Български  |  English

Каменна живопис

 

В изложба, открита на 14 юни на „Шипка” 6, виждаме творчеството на Светлин Русев в позната, но и в нова светлина. 22 произведения, наречени „Каменни картини”, представят до 3 юли неговия най-нов експеримент – живопис върху камък. Личи си, че художникът е изпитвал възможностите на този нов за него материал, тъй като наблюдаваме разнообразие от присъщата му образност в портрети, пейзажи, голо тяло, натюрморти с цветя, библейски персонажи.
Използваният камък е илинденски мрамор, гранит и врачански варовик. Техниката е създадена от автора – на места живописният слой покрива напълно каменната повърхност, друг път е нанесен частично, но и в двата случая е използвано свойството на основата да излъчва собствена светлина и енергия. Върху финия маслен слой личат следи от молив и релефни щрихи, съчетани с петна в нежни цветове.
Този път авторът е избягал от обичайната си склонност да съпътства изложбите си с текст – образите говорят сами по себе си и позволяват на зрителя по-непосредствено общуване. Цялостното излъчване на изложбата е камерно, интимно и лирично. Картините приканват зрителя към много близко съпреживяване. Самите парчета камък, със своите неравни очертания, действат като пролуки, през които надникваш към друга, различна и чиста реалност. Отделните композиции следват очертанията на каменните късове – плочи с дебелина около два сантиметра или стоящи парчета със запазен естествен релеф на гърба.
Необичайните картини нямат заглавия и можем само да гадаем дали са изобразени действителни места и личности. В портретите прави впечатление вглъбеността на лицата – те не търсят контакт със зрителя, а са свели поглед, унесени в собствените си мисли. В някои случай изобразените са потънали в сън. Това усещане за „отнесеност” по особен начин важи и за пейзажите – те са някак самотни, нереални, сякаш изплували от мъглата на нечий спомен.
Способността на Светлин Русев да организира пространството и този път се е проявила – „каменните картини” не са много на брой и са предимно с малки размери, но са съчетани много добре. Някои от тях са окачени на стената, други са поставени върху постаменти из цялата зала, а трети са в стъклени витрини. От двете страни на входа на залата с паравани са обособени отделни „ниши”, в които са поместени част от произведенията. Цялата зала е боядисана в черно, което, изненадващо, не предизвиква тягостно настроение, а придава въздушност на средата, позволявайки на нежния, слабо нюансиран колорит да изпъкне.
Идеята за работа с камък възниква преди години, докато художникът работи в Рупите. Сега той я реализира за кратък период от време и ясно се вижда, че самите каменни форми са подсказали композициите, вписани в тях. Създадено е усещане за симбиоза, а не за насилствено вмъкване на неприсъща образност - изображенията сякаш изплуват от самия камък.
В тази изложба липсва характерният за Светлин Русев драматизъм на образа, социалната критичност, режисирането на цяла експозиция по заявен сюжет или тема. Останали са само чистата живопис и характерният рисунък – съчетание от жив, категоричен контур и почти прозрачна тоналност. Като добавим и факта, че става въпрос за картини върху камък, се получава действително любопитно и интригуващо съчетание, печелещо още със своята непринуденост, спокойствие и съзерцателност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”