Български  |  English

Цената на секса: плът и болка

 

От 16 до 30 юни в нюйоркския Линкълн център се провежда 22. Международен кинофестивал Human Rights Watch, посветен на човешките права. Организатори са Киносъюзът на Линкълн център и най-старата правозащитна организация Human Rights Watch.

Голямата награда на тазгодишното издание на фестивала «Нестор Алмендрос» (1930-1992, велик оператор и правозащитник) ще бъда връчена на Мими Чакърова – млада американска документалистка, родена в България, за филма „Цената на секса: жените говорят” („The Price of Sex: Women Speak”).
 
От години се стремя да гледам колкото се може повече от уникалните филми на Human Rights Watch, за да имам представа от случващото се по земното кълбо. Обикновено фестивалните филми са лишени от разпространение: ситият «среден американец» не гледа кино за чуждите страдания. Филмите привличат «малцинствата»: мексиканци гледат за проблемите в Мексико, китайци – за Китай, а гейовете от Ню Йорк се тълпят на хомосексуалните проблеми. Най-горещите спорове се разгарят на срещи с творческите екипи от бивша Югославия – сърбите и босненците очертават невидима граница в залата, и, сядайки отляво и отдясно, придирчиво впиват очи в екрана. Арабско-израелският конфликт също събира публика, но по правило тя е само еврейска.
Пришълците от СССР не посещават фестивала, но и той дълги години не им предлага нищо – няма нито един филм за чудовищното положение с човешките права в Русия, Украйна, Беларус. Мен лично тази ситуация ме потиска, но нищо не може да се направи – ако предишното фестивално ръководство поне се опитваше да отговори на въпроса защо се случва така, сега няма и кого да попиташ. Властта се смени и любимият ми велик старец Робърт Бърнстейн, основател на HRW, издател на Андрей Сахаров и на много други инакомислещи, се оттегли. И последните две години посвети на призиви към спонсорите да спрат финансирането на организацията заради подчертаната й антиизраелска позиция.
В „Цената на секса: жените говорят” млади жени, изтръгнали се от публичните домове в разни страни, разказват как са станали сексуални робини. Как са ги предали и продали родителите, страната, близките.
Спомням си как това започна, колко пикантно звучеше в началото на «перестройката» изящната дума «Интермомиче»[1], как се възхищаваха зрителите на новата героиня, как се забавляваха веселяците, когато ученичките, отговаряйки на въпроса «каква искам да стана» в съчиненията, откровено пишеха «проститутка». Понякога с уточнение – «валутна». Минаха 20 години и се оказа, че мечтите са се сбъднали и всички са станали, каквито са пожелали. И дълбочината на разгърналия се ад може да се измери само чрез препълнените затвори в много страни, на които им е втръснало от руските проститутки и ги готвят за депортация. Задържаните по най-различни обвинения нелегални жени от всички съюзни републики на бившия СССР – без паспорти и истински имена, лъжат властите по целия свят, тъй като е невъзможно да кажат истинските си адреси – там са родителите им... Турция им даде общо наименование – «Наташа». И в Русия не се намери човек, който да направи филм за това. Само българката, живееща в Америка, е метнала камера на рамо и е преминала пеша през няколко страни. Работата върху този проект й е отнела почти 10 години.
Мълчанието на проститутките е нарушено и трябва да чуем техния разказ. При това – без превод: девойки от Русия, Украйна, Молдова, Приднестровието говорят от името на поколение, изгубено завинаги. Момчетата са убити в Чечения, а ето ги момичетата – красиви, със замрели, изтърбушени очи. Учили са ги на английски език, но обучението е стигнало само до най-важните думи: „How much?”, за да назове клиентът цената, която е готов да плати, и още – „С презерватив или не?”.
Хора, това е снимано днес! В кадър са нашите момичета!
Мими Чакърова води повествованието с равен глас, без патетика и театралност. Задкадровите коментари се сменят с редките й появи на екран. Сценарист, режисьор, оператор и монтажист, тя е много деликатна, открита, ясна. Работи в традициите на Михаил Ром и безсмъртния му «Обикновен фашизъм». Започва със себе си, обяснявайки, че е напуснала България като дете през 1990 и с майка си е дошла в Америка, а след 20 години се върнала в провинциалния си град и открила, че той не съществува - снима град-призрак, останал без жители. Старците са измрели, а за момичетата от нейното поколение започнало времето на «мръсното сексуално робство», по думите на Мими.
