Български  |  English

Организацията WWOOF и нейните идеи

 

Организацията “Благоприятни възможности за органични ферми из цял свят” има за цел да съдейства на онези хора, които желаят доброволно да работят в различни земеделски стопанства по света, в които не се ползват изкуствени торове и пестициди. Целта на доброволчеството е обмяна на опит и изграждане на голяма международна общност, която да познава практиките на работа в екологичните ферми. WWOOF е организация, която изцяло функционира на доброволен принцип, заради което доброволците не получават никакви пари - единствено храна и покрив над главата си (това може да е палатка или спален чувал в голямо хале) по време на престоя в стопанството, в което работят ежедневно по четири часа. Задълженията на доброволеца също не са строго определени и зависят от нуждите на фермера, на когото предоставят помощта си.
Днес организацията има представителства в 40 страни. Самото органично земеделие съществува от хиляди години, но става особено популярно в средата на 20-те години на ХХ век в Централна Европа. Причината е, че едни от плодовете на индустриалната революция - изкуствените торове, започват да предизвикват тревога сред земеделските стопани заради неизяснените си, дори и до днес, странични ефекти. Но не само страхът от все по-увеличаващата се зависимост на селското стопанство от употребата на синтетични торове е причина за зараждането на новото движение, популяризиращо органичното земеделие. Друга основна причина - и то с доста по-голяма тежест, е силното влияние на трудовете на Рудолф Щайнер, а по-късно – през 40-те години на ХХ век, и на книгите на Албърт Хауърд.
Сър Албърт Хауърд проучва цели 25 години различни земеделски култури в Индия. В Раджастан - най-големия по площ щат в Индия, той е съветник по въпросите на агрономството, а по-късно в Индор – най-големия град в щата Мадхя Прадеш, той оглавява института по растениевъдство. Именно там той развива прочутото индорско компостиране (компостирането е процес, при който хранителните отпадъци, както и други органични материали, се превръщат в тор), с което добре познатият процес на разлагане бива много подробно научно обяснен. За да стигне до точното формулиране на изводите си, Хауърд още в началото на кариерата си отхвърля ограниченията на конвенционалното мислене по отношение на агрономството, което критикува заради факта, че човек се задълбочава все повече и повече във все по-незначителни и маловажни подробности. Той напуска терена на парниците и на дългите редици със саксии и сандъчета за лабораторни тестове, за да се озове сред полята, където в реални условия проследява израстването на посевите. Под откритото небе Хауърд намира своите най-добри учители: природата, която нарича „най-висшият земеделец”; местните селяни, които смята за своите най-важни „клиенти”; вредителите - гризачите и плевелите, срещу които бившите му колеги от института са повели жестока битка с все по-силни отрови, а той определя като своите „професори по земеделие”. Причината за последното е, че, според него, гризачите са своеобразни лакмуси, които отчитат степента на плодородие и дали дадени култури биват отглеждани при подходящите условия. Хауърд открил, че когато се променят неблагоприятните фактори, вредителите сами напускат съответните ниви и градини.
За разлика от Хауърд, вторият човек, оказал сериозно влияние върху органичното земеделие, не е нито агроном, нито активен земеделец - Рудолф Щайнер е философ, основател на антропософията, според която съществува обективен, интелектуално разбираем духовен свят, достъпен само за онзи човек, който развива своя вътрешен мир. Антропософията се стреми да развие асоциативното въображение, способността за вдъхновяване, както и интуицията като определен тип мислене, който не е обвързан със сетивния опит.
Освен това, антропософията има за цел в сферата на духовното да постигне онази точност и яснота, до които са достигнали естествените науки в процеса на изследване на природните явления.
Идеите на антропософията се прилагат в редица сфери, включително във валдорфската педагогика, в медицината, в т. нар. етично банкиране, в организационното развитие, в изкуствата и не на последно място – в земеделието. На електронната страница на антропософското общество четем как през 1920 г. Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделски стопани. Той споделя с тях, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти само когато се намира в по-големи родови групи или общности. Така учениците му започват да изграждат стопанствата си като екологична система с разнообразни култури в условията на богата природна среда. Те не ползват изкуствено произведените азотни торове, а обогатяват почвата си, засаждайки бобови култури. Те не пръскат с химикали против насекоми и гризачи - вредители, а засаждат различни растения, които цъфтят и дават плод по различно време, благоприятствайки многообразието в птичия свят, а оттам съществуването на организми и микроорганизми с полезно въздействие върху природата.
Учениците на Щайнер оставят свои последователи, които днес в Швеция, Швейцария и Германия продължават да се хвалят с богатите и качествените си реколти.
Трябва да се вземат предвид, обаче, и не толкова възторжени гласове. Норман Борлауг, например, известен като бащата на „Зелената революция” и носител на Нобеловата награда за мир през 1970 г., оспорва идеята, че органичните ферми са „по-приятелски настроени” към околната среда и са по-устойчиви в сравнение с конвенционалните земеделски системи.
Според изчисленията на Борлауг, ако всички възприемат практиките на земеделците с органичните ферми, храната ще стигне най-много за 4 милиарда души, а освен това, в стремежа към увеличаване на обработваемите земи, редица екосистеми ще бъдат драстично унищожени. Датската агенция за опазване на околната среда пък прогнозира, че в момента, когато се спре използването на пестициди, реколтите ще станат с 25% по-бедни.
От друга страна, редица изследвания по програма на ООН, ориентирана към околна среда и устойчиво използване на природните ресурси, сочат, че благодарение на принципите на органичното земеделие има реални шансове реколтите в Африка да се подобрят. При анализа са сравнени реколтите на над 200 ферми – в половината от които се развива органично земеделие, и резултатите показват, че продукцията им е достатъчна, за да изхрани местното население, както и че в по-слабо развитите райони методите на този тип земеделие дават по-добри резултати от конвенционалното селско стопанство. В същото време, обаче, изследовател от института „Хъдсън” твърди, че при тези изследвания са направени редица пропуски, които се отразяват на достоверността на данните – не винаги коректно са сравнявани добивите от различните реколти и не са били оценявани субективни фактори, водещи до завишаване на количеството добити плодове. Дали обаче изследователят от „Хъдсън” говори истината и дали неговите критики имат реални основания, експертите от ООН тепърва ще проверяват и ще докладват. Засега е сигурно, че те ще имат затруднения - заради субективните фактори. Защото в органичните ферми работят много доброволци, а техният труд едва ли може да се оцени обективно. Поне докато доброволчеството в сферата на екологията не се превърне в масова практика.
К

 



ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”