Косъмче от четка (изкуство), брой 30 (2648), 16 септември 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Приобщаване
Български  |  English

Приобщаване

 

Изложба на Никола Алипиев, Леополд Кеслер, Ян Махачек, Н. А. Волф, Мазето на баба Васа, Шабла, 6 август 2011
Интересно какво би казала баба Васа от Шабла за децентрализацията. Макар че това понятие изглежда неприложимо за онзи далечен североизточен край на страната - той никак не подлежи на съпоставка с който и да е център. Нещо повече, там самата баба Васа е вече центърът с неустоимо притегляне. Не става дума само за мястото или само за човека, защото те са се слели още преди десетилетия. (Напълно безсмислено е да търсиш адреса по номерата и имената на улиците. Просто питаш за баба Васа и я намираш в двора й, натъкмена в ярка рокля на цветя и с ведро празнично достолепие да посреща гостите си.)
А какво ли е определението, което тя ще даде за “екзотика” и “местен колорит”, щом безкрайният “неохраняем плаж”, старите излющени сини бунгала в къмпинга наблизо, белите гъски, гроздето, царевичните мамули и кучето Кьорчо са нейното ежедневие? Вероятно същото като за “ъндърграунд” и “site-specific”. Все едно е.
Само че “Мазето на баба Васа” е различно, направо срещуположно тълкуване на всички тези понятия. И това го прави възможно най-очарователен, автентичен образ на алтернативата, независима от дефиниции и канони, произлязла не в опозиция или паралел, а от самата себе си. Специфични не само за мястото, но и за момента, и за хората наоколо, изложбите там са също толкова самородни и необременени откъм допълнителна проблематика. Затова няма как да ги привлека нито към актуалния дебат за децентрализацията, нито към активите на местната ни сцена. Това е нещо като ничия, неприкосновена територия на артистичната безтегловност.
За първи път идвам тук и още от входа разбирам, че “Мазето на баба Васа” не е само пространство, а изходна точка и цел на работите, които попадат в него. “Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” (Евангелие от Матей -18:20)
В двора на баба Васа има и “паметник” на това приобщаване, построен от Александър Волф. “Защото, гдето двама или трима…” е всъщност инсталация от бутафорни керамични фигурки и пластмасови обекти, разказваща поетапно житейския цикъл на селските гъски, от яйцето до дръвника, но изглежда досущ като най-обикновена “бюргерска” градинска декорация – колкото неприсъща, толкова и вече отдавна позната гледка тук.
В мазето, превърнато преди няколко години в умален вариант на “white cube”, това съвместяване на две различни перспективи (вътрешна и външна) към особеностите на заобикалящата среда продължава. Всяка точка от шабленския пейзаж и всяко познато лице имат своята специална роля в процеса на приобщаването и в необичайните, опознавателни, на моменти дори сюр интервенции на художниците. Кола-фантом без шофьор обикаля улиците на града по самоволно избран маршрут във видеото на Леополд Кеслер “Автономен автомобил”. Сложно конструирано устройство за глава заснема едновременно пейзажа наоколо и пълния триизмерен портрет на своя носител в двуканалната инсталация на Ян Махачек “Около Шабла”. Дори скърцащият звук, с който се въртят двете камери, в този случай отключва нова серия асоциации с особеностите на мястото. Всичко това, заедно с детайлите и случките по подготовката и заснемането на работите, наподобява изследователска експедиция, проучване и обхождане на “терена”, вклиняване в него със средствата на изкуството. Приобщаване мога да си позволя да нарека в този случай и дигитално естетизирания драматизъм в живописта на Никола Алипиев. Също както и самото пространство в мазето на баба Васа, действието в тези работи е позиционирано точно на границата между публичното и частното, между “обичайното”, затворено в ненарушима хармония, и екстравагантната “чужда” намеса.
За успеха и все по-голямата популярност на това място, обаче, отсяването между знаците на “външното” и белезите на “познатото” няма никакво значение. По-важни са непринудената атмосфера, общуването и моментът, в който баба Васа вече не е институция (според автоматизма на стереотипите), а бабата на Лазар*, дворът й е сцена, а всички наоколо се припознават като близки и приятели.
---
* „Мазето на баба Васа” функционира от 2002 година като едно от т.нар. „artist-run” пространства и се развива благодарение на идеите, усилията и контактите на художника Лазар Лютаков.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”