Тя си задава въпроса: «Защо оживелите мълчат?» и 9 години търси отговор. Прелистила е сума ти достъпни материали за търговията с жени и се е отправила да събира недостъпните. «Оказах се в устата на вълка», разказва Чакърова и показва как го е направила.
1 500 000 млади жени - такава е стабилната цифра на «трафика», както се нарича процесът на доставката на плът за сексуслуги.
- А колко са убитите? - руска девойка й подсказва в кадър.
Статистиката не регистрира убитите, тъй като телата изчезват безследно. От една страна, търговците на хора умеят да заличават следи, а от друга – никой не търси момичетата! Не ги търсят родителите, останали в Русия, Украйна, Молдова, България. Не ги търсят и местните власти, тъй като не са регистрирани на адрес...
Невъзможно е да се повярва на този разказ и именно заради това разбираш, че всичко във филма е истина. Погубени градове и села, където няма ни работа, ни перспектива. Родители-алкохолици. И изведнъж – пристига леля... Това е едно от най-страховитите откровения в този филм: момичетата са съблазнявани и продавани от жени. Понякога те са познати на родителите. И лелята предлага 500 щ. д. на месец за миячка на съдове в Москва.
- Но каква ти Москва? – говори пред камерата момиче, седящо отново на пейката пред къщи в родното си село. – Не съм била там. За първи път се качих на самолет, а като слязохме, се оказахме в Турция....
Паспортът се прибира – уж за виза, и я затварят в стая, която често е без прозорци. Средностатистическата норма на бардака е 50 клиенти на ден. На възраст? Момичето в кадър се замисля.
- Най-младият беше на 12, баща му го доведе, а най-възрастният – на 83...
Камерата на Чакърова фиксира килнатата дървена къща, плета, кладенеца и задкадровият й глас тихо отбелязва: «Когато видиш как живеят, проумяваш защо са заминали...»
На екран е Молдова. С безкрайните комунисти на власт, за които гласуват, ли гласуват малоумните молдовци. Или Украйна с Янукович и компания.
Мими Чакърова намира офис в Молдова, организиран с чуждестранен грант – гореща линия за изпаднали в беда или изчезнали посред бял ден. Управлява го жена - Анна Рябенко, която с тих глас говори пред камерата: «Как можахме да опропастим цяло поколение жени?»...
Няма отговор. Има разкази на пострадалите – момичета, преминали през целия цикъл и завърнали се у дома. Авторът ни запознава с правилата на играта. Оказва се, че в Турция проституцията е легализирана. И нуждата от такъв роди услуги в страната е невероятна, тъй като на порядъчния мюсюлманин му е забранено да практикува секс преди брака...
Мими Чакърова снима Квартала на червените фенери в Истанбул. Прави го тайно – със скрита камера от прозореца на такси, докато шофьорът не й казва, че са ги засекли и сега ще ги убият... И бързо натиска газта. Мими се връща обратно без такси – преоблечена като проститутка и скрила камерата в гъстата си коса. Отива да се предлага на работодателя, т. нар. сводник.
На тръгване неин приятел-турчин я инструктира: «Искай повече! Не бъди евтина, бейби!». Само така ще има шанс да оцелее – сводникът просто ще я изгони. Но, ако усетят камерата – «Край». Охраната на бардака е въоръжена с ножове. Камерата пълзи по балкони и прозорци из квартала на червените фенери. Щорите са спуснати. Но...
- Беше по времето на Рамазан - разказва поредната жертва. - А на празника мюсюлманите са длъжни да спят само със съпругата си – никакви други жени. Бяхме сами. Облякох се, излязох на балкона...
Нататък е страшно – слабичкото момиче с доверчиви очи (дори след целия преживян ад) скочила. Искала да избяга. Но се претрепала. Закарали я в болница, там обяснили, че е парализирана, но ще живее, и я върнали обратно в бардака. Клиентите продължили да ходят, тя продължила да работи и на никого не му пукало, че е парализирана. «Частично», според нейното уточнение. Останала дълги години затворничка, неспособна вече дори да скочи от балкона, за да се самоубие...
