Български  |  English

Панаирът

 

Софийски панаир на книгата 2011
“Защо хората ще ходят на Панаира, ако няма да си купуват книги?”, попита озадачен приятел по повод 30-ото издание на Софийския международен панаир на книгата. Докато се лутах из необятните полуетажи на НДК, зашеметена от тълпата заглавия, корици, автори и посетители, се чудех дали пазаруването с намаление е достатъчното условие, което кара четящите да посетят Панаира.
За съжаление, юбилейното издание отново повече прилича на пазар. Хората идват, гледат, евентуално купуват и си тръгват. Вероятно биха останали по-дълго, ако Панаирът имаше какво повече да им предложи. Въпреки присъствието на 130 издателства и стотици заглавия, дискусиите, срещите с автори и интересните представяния са сравнително малко и се провеждат в часове, непосилни за посещение от работещи хора. С изключение на един-два щанда, липсва оригиналност при представяне на заглавията. Посетителите не говорят за книги помежду си, защото са заети да се бутат за достъп до щандовете. Общуването между издатели и читатели често се свежда само до покупко-продажба на томове.
На Панаира на книгата му липсва онзи уют, необходим да се насладим пълноценно на удоволствието от качествената литература. Никой не е помислил да създаде пространство, където всеки би могъл да поседне за няколко минути, да зачете книгата, която му е харесала, и да реши дали да си я купи. Няма място и за хората, които биха искали да споделят впечатления за последно прочетената книга на чаша чай с приятели. Да не говорим за прожекции на филмови екранизации или библиотека за размяна на вече прочетени книги. Дори автографите се раздават на крак - на щандовете, - а читателите се редят на опашка като пред бакалия. Всичко е забързано и притеснено.
А книгата е “бавен” и интимен продукт. Към нейната продажба трябва да се подхожда с особена последователност и търпение. Не на последно място - в наши дни, за да има търговски успех дадена книга, авторът й трябва да е в непрекъснат диалог с читателите. Малко са издателствата, които полагат усилия не просто да продават книгите си, но и да създават около тях общности, да провокират читателите да обсъждат и да се вълнуват от текстовете, да ги въвлекат в процеса на разказване на истории и да ги срещнат с авторите.
Масово използваната стратегия за процентна отстъпка от коричната цена на книгите се радва на сериозен успех сред посетителите и може би е печеливша в краткосрочен план, но не спомага за възпитаването на читателска култура. И възниква въпросът за ролята на Панаира на книгата в литературната ни действителност - доколко очакваме той да изпълнява функцията на търговско изложение и доколко - на форум, събиращ хората с отношение към книгите и способстващ за развитието на книжния пазар в България?
Светла Стоянова
 
Всеки народ заслужава Панаира си
По данни на организаторите от Асоциация „Българска книга” (АБК), участниците в тазгодишния Софийски международен панаир (6–11 декември) са над 130 – освен издатели и търговци от страната, със свои щандове се представят и почетният гост Франция, САЩ, Норвегия, Китай, Испания, Германия, както и европейската мрежа за литература и книги „Традуки”. Събитията в културната програма са над 50. Освен в НДК, тази година те се провеждат и в културни институти, галерии, барове, хотели, библиотеки, книжарници.
Посетих Панаира и през седмицата, когато е по-спокойно, и в неделя; и не можах да се отърва от усещането за един голям аутлет. Хората бяха много и с удоволствие ровеха в кошовете с намаления. Сякаш най-вълнуващото е, че книгите, вместо 18, струват 5 лв. Разговаряйки с приятели и непознати, които, изкушени от ниските цени, отнасят вкъщи много повече заглавия, отколкото са планирали, оставам с впечатлението, че до голяма степен водещо е консуматорското начало. Да имаш, а не да бъдеш.
Ако книгата беше само стока, Панаирът би се харесал на всички – макар и разполагащи с не най-добрите търговски площи като обем и функционалност, издателите предлагат огромно разнообразие на заглавия (над 30 000 на български език и над 10 000 на чужди езици, съобщи председателят на АБК Веселин Тодоров) и примамливи отстъпки; входът вече традиционно е свободен. Дори във финансова криза, посетителите масово си тръгват с пълни торбички. Тази година значително по-силно участие има и електронното книгоиздаване – големият брой продадени четци само в рамките на Панаира накара търговците на електронни книги да прогнозират бум на този сегмент от пазара.
Но книгата е стока вторично; по същество, тя е медия, която предава знание. Това му липсва на Панаира – разговорът, но не за книги; книгите са средството, от което черпим информация, което ни провокира, за да говорим за други неща, за това кои сме и дали вървим по път или се шляем по пътеки. Панаирът е огледало на обществото ни и колкото и кусури да му намираме сега, той ще се промени едва, когато ние се променим.

Бистра Иванова 

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”