Български  |  English

След Блатния площад

 

Предлагаме на читателите два коментара от сайта Эхо Москвы:
 
Последните събития в Русия още повече стесниха възможностите на сегашната власт да се прави, че не забелязва какво се случва. Или да приписва всичко на направляващата ръка на Запада. Властта – и преди всичко Владимир Путин – трябва да направи някакви крачки, да се измъкне от призрачната си черупка на „стабилността” – другояче казано, властта трябва нещо да промени.
Ако реалните инициативи „отгоре” въобще не успеят да покълнат, то колелото на събитията ще се завърти още по-бързо. Вече измерваме не с години или с месеци, а най-вероятно, с броени седмици, ако не и с дни. Така че може да се случи „вълшебника” Чуров (председателя на Централната избирателна комисия - б. ред.) много скоро да го изнесат на количка от Централната избирателна комисия и в най-добрия случай да го хвърлят на снега, а в най-лошия (за него) - да го изпратят в някоя килия в следствието. А след това може да дойде редът и на по-висши сановници.
За да избегне този сценарий, т.е. стихийното развитие на събитията, властта има само две възможности. Първата е да затегне болтовете. Но като гледам днешните десетки, ако не и стотици хиляди, които преминаха през Блатния площад, аз съм сигурен, че това би било второ издание на Държавния комитет за извънредното положение от 1992 г. и августовските събития тогава. Естествено, ще има и същият резултат. Там, „горе”, сигурно разбират, че протестните настроения са доста разпространени и сред сътрудниците на провоохранителните органи. Въобще не говоря за армията, която е сериозно критически настроена, въпреки че рапортува на Путин, че 80% е гласувала за „Единна Русия”.
Но основното дори не е в това. Ако Владимир Путин се реши на твърди мерки, той рискува да се лиши 1. от срещата на върха на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сдътрудничество (септември 2012); 2. от наближаващото председателство на Г-20; 3. от членството си в „голямата осмица”; 4. от Олимпиадата в Сочи и – страшно е да се каже - 5. от Световното първенство по футбол. А това е практически беларуска ситуация с явен уклон към Северна Корея.
Какво му остава? Втората възможност е да започне преговори с обществото. При това не „на ужким”, със специално подбрани хора, партии и организации, а с реалните опоненти. И не с цел да се водят преговори заради самите преговори, надявайки се, че ситуацията и напрежението ще се разнесат от самосебе си, а да се направят много важни и реални отстъпки. Какви именно?
Въпросът даже не опира до съдбата на Чуров. Тя е предрешена при всички случаи, както ми изглежда. За начало, става дума за:
- провеждане на нови избори поне в 15-20 субекта на Федерацията (включително Москва и Петербург), където нарушенията са вопиющи, и оставки на съответните губернатори;
- писмено да се фиксира задължението да бъде предложено на новата Дума да пренапише законодателството така, че да се открият реални възможности за регистрация на нови партии с цел предсрочните избори за парламент да се състоят след не по-късно от една година;
- да се сформират наблюдателни съвети към федералните държавни телевизионни канали от най-авторитетни представители на обществеността, избрани след широки публични обсъждания, които не са членове на никоя партия, с право да контролират тяхната информационна политика;
- връщане към избираемост на членовете на Съвета на Федерацията, главите на районите и общините.
Ще успее ли Владимир Путин да  извърши това? Мисля, че много скоро ще получим отговор.
Евгений Гонтмахер,
 
Мнозина свестни хора сега търсят новия лидер – героя от Блатния площад.
И не намират. А имаме ли нужда от него?
Предполагам, че всеки подобен лидер ще стане Елцин 2.0 – популярен политик, който ще получи неограничени пълномощия и мандата на страстната народна любов.
Знаете ли как ще свърши това?
Аз знам – с Путин 2.0.
Русия трябва да дружи с титани-прометеи. Нужни са ни честни, квалифицирани технократи, които грамотно и без истерии да превърнат страната в едно добро място за живот. В идеалния случай, Путин би трябвало да разгони своя театър на абсурда и да се опита да стане отново президент на надеждите. Обаче той едва ли ще опита. Най-вероятно Путин ще си остане безнадеждният президент.
Пред очите ни цяла есен този най-популярен политик със собствените си ръце (въпреки активното съдействие на Сурков, Медведев и сие) убиваше авторитета си.
И защо? За да управлява още 12 години?
Той няма да изкара в Кремъл и един мандат, ако не демонтира тази непохватна, неефективна и откровено неприлична за нашата култура и за нашето време система.
Предполагам, че му е останало съвсем малко време. Креативните хора, от които Путин изцяло се отвърна, след няколко месеца ще достигнат и до твърдото ядро избиратели на безнадеждния президент. В Русия вече интернет почти достига обхвата на Първи канал.
След което в Кремъл ще си имаме Зюганов.
Просто защото за него ще гласуват против Путин.
На копелето ще му провърви на стари години.
Николай Усков


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”