Ходене по буквите , брой 33 (2651), 07 октомври 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Жаклин Пижо. “Изкусителки и артистки. Японските куртизанки ХI-XIII век”. Превела от френски Валентина Бояджиева. ИГ “АГАТА-А”, С., 2011, цена 20 лева
Не, персонажите на уважаваната френска японистка не са гейши – разискваните тук изкусителки и артистки още не са изолирани в кварталите на сладострастието. След това първо уточнение се налага още едно: към монографията на Пижо ще подходя преди всичко с ограниченията на поет (текстът е далеч по-богат!). Защото авторката доказва, че в този отрязък от историята на Япония поезията е преди всичко увод в тялото на самата поетеса – точно нейното стихотворение съблазнява; то облагородява желанието, което всъщност е много по-важно от оказваната от жената на високопоставения мъж плътска услуга. Просто поезията е свещена проститутка, украсяваща трапезата на властта във време, когато все още е имало министри и на небесните дела. Всяко стихотворение от куртизанка търси изисканост, сдържаност и простота - то не се занимава с тялото и секса, а раздипля сложна тъкан от алюзии, отговаряйки и на свръхстроги тематични и технически изисквания. Избавлението от неволите на този свят става възможно тъкмо чрез забавлението – стига самото забавление да е искрено и да следва предразположението на сърцето. В този план пътят на поезията и пътят на будизма съвпадат, а никой не помисля да унижава куртизанката публично – напротив, тя подлежи на състрадание, защото Буда е и в самата нея. Мъжкият и женският свят още не са фатално раздалечени - нито в забавлението сред хора, нито в любовното уединение. Интригуващо изложение на Жаклин Пижо с гигантска библиография, което омайва и заради превода на Валентина Бояджиева.
 
Петер Надаш. “Собствена смърт”. Превод от унгарски Николай П.Бойков. ИК “Алтера”, С., 2011, цена 11 лева
Литературата познава велики поети на туберкулозата, на рака, вече и на СПИН... Унгарецът Петер Надаш, спряган дори за Нобел тези дни, е поет на хипертонията от най-висока класа. Тягостните фрагменти, които (из)следват скрупульозно, направо на лабораторно равнище, историята на собствения му инфаркт, ще впечатлят с точността и странната си изчистеност всеки, който знае какво точно представлява една кардиологична криза и как отвращението към всичко в такъв момент изостря разпада на езиковото ти съзнание... Как наблюдаваш хладно опита да продължиш да играеш едно здраво себе си пред околните, как най-невероятни неща добиват куриозна важност, докато артериите ти са на превала между живота и смъртта – и погиването на тялото почва да ти се услажда... Изкушавам се да коментирам смъртната пот на стила у Надаш, но тази книга, родена от истинска смъртна пот, не търпи префърцуненост. Без много мистика, без много медицинска прагматика, без никакъв патос: “Поглеждайки от равнището на абстрахирането, неизречимо голяма радост предизвика дълбокото колегиално съзнание, че Самюъл Бекет наистина не е грешал. Майка ми е родила тялото, аз раждам смъртта си.”
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”