Честито! , брой 43 (2661), 16 декември 2011" /> Култура :: Юбилеи :: Людмила Чешмеджиева в огледалото на времето
Български  |  English

Людмила Чешмеджиева в огледалото на времето

 
„Огледалото на времето” метафора на раздвоената идентичност в „живота на артиста” (още една метафора), винаги дава еднозначен отговор на житейския парадокс: доколко измислен е реалният живот и доколко истински е животът на сцената. В огледалната му памет, обаче, избирателно се запечатват само името на открояващата се артистична личност и галерията от образи, на които тя е вдъхнала неповторима сценична виталност. И не е ли знаково съвпадението, че образите на сцената и на екрана, на които оперетната и филмова актриса Людмила Чешмеджиева е дарила истински живот, са точно 120 събирателно от двете й настоящи кръгли годишнини (70-те житейски и 50-те сценични).
Не по-малко впечатляващи в творческата й биография са и съвпаденията, маркирани от звездните й дебюти и финалните й извисявания. Още като студентка в Музикалната академия в класа на легендарния вокален педагог Христо Бръмбаров, Людмила Чешмеджиева се снима във филма на Бинка Желязкова и Христо Ганев „А бяхме млади” и е отличена с Първа награда за женска роля (Цвета, сакатото момиче с непредвидим характер) на Първия Варненски кинофестивал „Златна роза” (1961). Последната й роля в киното (баба Сладка, благообразна, но също с характер) е в продукцията на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) по едноименната книга на Илия Троянов, събрала и невероятен букет от най-престижни световни филмови награди. По същия начин докато в Майсторския клас на Академията подготвя паралелно колоратурните партии на Джилда от „Риголето” с диригента Иван Маринов и на Розина от „Севилския бръснар” с Михаил Ангелов, Людмила Чешмеджиева прави своя бляскав дебют на сцената на Музикалния театър като Симфониета (отново момиче с характер) от първия български мюзикъл „Момичето, което обичах” на Жул Леви под диригентската палка на автора (1963). А слизането й от сцената на театъра (където е солистка в продължение на цели 36 сезона!) е абсолютен артистичен триумф в холивудската роля на изобретателната сватовница Доли Ливай от мюзикъла „Хелоу, Доли!” на Джери Хърман.
Изборът на Людмила Чешмеджиева за бенефиса й в Музикалния театър оперетата „Българи от старо време” на Асен Карастоянов и Коста Райнов по едноименната повест на Любен Каравелов, също не е случаен. И не само заради емблематичното заглавие (с най-голям брой постановки) от представителния национален репертоар на театъра, а и заради своеобразния „рекорд” на актрисата, пресъздала четири от диаметрално противоположните женски типажи в оперетата: Лила и Янка, Цона Хаджийката и баба Тодора. ,
Определяща за цялостния успешен артистичен път на Людмила Чешмеджиева е интелектуалната й природа. За актрисата е интересна не фотографската достоверност на образа, а трудно доловимото своенравие на характера, психологическата дълбочина и драматизма в разминаването на вербалния и поведенческия жест, на сценичната илюзия и паралелната реална действителност. И най-голямото предизвикателство, към което винаги се е стремила, е разкриването на колебливите състояния, на недоизказаните мисли и скритите душевни пориви, на полярните кулминации и противоречивите внушения, придаващи жизнена плътност на нейните сценични или екранни образи. Това е и сигурната й защита срещу рутинното себеповтаряне от роля в роля и най-вече срещу клишираната условност на оперетните амплоа на героини, субретки и характерни персонажи. Именно затова и публиката, и критиката възприемат Людмила Чешмеджиева не само като актриса с ярко излъчване и великолепна дикция, а и като творческа личност с оригинален изпълнителски стил.
И днес, когато сме свидетели на все по-големия дефицит на личности в изкуството, Людмила Чешмеджиева продължава да бъде символ на онова поколение, което остави незаличима следа в културната ни действителност от последните 50 години.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”