Въпреки че хронологичният подход е класически, според кураторите той позволява добра контекстуализация на творбите, макар и същевременно те постоянно да се борят с хронологията. Именно анахронизмът, прокрадващ се на най-неочаквани места в изложбата, ми направи силно впечатление.

За да избегна насъбралата се опашка в първата зала, реших да започна разглеждането отзад напред, несъзнателно пренебрегвайки основната идея, формирала изложбата, а именно хронологията. Решението ми бе продиктувано и от убеждението, че началото на кариерата на един художник придобива нов смисъл, погледнато през призмата на настоящия момент. [3]

Първият анахронизъм, обаче, дойде именно от страна на кураторите. Зала 13 представяше „2001 и отвъд”[4], но тук беше попаднала и Ферма от 1999. Дали това платно някак се беше промъкнало, озовавайки се на място, което би трябвало да представя периода от 2001 насетне и каква ли е причината за това?!

Цели 4 години след 11 септември 2001 Рихтер започва да рисува Септември, едно сравнително малко по размери платно, което, въпреки оскъдните визуални елементи, успява да предаде усещането за сградата на Световния Търговски Център. Защо Рихтер чака 4 години, при положение, че още по времето, когато събитието се случва, и в дните веднага след атаката се усещаше, че този момент ще бъде повратна и отправна точка в съвременната ни история?

Влизайки от зала в зала, скоро пролича, че същата “забавена реакция“ присъства всеки път, когато Рихтер реши да се занимае с някой исторически/съвременен момент. Тя беше видна и в произведението War Cut oт 2004, проект за едноименна книга, отпечатана в специален тираж от 70 броя, представляваща цветни фотографии и черно-бели копия на изрезки от вестници върху картон. Темата на War Cut е войната в Афганистан, а използваният печатен материал представлява 155 страници от вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung от първите дни на войната (20 и 21 март 2001). Цветните фотографии са на отделни детайли от Абстрактна Картина (1987), като аранжировката, според Рихтер, не е била търсена съзнателно, а е продукт на интуиция.

За този проект Рихтер казва, че не се е опитвал да изкаже мнение, а по-скоро да изрази гнева си: войната демонстрира човешкото безсилие. Сама по себе си, War Cut, обаче, изглеждаше като ням и закъснял протест от рециклирани материали. Реакцията на Рихтер ми се стори безкрайно закъсняла, изчакваща, а използването на материал от 80-те години – като начин художникът не само да не даде лично мнение (нещо, което самият Рихтер признава), но на практика да заличи силата на историческия момент, да го направи по-флуиден, решавайки да даде “лице“ на визуалния аспект на темата, което принадлежи на съвсем различен исторически момент. За мен тази творба, повече от която и да било, го представи като европеец, гледащ безучастно на конфликт, от който е и географски откъснат.

Ако съм смятала, че Рихтер не е силно политически ангажиран и не цели да бъде, то кураторите искаха да го представят в друга светлина, включвайки портрета Чичo Руди от 1965. Портретът е създаден по снимка, направена години по-рано и изобразява чичото на Рихтер, който е част от германската армия по време на Втората световна война. Този портрет е един от първите опити на художниците от това време да се изправят срещу нацисткото минало.

Както отбеляза един местен критик[5], да започнеш ретроспективна изложба на Рихтер, който е роден през 1932, с 60-те години, означава да “не успееш да подчертаеш онзи период, който изглежда фундаментален за развитието на художника“. Чичо Руди, независимо от политическият елемент, който съдържаше, беше ключова по-скоро заради друго нейно качество, а именно смесването на абстрактната и фигуративна живопис, за търсенето на междинна територия, където двете могат да съжителстват.

В края на 70-те Рихтер започва да създава изцяло абстрактни творби. В залата, в която са изложени, човек има възможност да оцени умението му да рисува. Именно в това се съдържа учудващото творческо дълголетие на Рихтер, както и продължителното одобрение на публика и критика, на което той се радва: отдадеността на рисуването, търсенето на връзка с традицията, а не нейното отхвърляне.

Рихтер сам признава желанието си да бъде част от “родословното дърво“ на западноевропейските художници. Коментирайки творбата си Читателка, на която в профил е изобразена съпругата му Ема, Рихтер казва, че картината му напомня за Вермеер. Връзката с холандския майстор е очевидна и в позата, в която художникът е избрал да изобрази съпругата си: съсредоточена, с глава, наведена към листа, който чете. Рихтер, обаче, не търси да заличи и съвременния момент: косата на Ема е вързана на опашка с голям ластик, облеклото й отговаря на историческия момент, в който творбата е направена.

През 2012 Рихтер ще навърши 80 години и тази изложба чества неговото място в историята на изкуството. След като изложбата затвори врати в Тейт, тя ще отпътува първо за Берлин, а след това и за Париж. Същият материал ще бъде подреден по различен начин: в Берлин идеята за “панорама“ ще бъде възприета буквално и посетителите ще могат да видят цялото творчество на Рихтер като на длан. В Париж пък кураторите ще изложат творбите от стъкло на Рихтер на естествено осветление, така че сетивните асоциации, които светлината създава, да спомогнат за пълноценното наслаждаване и оценяване на творбите на германеца.

 

 

---