Ходене по буквите , брой 29 (2647), 29 юли 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

 
Труман Капоти. “Портрети и наблюдения”. Превел от английски Венцислав К. Венков. ИК “Колибри”, С., 2011, цена 20 лева
Надзаглавието “Есетата на…” е ефектно, но не съвсем точно, тъй като книгата изисква да си спомним за т.нар. фичър и, в крайна сметка, за “новата журналистика” – детето на художеството и журналистиката от 60-те години на ХХ век, от чието име веднага личи чии черти е наследило то. Защото новата журналистика е зачената, пред воайорския поглед на пазара, от надхващането между естетиката на литературата и етиката на журналистиката. От любовното боричкане между факти и фикции, които от един момент са в клинч. Неслучайно изследователите на “Хладнокръвно” на Капоти, на “Армиите на нощта” на Норман Мейлър и др. налагат термина “субективен реализъм” в случаите, когато фактът бива довъзпроизведен (или направо изфабрикуван) в полза на т.нар. емоционална истина. Защото, както отбелязват техните критици, за новите «журналисти» истината е това, което желаят да бъде истина. “Портрети и наблюдения” съдържа работи на Капоти, в които той – както в в блокираните “Сбъднати молитви” – злепоставя своите приятели от висшата класа: тези, които са така баснословно богати и красиви, че въобще не им се налага да бъдат и прочути. С виртуозна находчивост, белязана от виртуозно безсрамие, Капоти прави достояние тайните на недостъпния клуб, комуто принадлежи по рождение. И затова го остракират. Наглият Капоти обожава и колосите на американската култура, превърнали се в глобални звезди. Той им поверява никому несподелими свои тайни, за да създаде с тях – по думите му - своеобразна “общност на греха” – и те да изтърсят собствените си тайни. Резултатът е размазващ – Мерилин Монро, Елизабет Тейлър, Марлон Брандо не могат да оспорят нищо от написаното (в безкрайно редактираната “спонтанност” на разговорите с тях)... След публикацията на “Сеньорът в своите владения” в “Нюйоркър” Брандо избухва: “Кой дявол е накарал този малък негодник да ме покаже по бели гащи?”. Ако Марсел Пруст беше роден в Щатите от 16-годишна “Кралица на красотата”, несъмнено щеше да се нарича Труман Капоти. Кучетата на новата журналистика днес лаят по-силно, ала вече са част от кервана...
 
Сп. “Литературата”, кн. 6, издание на Факултета по славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”, цена 8 лева
 Чакащата от 2009 г., но отпечатана този юли книжка, е посветена на края на идеологиите. Чакането, обаче, си е струвало: Мохамед Ал-Сайед Саид – “Съдбата на идеологията”; Евгений Добренко – “Потреблението на производството или чужденци в собствената си страна”; ”За религията и науката, политическото и изкуството” - разговори с Марсел Гоше; Стивън Бест, Дъглас Келнър – “Постмодерните политики и битката за бъдещето”, Йенс-Мартин Ериксен, Фредерик Шернфелт – “Културализъм: културата като политическа идеология”, Салман Рушди – “Миналото е страна, от която всички сме емигрирали”... И важни текстове на Катя Станева, Яни Милчаков, Валери Стефанов, Пламен Дойнов, Николай Аретов... Специално за броя е „Пруст: сенки, привидения, призраци” на Кристофър Прендъргаст.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”