Била е освободена, когато на посетителите на квартала им омръзнали едни и същи... не мога да прибавя «лица», защото не те ги интересували. Всичките момичета предали на полицията като нелегални. Отвели ги в затвор, а оттам ги депортирали. И изобщо не си мислете, че са им платили. Всичките пари прибира този, който ги е купил, и после обяснява колко се е изхарчил за квартира, вода, ток...
Парите винаги са някъде наблизо. Мими Чакърова разговаря в Молдова с адвокат, който се занимава с трафика на жени. Тази страна е най-големият износител на жива плът. Според адвоката, Молдова получава пари от чуждестранни фондации за реабилитация на жертвите, но всичко остава в джобовете на чиновниците. И стотинка не е стигнала до нито една от жертвите. Зад кадър авторката на филма отбелязва: «Молдова рискува да опустее и да се превърне в страна без население».
По същия начин се обезлюдяват и малките градове и села в България. Мими снима собствената си баба върху изпепелена земя. По-рано тук са отглеждали тютюн и хората имали работа, а сега един овчар гони малко стадо овце и казва на Мими, че внучката му е в Америка. Децата са се разбягали по света – от България с кола е близо до Гърция, Италия, Испания... Мими Чакърова преминава по трасето на най-плътния трафик – в Гърция. И на всички езици адвокатите й разказват една и съща история – че изчезналите момичета са неизброими, тъй като никой не ги търси. Гръцки адвокат споделя: «Съветват ме да звънна на майка й. Къде? Но дори да знаем къде е, няма телефон. Майките живеят в друг свят. Не в западния цивилизован, където има телефони, а в Средновековието». И обяснява подробно защо е толкова трудно да се спре търговията с хора – полицията в Европа е корумпирана и пази трафикантите. «Ако помолиш полицаи да ти доставят две кила хероин на адрес, повечето ще откажат, но ако им предложиш пари – всички ще се съгласят. Полицията няма пари. А тия плащат на полицаите с... момичета. И никой не иска да разбере, че това е престъпление.» Чакърова снима улично кръстовище в Атина: на две крачки един от друг са полицейското управление, сводникът и проститутките. И никой не закача другия.
Истинското царство на проститутките е Дубай. Според статистиката, там на една жена се падат трима мъже. Това рязко изменя положението на проститутките - ако в целия свят кварталите на червените фенери са встрани като нещо срамно, в Дубай те са в луксозните хотели. Жени отвсякъде! Цената зависи от националността: най-евтини са китайките, най-скъпи – рускините. Европейската жена може да струва и хиляди долари.
Камерата снима скъп ресторант в скъп хотел, където момичета в скъпи тоалети танцуват със състоятелни мъже като свободни хора. А после се отправят към стаите... И едва на разсъмване гласът на мюезина е за момичетата знак, че работата е приключила и могат да си починат.
Държавата е наясно, че става дума за търговия с жени и че те са нелегални. Но всички представители на властта си затварят очите, тъй като жените са малко и това е реален проблем.
Красивата рускиня Вика търпеливо разказва пред камерата какво й се е случило в Дубай.
- Какви бяха клиентите ти?
- Араби – бързо назовава основните потребители, а по-нататък, след запетайка, – молдовци (!), руснаци, англичани, американци... Абе всякакви. Индуси, пакистанци, бедни, богати...
Но плащали не на нея, а на собственичката на публичния дом.
- До 30 души на ден.
Вика забременяла от първия клиент. До раждането – за девет месеца – била препродадена три пъти, тъй като сексът с бременна е по-скъп...
- Последната собственичка ми купи походно легло. Имах голям корем. На леглото изрязаха дупка, за да ми потъва коремът и на клиента да му е по-удобно... Той си беше платил и трябваше да разтварям крака. Защото, ако не се подчиня, могат да ме хвърлят от петнайстия етаж, да ме удавят в океана или да ме заровят жива в пясъка... И никой дори няма да ме потърси.
Всичко това тя изговаря с равен глас – без патос и вайкане. На добър руски. Говори леко дрезгаво, всмуквайки от цигарата. Тя е избягала от бардака с помощта на храбър клиент. Родила дъщеря. Депортирали Вика обратно в Молдова, а детето...
- Трябваше да я оставя.
