Косъмче от четка (изкуство), брой 23 (2641), 17 юни 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Несигурността на настоящето
Български  |  English

Несигурността на настоящето

 

Петер Цанев, Инструменти на съпричастност, Галерия “Райко Алекасиев”, 6 – 14 юни 2011
Хармонията и равновесието, идващи от модерността, са принудени да балансират върху несигурността на настоящето. Симпатията, с която Петер Цанев говори за модерността, изпълва тази изложба с една сладка носталгия по онова изоставено художествено вглъбяване в мига и дъха, заради което понякога съвремието се черви и срами. Но художникът сега е намерил начин да материализира този комплекс в една поетична, крехка, едва закрепена форма по много нетипичен за неговия почерк начин.
Свикнали сме да го виждаме прозрачен, призрачен, несетивен, ефирен в неговите плетеници и “упражнения в перфекционизъм”. Психологическите преживявания като призма за теоретичен анализ върху процеса на творене обикновено стоят като първоизточник на неговите рисунки и инсталации и винаги ни поставят в конфузната ситуация да бъдем недотам подготвени за тях. Оставаме консуматори на визуалния резултат и оценяваме на базата на ограничен инструментариум.
Сега обаче, с риск да бъде дори до някаква степен илюстративен, Петер Цанев е намерил начин да се самопреведе в непознат и неизползван от него език със средствата, които формираните в съвремието сетива автоматично първосигнално регистрират като свои. Точно този възпитаван почти насила и редовно подхранван с досадно еднотипни изяви примитивен автоматизъм е инструментът, с който работи авторът тук. Той балансира деликатно не върху материала, а върху сензора. И въпреки цялата поетична красота на неговите “инсталационни рисунки”, те са всъщност избило в пространството критическо съждение за цялото безсмислие в опредметената безсъдържателност на същото това съвремие. При това, изказано с кротко съчувствие и съпричастност.
Изпълнени от прости материали, “шепи вода и човешки дъх”, превърнали ежедневните предмети в абстрактни подпори на баланса си, тези “рисунки” съдържат и следи от пърформанс, който предстои да се случи. Но предстоящото действие не е физическото разрушение на баланса, а по-скоро менталното разбалансиране и разместване на сетивата, които сме наострили в търсене на разпознаваемия, “правилния” модел на настоящето. Артикулите на широкото потребление, бита, удобството, които е използвал, са грабнати директно от действителността като символи. И все пак, това е твърде грубо казано. Всичко в изложбата е толкова крехко и съзерцателно, че се чувствам чак неудобно, мислейки за него като за форма на критика. На черния фон на галерията, алуминиевите тръби, лайсни, летви, въдички, пластмасови канички и кофи, бетонни блокчета са “извадени” почти като графични акценти в няколко композиции, като импровизирани с подръчни средства образи на баланса. Точно “подръчни” е още един ключ тук за разбирането на комфорта от употребата на готовия инструментариум, предоставен от настоящето. Със същите средства художникът е развил и чак стряскащо класическата тема “Дъхът на моята любима”, с която изложбата започва – равновесие между завързан в найлонова пликче въздух и празна пластмасова чашка на двата края на една обикновена лайсна, която балансира на върха на две ъглови подпори.
Накрая съзирам в заявената съпричастност метафора на пълното вникване в един непреодолим проблем, който засяга всички участници в процеса на създаване и възприемане на изкуството. Но тя не е толкова съпротива и в никакъв случай ирония или подигравка, а по-скоро отдаване на проблема, разтварянето му в неговото собствено съдържание.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”