Венецианско биенале 2011 – равносметката
Международното биенале във Венеция е арт събитие с дългогодишни традиции. Следователно, условията на протичането на записванията са регулирани много стриктно. Все пак, в основата на биеналето е, че участват нации. Ако някой няма на разположение собствен павилион (какъвто е случаят с България), се налага културното министерство на дадената държава да изпрати официална молба на президента на биеналето – понастоящем Паоло Барата. Регистрираната за участие в биеналето нация трябва да наеме място за своята изложба във Венеция. Което обикновено не е проста задача и може да бъде много скъпо. Накратко казано – всички описани процедури и приготовления се нуждаят, обикновено, от няколко месеца подготовка. Отделно от техническата и административна подготовка, трябва също така да бъдат избрани куратори и комисари, да бъде определена концепцията на изложбата, както и кои ще са артистите.
В случая с България на биеналето през 2011 ситуацията беше изключително конфузна. Един месец преди изтичането на крайния срок за регистрация, българските изкуствоведи вече публикуваха статии, в които се оплакваха от не-участието на България. В тази “пропаст” скочих с помощта на авторитетните личности на българското изкуство. Защо? Защото, от една страна, благодарение на моите силни връзки с биеналето и Венеция, можах за кратко време да уредя участието на България през 2011-а. От друга страна, за мен бе и е предизвикателство като международен куратор да поставя акцент с българските артисти в концепцията на това огромно арт събитие.
Дискусиите относно националното участие в биеналето често са доста спорни. Изборът на артистите, на кураторите, на изложбената концепция винаги предоставя материал за противоречия и полемики, които са вече почти неизменна част от подобно престижно събитие. Най-често дори не става въпрос за самото събитие. Движещата сила често са личностни негодувания или завист.
Джордж Лукс,
куратор на българското национално участие във Венецианско биенале 2011
Разговор с Джордж Лукс
- Каква е равносметката ви след приключването на Венецианското биенале и на българското участие в него?
- Балансът на националното участие на България на биеналето през 2011 изглежда много позитивен от различни гледни точки. Една от тях са самите артисти със своите творби, които могат да спечелят интереса на многобройната публика. В контекста на подобно голямо събитие не се разбира от само себе си. Самото място – Палацо Карминати – изигра много важна роля. Перфектно ситуирани, неговите зали изградиха една плодотворна симбиоза с творбите на артистите и им осигуриха истинска платформа за представяне. Фактът, че българският павилион бе посетен от над 30 000 гости, е впечатляващ успех сам по себе си. Много посетители, познати куратори и критици се изказаха позитивно относно качественото представяне на българския павилион.
- От днешна гледна точка, мислите ли, че трябваше да се действа по този „спешен” начин при организирането на участието или щеше да е по-добре да се изчака две години до следващата изложба, за да може всичко да стане по най-добрия начин?
- С официалния си павилион за 2011, България постави важен културен крайъгълен камък. Това е важно постижение и в светлината на бъдещи участия на България в биеналето. В много държави частните инициативи са най-важното условие за участие. Ако погледнете концепцията за финансиране на много павилиони, ще видите, че спонсорите играят много важна роля. Дори и президентът на биеналето е подчертавал положителната роля на спонсорите в развитието на концепцията на биеналето.
- При положение, че това участие е резултат от частна инициатива, какво бихте отговорил на тези, които ви обвиняват, че зад него стоят определени интереси?
- Моята лична мотивация за проекта за български павилион беше и е само качествената реализация на изкуството. Тъй като биеналето не е търговска изложба като Арт Базел (Швейцария), можем да изключим финансовите интереси.
- На какъв принцип, според вас, би трябвало да се организира българското участие?
- Всяко национално участие във Венецианското биенале разчита на продължителността. Не става въпрос за това как с едно единствено представяне ще се направи грандиозно шоу. Става въпрос за това как да се отрази постоянно променящата се картина на едно национално изкуство.
- В нашата преса се публикуваха доста полярни мнения – от възторг до пълно отричане, но как реално се вписаха българските художници сред останалите национални участия?
- Биеналето живее за контрастите. Националните контрасти. Контрастиращите концепции на отделните куратори. Това е значителна част от огромното очарование на биеналето. Те са и един постоянен извор на вдъхновение както за посетителите, така и за професионалните творци.
- Какво ви впечатли сред другите национални участия?
- От огромното многообразие на последното биенале е невъзможно да се подберат отделни павилиони. Констатирам, че шоу елементите дадоха началото на една истинска и много широка дискусия за изкуството. И това е хубаво! Освен, може би, италианската концепция на Виторио Сгарби, който организира един истински фойерверк – по свой начин също беше много завладяваща! Основното съдържание носеше една концепция със замисъл, която покани посетителите на подробна и по-дълга дискусия с творбите. Прекарах много време в българския павилион и преживях с много гости какво е да инвестираш много време в това да се запознаеш с творбите на Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов.
- Какво мислите като цяло за биеналетата за съвременно изкуство и за начина, по който се организират днес? Какъв е смисълът да се участва в тях?
- Биеналето във Венеция отново се “обнови”, допусна нови тенденции и по този начин си изработи една световна позиция, която е уникална. Много е трудно да отговарям от своята перспектива, да не игнорирам важността на това събитие за нацията и да успея да поддържам дистанцията си. Противопоставянето между артистите, кураторите, критиците и творбите е много важна част от международната дискусия чрез изкуството.
- Преди време се говореше, че след края на биеналето, в Галерията за чуждестранно изкуство ще бъдат показани произведенията на българските художници, представени във Венеция. Ще има ли такава изложба и кога?
- Предстои все още и проектът в София – да се организира един преглед на българския павилион. Ще ви информираме за това своевременно.
- Какъв съвет бихте отправил към следващото българско участие? Ще се ангажира ли организацията, която подкрепи вас, да съдейства и в бъдеще за финансовото подпомагане на българското участие?
- Винаги съм подчертавал, че е важно да се извоюва по-нататъшно българско участие във Венецианското биенале. С осъществяването на Проект 2011 поставихме един много важен крайъгълен камък в тази насока. Сега остава само задачата за разширяване на културния кръг, за да се поведе този процес напред. С нашия опит ние можем много да допринесем за тази кауза.
Въпросите зададе Светла Петкова
Бел. ред. Тази публикация се реализира чрез Гершон България по желание на г-н Лукс. За съжаление, неговите отговори не дават много по-различна и по-задълбочена информация от разпространената до момента в медиите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
