че монументалният минимализъм, развит в тях като идея, се появява всъщност под формата на пипкав предмет.
Разбира се, случайно намерените по улиците фотографии и страници от вестници са вече отдавна “неслучаен” обект на изкуството и честа находка в галериите. Но, за сметка на това, историята за самостоятелния живот, който е добило названието на нейна изложба от 2009 г., оставено за случайна интерпретация на витрините на artnewscafe в Пловдив, насища идеята доста по-успешно. Също и грешките, безценните gif файлове от архива, които вече се оформят като запазената пикселизирана визия за авторката.
Въпреки ангажимента към спонтанната поява на смисли и визии, който е поела с тази изложба, Светлана Мирчева не прави изключение от тенденцията за старателно, че дори илюстративно опредметяване, така популярна сред съвременните ни художници. (Напълно необоснована, например, за работи от типа на “Време Място” с избягалите от първоначалното си предназначение думи, изрязани сега в два плексигласови панела.) Не мога да не призная, обаче, че харесвам стила й на искрена комуникация със зрителя и нейната отворена към изключения и интуитивни пробиви бдителност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”