Юристи и лекари от различни страни или хората, които се опитват да разрешат този проблем, разнасят по бардаците презервативи, за да намалят поне малко процента на проститутките, заразени със СПИН и други венерически болести.
- Трафикът няма никакво отношение към секса – обяснява юрист от екрана. – Става дума за власт и пари.
Но най-страшното откритие принадлежи на дама от европейски център за психологическа помощ: «Ако предложите на девойка да избере сама каква иска да бъде – медицинска сестра или проститутка, тя ще избере второто, защото медицинската сестра получава жълти стотинки. А след като я насилят един, два, три пъти, тя предпочита да се нарича «бизнесдама», но само не и жертва. Мими Чакърова предоставя думата на всички, които се опитват да сложат край на търговията със сексробини. Експерт от една европейска страна обяснява, че търговците на плът работят като терористите: разбити са на групички, всяка от които върши своята работа – едни вербуват, други подготвят паспортите, трети се занимават с визите, четвърти заселват. Арестуваш една от групите, а членовете й не познават другите. И е невъзможно да унищожиш мрежата. Дупките бързо се запълват и керванът си върви...
На Мими Чакърова й се налага да напусне скоропостижно и Дубай: веднъж се върнала в хотела и открила, че всичко й е откраднато. Обадила се в полицията, но без резултат. Дали й да разбере, че е следена отдавна и пребиваването й в града и страната е нежелано. Утехата била, че заснетият материал бил скрит другаде... Тя се върнала в Америка, започнала да монтира и открила, че картината на търговията с човешка плът е непълна, тъй като отсъствал потребителят - нямало клиенти, трафиканти, нито един «сводник». Жените били в едър план, но виновните за техните страдания останали зад кадър. И Мими решила да се върне и да пробва да ги заснеме. Агентите на ФБР я съветвали да не го прави – рискът е твърде голям, тъй като търговията с хора е един от най-печелившите бизнеси. И всеки закон и наказание за търговците е като да ги е ухапала бълха на фона на приходите. Мими все пак не се отказала да пътува. И всичко, което агентите успели да й предложат, бил пълен курс по самоотбрана...
Върнала се в Турция. С помощта на приятели се добрала до хора, които се съгласили да говорят с гръб към камерата.
- Нито една не сме докарали тук насила, отсича търговец. – Нито една не сме излъгали. Те знаеха за какво са наети.
- Тогава защо скачат от прозорци и балкони?
- Заради нещастна любов или за да се скрият от полицията – без да се замисли, отговаря търговецът. - Пропиват се и се самоунищожават.
Но всеки, с когото авторката говори, с маниакална натрапчивост обяснява, че всички искат...
- Рускини! Рускини! Рускини!
- Защо?
- Те са добри труженички и ги уважавам – споделя трафикант. – Мъжът се нуждае от жена. Ако не му ги докараме, ще трябва да ходи сам – в Беларус, Молдова, Украйна, Русия. Те вършат прекрасна работа... – уточнява каква. – И там ние се чувстваме много свободни с тях... В Приднестровието момиче за нощ струва само десет долара.
Гледайте този филм. Това е нашата страна, която сме напуснали. Това са децата на нашите приятели и съседи. Как да помогнем? Защото за мен най-страшното откритие си остава, че всичките тези момичета са продадени от жени...
Ню Йорк
 


[1]1 „Интермомиче” („Интердевочка”, 1989) е прочут филм на Пьотър Тодоровски – първият в СССР, посветен на валутните проститутки – бел. ред.
още от автора


1 - 06.07.2011 14:49

Проблем ли е ЧАЛГА-та ???
От: Кобург Велчев
Проблем ли е ЧАЛГА-та ???
Тя създава продукция с ниско, просташко, плебейско и мутренско съдържание. Ритмите - ориенталски, повече от мелодиите - крадени, копирани.
В България расте ЧАЛГА поколение, което върти гюбеци /викат му бели-данс/, пие яко алкохол, тъпче се с дрога и се бие до смърт......
ЧАЛГА-та обаче е и в държавното управление, където чалгар №1 е Бойко Борисов, почитател на ЦЕЦА Величкович и Ивана, посетител на чалга-кръчми в София, читател с любим роман Винету.....

ЧАЛГА-та е вече и по телевизиите, а чалга простаци се канят по телевизии за интурвюта, влизат в журита, дават съвети и стават дори съдници.... Накъде отиваш, Българийо ?????


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”