Български  |  English

Яцек Тодоров (1941 - 2011)

 

Отиде си една от най-колоритните личности в българското кино – оператор, преподавател, художник, приложник, събеседник, кавалер...
Яцек Тодоров е един от стълбовете на връзката между Полша и България – с майка полякиня и завършил в Лодз, той е сред създателите на операторската ни школа във ВИТИЗ/НАТФИЗ, довел полската си съпруга Ханка в София, родила му сина Войчех, който пое по стъпките на баща си и днес работи между Варшава и Вроцлав...
В началото на 90-те, когато българското кино бе в ступор, но надеждите ни за промяна шумно игнорираха безпътицата, домът на доц. Яцек Тодоров гостоприемно побираше купона на новата филмова бохема. Той вече бе класикът с международно признание, заснел над 30 игрални филми и тв сериали, сред които „Хирурзи“, „Комбина“, „Войната на таралежите“, „Вик за помощ“, „Хотел „Централ“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“... Знаеше си цената, но, като всеки културен човек, бе отворен към младите, чувствителен, остроумен... Както обичаше да казва, „Не можеш да бъдеш простак и да правиш изкуство”. Яцек Тодоров бе доказателство от плът и дух, че операторите са чаровниците на киното ни.
Вероятно се е измъчвал, че не снима, но креативността му не секваше – освен че преподаваше, непрестанно майстореше в миниатюрното си ателие настолни лампи или маски, а преди две години излезе книгата му „Не само за режисьори и оператори!”.
На 22 юли в кино „Одеон” гледахме отново един от най-хубавите български филми - „Хотел „Централ” (1982) на Веселин Бранев, заснет от Яцек Тодоров.
Светла му памет!
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”