Български  |  English

Рикардо Пикио (1923–2011)

 
На 13 август 2011 г. в дома си в Съединените щати почина големият учен, славист и българист професор Рикардо Пикио. Малко е да се каже, че ни напусна един от най-забележителните и проницателни изследователи на славянското Средновековие, защото с него си отиде цяла епоха в славистиката. Проф. Пикио принадлежи към поколението следвоенни слависти, които в трудовете си надхвърлиха позитивистичната нагласа на своите предшественици и направиха значителни обобщения с теоретичен характер.
Пикио е роден на 7 септември 1923 г. в Александрия, в Пиемонт, Италия. Завършва славистика в римския университет „Ла Сапиенца“. Две години преподава във Варшавския университет, където под влияние на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а после специализира българистика в Париж при Роже Бернар и стара руска литература при Андре Мазон. През 1965–1966 г. е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 г., в продължение на почти две десетилетия, е професор в университета в Йейл, Ню Хейвън. Когато се връща в Италия през 1985 г., Рикардо Пикио става професор по руска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 г. се пенсионира. Оттогава той прекарва времето си в Рим или в Ню Хейвън, където е семейството му.
Сред многобройните значителни приноси на проф. Пикио непременно трябва да се споменат някои фундаментални обобщения, които поставят на нова основа проучванията на средновековните литературни текстове. Важен момент е концепцията му за европейската „Slavia“, която през Средновековието се разделя на „източно славянство“ и „западно славянство“ – две успоредно съществуващи, но развиващи се по различни пътища култури в зависимост от различните географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, и въвеждането на термините „Slavia Ortodoxa“ и „Slavia Romana“ за тяхното означаване.
Голямо значение има и възгледът му за литературните „модели и образци“ с библейска основа, функциониращи в средновековната православнославянска литература. Според него средновековното произведение може да се интерпретира като система от препратки и вътрешни диалози с други текстове, където особено място заемат библейските цитати, които нарича „библейски тематични ключове“. Съществен принос имат проучванията му върху принципите за организация на речта в текстовете на старите славянски литератури, където той разкрива широката употреба на т. нар. „изоколни структури“ или по-точно - на „един специфичен вид ритмико-синтактична славянска структура“.
Трудовете на проф. Пикио предизвикват широк отзвук сред славистите и редица учени се заемат да преосмислят заниманията си със средновековна славянска литература в светлината на неговите идеи или пък, предизвикани, влизат в дискусия, за да анализират отново културните явления на славянското Средновековие и да се опитат да прецизират понятията „Slavia Ortodoxa“ и „Slavia Romana“. Важни са изследванията на проф. Пикио върху Пространните жития на Кирил и Методий, върху езика на първите славянски книги. Голям познавач на българската културна история, проф. Пикио високо оценява старобългарската литература и я нарича „литература-парадигма“, имайки предвид, че нейните текстове задават идейните, формалните и езиковите модели, които следват всички православнославянски литератури в по-нататъшното си развитие.
Със смъртта на проф. Рикардо Пикио България загуби един вещ познавач и страстен изследовател на българската литература, загуби един голям приятел.
Поклон пред светлата му памет.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”