Косъмче от четка (изкуство), брой 43 (2661), 16 декември 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Изкуството и градът
Български  |  English

Изкуството и градът

 
Изкуство на градската намеса, ИСИ – София, 6 декември 2011 – 21 януари 2012
 
Появата на “публичното изкуство”[1] се свързва с процесите на разширяване и обновяване на градовете от края на 60-те и бума на алтернативната сцена в Америка от средата на 70-те години. Изкуството, възприето на най-официално ниво като “противоотрова”[2] за града, подлежи на критика най-често заради неговата несъвместимост с конкретната социална действителност. Но така или иначе, излизайки навън, художниците откриват възможност да се измъкнат от системата на комерсиалните галерии и музеите и да правят неща, които иначе не биха могли. Действието, ефимерността, събитийността и градският мащаб на това изкуство го превръщат в отделен вид със собствени поджанрове, в които влизат и съвременните монументални структури, и лендартът; със собствени закони, неприложими под институционалния покрив на системата; собствена история и собствени “класици”, между които попада и Кристо.
Трупайки въпросната история около средата на 80-те, “публичното изкуство” все по-забележимо осъзнава потенциала на публиката да бъде негов съучастник и съавтор. Докато се стига до момент, в който перцепцията и реакцията на неподготвения зрител добиват много по-голямо значение от действието на художника и от самото произведение. Именно чрез него “публичното изкуство” осмисля целия исторически и социален контекст на своята поява. Затова, от гледна точка на официалния ордер, то е по-скоро изкуство на маргиналиите, предназначено за общността, далеч от мейнстрийма, музея и икономиката на колекционерството. То е изкуство, което служи за образование и промяна, и често се сдобива с определения, като “социално”, “ангажирано”, “релационно” и т.н.
По това време тук изкуството съществува в градското пространство главно под формата на паметници, различни форми на нагледна пропаганда и агитация или сантиментална паркова скулптура. Първите еманципирани прояви на някакво “публично изкуство” са свързани със зараждането на “неконвенционалните форми”, дейността на групите ДЕ, Ръб, Вар(т)на, Добруджа, Градът, на Любен Костов, Дан Тенев, Д-р Гатев, Борис Сергинов и др., които датират от средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Но, въпреки че носи всичките му характеристики, по онова време то не попада точно в понятието “публични арт практики”, а има своя локална роля на реакция срещу конвенциите в правенето и показването на изкуство въобще, алтернатива, разрушител на статуквото. Неговият бунт, обаче, се реализира не спрямо системата на пазара и музеите, ами напротив, до голяма степен стремейки се да пренесе този далечен институционален модел тук. В мига, в който му се даде възможност да се официализира, то се отказа да бъде „публично”.
Вероятно тази, ако мога да я нарека, насрещна мисия и цел на най-ранните прояви е една от причините, заради които сега, 20 години по-късно, все още нямаме развито “публично изкуство” в онзи смисъл, който може да ни позволи да го делим на поджанрове или да го коментираме според степента на взаимоотношенията му с публиката или с конкретен социален подтекст, вложен в него.
Гледайки документацията от нискобюджетните интервенции в градско пространство, случили се това лято, си давам сметка, че идеята за “публично изкуство” тук е заседнала в една инфантилна фаза, която е отредила на художника преди всичко ролята на странен чудак. Той излиза в града само колкото да извърши някакво по своему непонятно действие, което да покаже след това на малцината “посветени” в галерията. Реалната публика, на която се е натъкнал по време на действието, е в крайна сметка само статист в картинките, които ще постави под галерийния прожектор. Художникът-чудак е по-скоро турист в града, в който живее. Той се снима за спомен със своите собствени “забележителности” и отминава, без да осъзнава, че и в галерията е също толкова нелеп и непонятен, колкото е в града.
Разбира се, това е може би малко грубо обобщение на показаното, защото някои от интервенциите, всъщност, включват съучастие на публиката, взето директно от нейните нагласи и спомени. И произлизат от повишената наблюдателност на артиста към постоянно променящите се детайли на средата. Такива са, например, старите детски игри и игрищата, развлекателния и леко носталгичен мизансцен, който съзира Вероника Цекова дори и в най-големите урбанистични недоразумения. (Тук се разграничавам от формулировката за “загубения уют на междусъседските взаимоотношения”. Повече ми харесва идеята да подскачаме весело, заиграни върху очуканите тротоари в знак на несъгласие.)
А по отношение на генералния ми извод за “публичното изкуство” в България, той, надявам се, подлежи на преоценка в някакъв момент, тъй като има и други български художници, които боравят доста умело с възможностите на публичното пространство.
Но, като цяло, тази изложба на градски интервенции няма как да премине през теста за “публично изкуство” и да даде поне един относително смислен отговор на въпросите: „Защо изкуството е важно и как то добива значителен резонанс и приложимост?”[3]
Група “Плюс”, Самуил Стоянов, Викенти Комитски, Кирил Кузманов със сигурност имат някои допирателни с “публичното изкуство”, ползвайки за своите интервенции уталожената местна традиция на скулптури в публично пространство, политическите особености на контекста или тактиката за пресрещане на случаен минувач, но те се проявяват по-скоро на имитативно ниво с пределно самодостатъчна и, в крайна сметка, преди всичко салонна приложимост.
 


[1]Общият знаменател, под който се поставя изкуството на открито в американската теория и практика – Mary Jane Jacob. Of Place and of People. In – Art in a City Revisited, ed. Bryan Biggs and Julie Sheldon. Liverpool University Press. 2009, p. 151
[2]Пак там, p. 153
[3]Базисни въпроси за публичните арт практики, формулирани от Мери Джейн Джейкъб – Mary Jane Jacob. Interview 2002. In – On Curating. Interviews with Ten International Curators by Carolee Thea. D.A.P./Distributed Art Publishers, Inc., 2009, p.25
 
още от автора


1 - 12.02.2012 11:03

КУЛТУРНА КРИТИКА И ОБЩЕСТВО Теодор Адорно
От: Кирил Кузманов
http://liternet.bg/publish6/tadorno/kulturna.htm
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”