Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 33 (2651), 07 октомври 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Безгласна Катуница, безгласни цигани, безгласни демонстранти
Български  |  English

Безгласна Катуница, безгласни цигани, безгласни демонстранти

 
Телевизия на бъбривото малцинство
Антиномично по Гуревич
 
Страната е в сериозен колапс – случаят в Катуница заплашва да прерасне в етнически сблъсък, който не е знайно накъде ще ни отведе, но със сигурност няма да е към добро. Естествено е той да бъде в центъра на медийното говорене – от печатните през електронните медии, та до интернет. И да, в центъра е, но по един особен, бих го нарекъл перверзно-елитаристки начин – онези, които са най-застрашени от българските брожения, или другите – най-активните в тях, почти липсват на телевизионния екран, мяркат се спорадично и епизодично. А в коментарните предавания пък изобщо не се мяркат, няма ги там никакви – в тях наблюдаваме поредните едни и същи лица, развиващи без съмнение високо интелектуални хипотези и подплатени със знание вещи сценарии, предназначени, обаче, не за всеобщо разбиране и справяне със ситуацията, а за други като тях, които в момента само случайно не говорят по телевизията.
Особено видим беше този дефицит в последната „Панорама“. Водещият Бойко Василев беше поканил трима изключително умни българи (по-точно двама българи и една българка) – Виза Недялкова, Огнян Минчев и Петър Волгин. Всеки от тях говореше забележително и обосновано, с аргументи и анализи, с пристрастие и емоционална болка – един за ре-феодализацията, друг за лумпенизацията, трети за полицейщината, Виза Недялкова дори спомена хората от Катуница – че се държали най-разумно в цялата бесовщина, ала от самите хора от Катуница в предаването – както се казва, „ни дума, ни вопъл, ни стон“. И не защото не искат, а защото ги няма – не са поканени. Те, така да се каже, изпълниха своята роля, бяха показани в репортажите от дните непосредствено след погромите, вече не са нужни, не са интересни. На тяхно място идват коментаторите, но че тези коментатори гледат събитията отстрани и съответно самите им коментари могат да бъдат единствено опосредствани и то не само през информацията от медиите (която, както знаем, никога не е истинска, а винаги изкривена), но и през собствените си партийни и други обвързаности – това нито се взема предвид, нито се отчита като деформиращ говоренето фактор. Сякаш гостите в студиата са същи олимпийски величия – с могъщо безчувствие наблюдаващи жалките гърчове на смъртните еднодневки.
Разбира се, не само в „Панорама“ откриваме това безразличие и пренебрежение (да не кажа презрение) към хората, които действително са „на пангара“ на събитията. В „На 4 очи“ Цветанка Ризова се обърна към други корифеи на политическия анализ – доцент Петров (както Яне Янев нарича кандидата за президент Алексей Петров) и фамозния Тошо Тошев, а Йорданка Фъндъкова присъстваше не толкова по повод етническите недоволства, а повече като част от водената предизборна кампания. В „Отпечатъци“ при Мира Баджева отново бяхме слушатели на филигранно-бароковите словесни инкрустации на д-р Николай Михайлов, на проникновените прозрения на Харалан Александров и, слава Богу, ново лице, но от стара организация – „младият политолог от „Галъп“ Първан Симеонов“, но жител на Катуница, циганин от махалата и младеж от демонстрантите – йок, и тук липсваха. Само донякъде може на Люба Кулезич да признаем сетивност към тези хора, макар че и тя не се беше престарала – лидерът на ДРОМ и Дучето не са нелюбими гости във всяка една телевизия (прочее, ще ли се намери някой журналист да попита това „Дуче“ защо говори така агресивно?) Различните телевизия в случая действат по добре познатия и омръзнал сценарий – малко репортажчета от мястото на събитието, малко коментарчета от екранните фаворити и работата свършена. Но да се търсят автентични гласове – това не е за тях…
Катуница без глас, циганите без глас, митингуващите без глас – не ви ли се струва, уважаеми дами и господа, че една от причините за крясъка на улицата може да е и тази? Безгласието няма какво друго да роди, освен нечленоразделен и ужасяващ душите ни вик…
още от автора


1 - 07.10.2011 11:01

КРАТУНИ,КАТУНИЦА И КРАЛЯТ НА ШВЕЦИЯ
От: naiden
Съгласен съм с голяма част с мнението на автора, като си запазвам правото на силно съмнение относно провъзгласените от него за "изключително умни българи" Виза Недялкова и Петър Волгин. Петър Волгин - претенциозeн примитив - това да. (Състудент ми е и мога да си позволя твърдението).

Колкото до събитията в Катуница, има една статия в чикагския вестник "България 21 век" - КРАТУНИ, КАТУНИЦА И КРАЛЯТ НА ШВЕЦИЯ. Горещо я препоръчвам на всеки, който наистина иска да е в час по темата.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”