Български  |  English

Усмивка! Картографираха ни - 93 хил. души

 

По време на предизборни кампании политиците са отзивчиви и вслушващи се в гласа на другия – особено ако той е статистик или представител на гражданска организация... От тази особеност на предизборния софийски живот се възползва „Обсерватория по икономика на културата”, за да представи резултати от съвместния си проект със Столична община – изследването „София – град на културните и творчески индустрии. Картографиране на културните и творческите индустрии в София”. Представянето бе на 27 септември в Гьоте-институт, България, и се реализира в рамките на семинара „Стимулиране развитието на културните и творческите индустрии в България“, съвместна инициатива на Гьоте-институт и “Обсерватория по икономика на културата”.
Още в самото начало на представянето на резултатите, на което присъстваха софийският кмет Йорданка Фандъкова и двама зам.-министри на културата – доктор Тодор Чобанов и Митко Тодоров, бе подчертано, че “целта на картографирането е да даде необходимите данни за културните ресурси, които, след като бъдат анализирани, да предизвикат ефективно и ефикасно управление на средствата за култура на Столична община”. От данните за 2008 г. и 2009 г. (за 2010 г. от НСИ ще са готови да предоставят информация едва в края октомври т.г.,) се вижда, че през първата година общо всички предприятия, свързани с изкуство - творчески и културни организации, както и тези, свързани с изкуства, наследство и културен туризъм, са 18 хил., а през втората – 20 хил. Общо заетите в този сектор за 2009 г. са 89 хил., а през 2010 г. – 93 хил. Голяма част от секторите, като например филмовата индустрия, за която традиционно се смята, че няма икономически ръст и не създава добавена стойност, бележи ръст. Оказва се, че в тази сфера е налице аудиовизуален клъстер – т.е., през годините се е оформила мрежа от предприятия, които са в хоризонтални и вертикални връзки, преливат капитали и са свързани с общи идеи и ресурси. Друг повод за въодушевление е фактът, че добавената стойност, т.е., икономическият принос в културните и творчески индустрии и туризъм е 4.1 % през 2008 г. (през 2009 г. има лек спад поради кризата, до 3.7%), което е над средните стойности за страните в ЕС – дори за столици с дългогодишни и успешни практики в областта на културните и творчески индустрии. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се увеличава публичната субсидия в този сектор, дори напротив, подчертаха от Обсерваторията. По време на специално представяне на статистическите данни, свързани с филмовата индустрия, стана ясно, че оборотът й бележи ръст от 173 млн. през 2008 г. до 215 млн. през 2009 г., като най-стабилно стоят фирмите, които правят кино, но имат основни приходи от телевизионни предавания. Като цяло през 2008 г. в София във филмовото производство са заети 1472 души, а през 2009 г. - 1677. Накрая бяха цитирани данни, според които паричният разход на домакинство в България за културни индустрии и туризъм е 269 лева през 2008 г. и 277 лева през 2009 г., а за билети за концерт/кино/театър на глава от населението са отделени само 1-2 лева, като специално софиянецът е отделил малко повече – 5 лева. Ето защо на база на тези данни от Обсерваторията настояха да се приеме стратегия с конкретни политики за насърчаване на културното потребление. За съжаление, обаче, по време на предизборната дискусия, която от Обсерваторията организираха в Дома на киното на 6 октомври 2011 г. с кандидатите за кмет на София – Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), Прошко Прошков (Синята коалиция), Георги Кадиев (БСП) и Владимир Каролев (НДСВ), стана ясно, че:
1. Георги Кадиев е против приемането на стратегии, защото те биват изработвани за сметка на организирането на събития. Той е и против обществените съвети към различните комисии в Столична община, защото съществуващите до момента са неработещи, но заедно със Стефан Данаилов ще се опита да направи филмова комисия, която да работи на доброволни начала към Столична община с цел привличане на чужди инвеститори. Кадиев не приема и предложението на Обсерваторията за превръщане на читалищата в модерна арт кино мрежа чрез дигитализиране на образа, тъй като, според него, на първо време трябва да се правят ремонти.
2. Владимир Каролев упреква Йорданка Фандъкова, че няма право да се хвали, че при досегашната си политика е положила здрави основи, имайки предвид, че до този момент не е изработена национална стратегия за творческите индустрии, макар че крайният срок за това е октомври 2011 г. Той е категорично против идеите за общинско микрокредитиране и за общински фонд “Кино”, тъй като, според него, малкото пари за култура трябва да се дават за нещо, което не може да бъде развивано само от частния сектор или от частния сектор заедно с държавата.
3. Йорданка Фандъкова приема идеята за микрокредитиране, осигуряващо съфинансиране на филмовата индустрия. Според нея, в рамките на програма “Култура” може да бъде развит приоритет “Кино”, като обаче не е необходим специален фонд, а само разместване на приоритетите в рамките на програмата.
4. Прошко Прошков предлага наредба за общински фонд за малки и средни предприятия, но без отпускане на средства на квотен принцип.
Накрая дискусията приключи с “градските легенди”, както ги нарече зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, свързани със съмненията на Прошко Прошков и Владимир Каролев, че работата по метрото на спирката на т. нар. Ларго унищожава Виа Принципалис. Чобанов увери присъстващите, че всичко се пази и те ще ходят по древната римска улица, тъй като по лична инициатива на самата Фандъкова проектът за Метростанция 8 е бил променян четири пъти.
Ако не друго, то данните от изследването “Картографиране на културните и творческите индустрии в София” събудиха у присъстващите колегиален дух – все пак, 93 хил. души в сферата на културните и творческите индустрии не са за пренебрегване – и то не само когато става дума за местни избори. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”