От пръв поглед ( кино), брой 23 (2641), 17 юни 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Анцузи и надежда
Български  |  English

Анцузи и надежда

 
“Подслон”, 2010, 104 минути, България, режисьор – Драгомир Шолев, продуцент –Росица Вълканова (КЛАС ФИЛМ), копродуценти БНТ и Ню Бояна филм; сценарий: Разван Радулеску, Мелиса де Рааф, Драгомир Шолев; оператор – Крум Родригес, художник – Ванина Гелева, монтаж – Кеворк Асланян, в ролите: Янина Кашева, Цветан Даскалов, Калоян Сирийски, Силвия Герина, Ирена Христоскова и др.
Награди: на Българската филмова академия за игрален филм и режисьор, Голямата награда, на публиката и на Кодак от София Филм Фест, за дебют и оператор от “Златна роза”, South East Europe от Лос Анджелис и др.
Разпространява А + Cinema
 
 
Автобус пори мокрия асфалт. По стъклата му се стичат дъждовни капки. Младите му пасажери дремят. В едър план – купа. GSM звъни, мъж в анцуг (Цветан Даскалов) се опитва да говори тихо. Тревогата прорязва сънливостта. Той слиза с купата в панелен комплекс. С този дълъг първи кадър влизаме във филма, а той – в къс, но вихрен отрязък от живота на пернишко семейство. Мъжът с трофея е треньорът по водна топка Стойчев, едновремешен републикански шампион и днешен баща на 12-годишния Радостин (Калоян Сирийски), пуснат в негово отсъствие от майка си (Янина Кашева) да отиде на купон и забравил да се върне. Това научаваме в полицейското управление. Родителите са паникьосани и враждебни един към друг. Следователите с дежурните си въпроси се сменят, а разрухата се цъкли отвсякъде. Оказва се, че момчето е у дома с пънкарката Къртни (Силвия Герина), чиито пиърсинги са със сигурност повече от прочетените книги. Появата й от банята скандализира родителите, а идването на Тенкса (Ирена Христоскова) с пънкарския гребен и нихилизъм ги втрещява. В средностатистическото семейство, където властва културата на бурканите, яденето е издигнато в култ, а телевизорът е най-важният инструмент за комуникация, избухва бомба – детето им харесва улични непрокопсаници. Докато родителите са шляпали по инерцията с домашни пантофи, са изгубили децата си - големият син е заминал за Америка, а малкият търси общуване в Skype. Той се срамува от тяхната уседнала обикновеност, тегли го към пънкарската безпризорност и опортюнистка безочливост. Филмът свършва отново в автобус и с GSM-звън...
Темата за травматичните връзки родители-деца е непрестанно разнищвана от киното, а напоследък – още по-настойчиво, включително и от други българските дебюти: „TILT” на Виктор Чучков-син или „Love.net” на Илиян Джевелеков. Самият Драгомир Шолев я интерпретира в късометражните си филми „Семейство” и „Посредникът”. В „Подслон” обаче я извежда като манталитетна проекция, като рекапитулация на българската задръстеност. Защото тук не става дума само за поколенско разминаване, а за екзистенциална безпътица – тези родители говорят на различни езици не само с детето си, а и помежду си. Лишени от перспективи, те са изгубени в бита. Изглеждат като недокоснати от обществените и цивилизационни промени герои от българската „миграционна вълна” в началото на 70-те. Те са от хората с неслучила се градскост. И закономерно филмът въздейства като “неоретро”, по израза на Драго Шолев (вж. „Култура”, бр. 12 от 2011 г.) Горко им на децата...
„Подслон” е поредният ни филм, фокусиран върху българската безнадеждност. И е според мен най-монолитният от видените дебюти. Симптоматично е, че режисьорът не написва сам сценария по своята идея, а се възползва от опита на румънския майстор Разван Радулеску (след „Смъртта на господин Лазареску” и преди „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”) и холандката Мелиса де Рааф. Резултатът е, че драматургията на филма е колкото минималистична, толкова и обхватна; колкото потопена в българските реалии, толкова и универсална като послание, а диалозите се изстрелват като къси пасове. Режисурата е плътна и остроумна – в автентично-ироничното обиграване на всекидневието през среда и детайли, в документалната експанзивност на визията, в съзерцателния ритъм и градирането на напрежението, в органиката между професионалните актьори Янина Кашева и Цветан Даскалов и неопитните деца... Заради присъствието на Радулеску и сюжетния минимализъм, „Подслон” би могъл да се възприеме и като препратка към новото румънско кино. Други биха го обвинили в разтегляне на „малка” случка. Всеки има право на мнение. За мен „Подслон” е искрен и важен.
Най-отрупаният с награди български игрален филм е вече в моловете. Не му е мястото там, но като няма кина, и мултиплексът е подслон за “Подслон”. Дано екранната му съдба продължи успехите на киното ни, колкото и политиците да нехаят за него.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”