Български  |  English

Да погледнеш на света през две различни очи

 
Розмари Стателова Чуждата култура отблизо: актуални музикални практики на сербите в двукултурната област Лужица в Германия. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011
 
Розмари Стателова, едно от най-респектиращите имена в българската етномузикология, отново ни предлага интелектуална провокация, този път под формата на уникално теренно изследване. „Чуждата култура отблизо” ни разкрива целенасоченото отстояване и бавно изчезване на една славянска малцинствена общност (тази на лужишките серби), които компенсират липсата на собствена държавност, свръхнатоварвайки символната си сфера (говоренето и най-вече пеенето). Потопени в немскоезичната среда на провинции Саксония и Бранденбург, сербите съществуват двояко – с двата си езика, с двойните си имена и с една сдвоена немско-лужишко-сербска идентичност, в която те са серби главно по празниците. Как се осъществява все пак съхраняването на тази мрежесто-решетеста структура на сербскостта; как тази култура въобразява себе си в привидно автентични сакрално-музикални жестове, когато вече почти не съществува, т.е., не функционира на всекидневно ниво – това са проблемите, оформящи изследователското ядро на десетгодишния проект.
Изследването е уникално по няколко причини. Първата се състои в специфичния далечен терен, който не е специалитет на българската (и изобщо източноевропейската) етнология. Далечните антропологически терени представят по правило погледа на Запада към екзотичния Друг. В случая, обаче, имаме смяна на изследователската перспектива: Изтокът изследва един западен „Друг”, при това по всички правила и с всички средства на включеното наблюдение: разговори, полустандартизирани интервюта, проучване на документи (предходни изследвания, песенници, албуми, рецензии, учебни планове); изследване на медиите (местния вестник „Сербски новини” и местното радио); прослушване на записи на песенни изпълнения и, разбира се, музикално-теренно проучване в Лужица с надлежно воден дневник и документирани аудио-записи, в които с по-късна дата авторът ще открие и ролята на неслучайната случайност.
Събраният материал е толкова обемен, че е почти невъзможно да не се потъне в него и никога да не се излезе от движещите се пясъци на емпирията, каквито случаи има в историята на антропологическия терен. Благодарение, обаче, на строгата си аналитична дисциплина (непрекъснато връщане и преосмисляне на теренния материал, който постепенно започва да проговаря), проф. Стателова е избегнала опасността. Този „бавен”, продължителен терен води и до забележителна задълбоченост на изследователския поглед, който прониква в детайлите и авторецензира самия себе си в хода на изследването. В това отношение нейната методология се доближава изключително до подхода на Бронислав Малиновски с въведените от него принципи на потапяне (имерсия) в изследваната действителност и вчувстване (емпатия) като метод на теренното изследване. Розмари Стателова назовава това проникване, почувстване, проумяване, проглеждане смисъла на нещата. Малиновски се стреми да види света през очите надивака, Стателова се опитва да види света през очите на сербите,а, както демонстрира изследването, сербският поглед към света е сякаш през две различни очи… Изразът принадлежи на Елка Чернокожева, културолог от Бауценския сербски институт, но именно в труда на Розмари Стателова се разкрива – последователно, методично и полифонично – как именно се случва това двуоко гледане.
Текстът е изграден също върху двоен ракурс: от една страна, разказът ни потапя в дилемите на чезнещата сербска култура; от друга страна, ставаме свидетели на изследователската авторефлексия и авторедакция, непрекъснато връщане на лентата назад и пренареждане на фактите и техните значения. За мен, обаче, най-приносен е именно първият разказ: толкова богат и наситен с нюанси, че не можем да не си припомним идеята на Клифърд Гийрц за плътното описание (thick description) като интерпретативна теория на културата.
Ако се опитаме да отговорим на въпроса, имплицитно заложен в подтекста на изследването: как да се спаси една изчезваща култура – това се оказва неразрешим проблем дори в условията на повишена толерантност, каквато е културната политика днес като част от общоевропейския проект за единение на разнообразието. Авторът не дава рецепти за оцеляване, но показва задълбочено и честно неефективността на изпробваните практики, затова книгата представлява ценен принос в разкриването на проблемите на малцинствените култури в епохата на глобализация и мултикултурност. А защо не – и предупреждение?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”