От пръв поглед ( кино), брой 43 (2661), 16 декември 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Простащина и последствия
Български  |  English

Простащина и последствия

 

„В един по-добър свят” (Hævnen), 2011, Дания, режисьор - Сузане Биер, сценарий - Андерс Томас Йенсен, продуцент - Сисе Граум Йоренсен, оператор - Мортен Сьоборг, музика - Йохан Сьодерквист, в ролите: Микаел Персбранд, Трине Дирхолм, Улрик Томсен, Маркус Ройгард, Вилям Йонк Нилсе и др.

Награди и номинации: „Оскар” 2011 за чуждоезичен филм, „Златен глобус”, награда за режисура на ЕФА и др.
 
Сузане Биер е един от най-конвертируемите режисьори в днешното датско кино – номинираният за чуждоезичен „Оскар” „След сватбата” (2006) бе последван от американския „Всичко, което изгубихме” (2007). И ето, че „В един по-добър свят” консолидира вкусовете на Америка и Европа - получи „Оскар”, а Биер – наградата за режисура на ЕФА.
Сузане Биер ми направи впечатление с “Обичам те завинаги“ (2002) и оттогава се опитвам да следя работата й. Киното й се характеризира с екстремни семейни сюжети по сценарии на Андерс Томас Йенсен, полюсни локации, прекрасни актьори.
В „Братя” (2004) и „След сватбата” контрапункт на датския стандарт е азиатската мизерия, а тук – африканската. Няма любовен триъгълник, както обикновено, но има две момчета, непримирими към унижението и обсебени от мъст. Симпатичният Антон (Микаел Персбранд) е лекар в бърза помощ сред африканските пясъци, където дечицата тичат подир белия му джип и се стелят пустинни пейзажи. След смъртта на майка му разстроеното момченце Кристиян (Вилям Йонк Нилсе) пристига от Англия с баща си (Улрик Томсен) в Дания при баба си. В новото училище се натъква на бабаит, който мачка хрисимия Елиас с брекети (Маркус Ройгард), който се оказва големият син на Антон. Малчуганът въздава, намесва се полиция. Двете момчета се сприятеляват. Майката на Елиас (Трине Дирхолм) е също лекар, с баща му са разделени... На пристанището има кула – опасна, забранена и притегателна за момчетата. Тя е тяхното убежище от родителския надзор. Не щеш ли, сприхав арабин се нахвърля върху финия Антон пред децата. Той е вцепенен, те – бесни. И, както родителите им са заети със своите проблеми, така те майсторят бомба... Последствията са смразяващи, но краят – щастлив.
Този филм е доста по-рязък от обичайния тон на тандема Биер-Йенсен. Към семейните фрустрации приплъзват чужди намеси. Оказва се, че по-добрият свят, какъвто е в случая Дания, е по-барутен от окаяната Африка с лудналите дечица по футболна топка. Социалната държава е стигнала дотам, че всеки безпросветен пришелец може да се чувства недосегаем повелител на агресията. Филмът артикулира европейските настроения, но не е тезисен. Не е и лигав като „След сватбата” - емоциите са обрани, въведени като мистичен катализатор на действието, като смътен съспенс.
Още един филм за кошмара на живеенето с главни герои деца, където хвърчилото, морето и въздухът са маркери на полета, а камерата не се спира.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”