Български  |  English

Мъжествеността в огледалото на историята

 

Милена Кирова "Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия", т. 1, Сиела, 2011

 
Като изследовател чрез текстовете си проф. Милена Кирова непрекъснато предизвиква, разпитва, стреми се да пренапише повече или по-малко установени традиции и представи – за канона, за историята на националната литература и критика, за теорията на мита и конструиране на родовите идентичности…
Дори повърхностно следящия литературния живот българин сигурно е отбелязал трайния интерес на изследователката към библейската тема – не само с книгата „Библейската жена”, но и с редица статии и студии, публикувани в пресата, проф. Кирова се насочва към библейския разказ и разглежда механизмите за възпроизвеждане на определени представи и идеологеми за библейската история.
В този аспект новата книга на Милена Кировасе насочва очаквано към темата за историята и представите за мъжественост в еврейската библия. За целта изследователката тръгва от сбития разказ на една културна история на изследванията върху мъжествеността с много подбрана библиография върху проблемите за мъжката идентичност, доказвайки, че тази проблематика, първо, не е запазена марка за мъжете и, второ, ако перифразираме Хегел - много добре познатото е също толкова зле познато като… невидимото, поради неговата изпъкналост на преден план. Или, с други думи казано, свръхгенерализацията на мъжкия опит, както и патриархалната идеология през вековете са поставяли мъжа в ролята на откраднатото писмо от известния разказ на Едгар Алън По: той е бил невидим поради това, че е заемал твърде предни позиции.
Кратката културна история на „проблематичния пол” е необходим ключ не само за четенето на тази книга, но и поради факта, че този тип изследвания все още не са получили необходимото изследователско внимание в България.
Разглеждайки различните роли на мъжа в патриархалния свят, средиземноморския модел на формиране на половите стереотипи и мястото на библейския Израел в този модел, книгата прави отпратки към съвременната културна ситуация и социалните проблеми на реалния мъж днес, обиграва твърдения като това на Ричард Шуидър: ”В постмодерния свят, където няма ясно очертани граници и различия, стана трудно да знаеш какво означава да бъдеш мъж и още по-трудно да се почувстваш добре, ако се случи да бъдеш такъв”.
Въз основа на педантично събрани исторически и антропологически знания, с желанието „да отъпче нова методологическа пътечка”, книгата прилага интердисциплинарен подход, подемайки разказа за един образ, сбор от образи на библейската идеология за мъжа – Давид, идеалния мъж на древноеврейското въображение. Тя разказва историята на Пастира, овчарчето, царя, „най-малкия брат”, кръвожадния разбойник, момчето, което сразява великан, любовника, измамника, лудия и всяка от ролите, преплетена с още много истории от Библията и митологични мотиви, звучи увлекателно и подхваща темата за библейската история, нейната проблематичност и идеология от различен ъгъл. Разглеждайки основните превъплъщения на древната еврейска мъжественост, Милена Кирова очертава образа на Давид като максимално богат образ на човешкото – „портрет на човешкото в цял ръст” именно в неговата противоречивост – асоциативно преплетен с разпокъсаната, противоречива и непоследователна история на библейския Израел. Изразител на граничността на битието, различен от другите хора, този архаичен герой е видян като идеален не защото е войн, пророк, музикант или хитрец, а защото съвместява различните роли в една цялостна неразчлененост.
„Давид, Великия” е книга, която говори за текстовете в еврейската библия и тяхната употреба, за идеологическите нагласи на възприемателите през вековете, работейки с понятия, като история, политика, религия, литература и идеология – „като система от репрезентации, съществуващи и изпълняващи историческа роля вътре в дадено общество”.
Възстановявайки археологията на библейската мъжественост, книгата очертава онези роли, качества, характеристики, които са били присъщи на израелския мъж, но тя преосмисля като цяло и ролите на мъжа и жената, социалните аспекти на пола в библейския свят. Изследването полага определени идеи за Еврейската Библия в развитието на модерния западен свят, обръща се към историята от позициите на разбирането, че добрата история не е точно възпроизвеждане на миналото, а съвременен и пристрастен поглед към него, огледало, в което се оглеждат някои от проблемите на съвременното човечество.
Новата книга на Милена Кирова спокойно би могла и би трябвало да се използва като университетски учебник не само защото дава комплексни знания в области и научни полета, които не са сред добре разработените в университетските курсове, но и, не на последно място, защото това е една органично излята книга, написана на много достъпен научен език, който никъде не спекулира с излишна терминология. При това тя се чете увлекателно като хубав роман, чиято история не искаш да изпуснеш.
още от автора


1 - 19.10.2013 21:48

Коментар върху предходна книга
От: Николай Атанасов
Мнение за книгата „Библейската жена”

Интересно четиво, забележително по своя изследователски и аналитичен характер, но трудно за четене, да не кажа – в някои моменти доста досадно.

Досадно поради натовареността с думи и термини, с които като че ли автора е целял да покаже преди всичко своята „начетеност”, отколкото амбиция да превърне труда си в общодостъпно научно изследване.

Още от първата страница се сблъскваме с „концептуални модели”, „деструктивна матрица”, „парадигматична ментална структура”, „авторефлективна нагласа”, „аутистично затворен”, „аутистично поведение” (на библейската екзагетика), „иманентна потребност” и т.н. Все думи и изрази, които не правят чест на човек, достигнал до върховете на научната йерархия в областта на българистиката.

Във все същия дух, явно за подсилване на оригиналността, автора използва израза Библиотека, за Библия’та като заслепен от словоблудството си, не пропуска на по-нататъшни страници да ни просвети, че Библия е именно сбор от книги или както в случая вече се е изразил „Библиотека”.

Ако продължа в същия дух ще премина през „дискурсивната истина”, „референциалната правдоподобност”, „наративната реалност” и така нататък и така нататък.

Цялата тази натруфеност на речта, особено като се има предвид от кого е изказана (написана), обезличава стойността на текста, поради пораждащата насмешка.

Може би именно егоцентризма, прикрит чрез стремежа за оригиналност е причина книгата да залежава по рафтовете, а в някои книжарници да се предлага и промоционално и на половин цена.

Започвам да чета следващия труд на проф. Милена Кирова „Давид, великия” с тайната надежда, че там вече ще срещна един истински българист, ратуващ за чист език, а не дребен човек с голямо Его.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”