Около шистовия газ
През изминалите седмици бяхме свидетели на “експресен PR” в полза на добива на шистов газ и в частност на компанията “Шеврон” - включително от страна на лица, чийто пост по принцип е несъвместим с лобизма.
Тъй като министър Трайков увери пресата, че компанията ще бъде подведена под отговорност в случай на евентуални екологични щети, бихме искали да проследим как точно се случва това в досегашната практика на “Шеврон” и, съответно, какво би коствало на България да води дело срещу нея при широкомащабно замърсяване.
Статията, която предлагаме, е публикувана в сп. “Ню Йоркър” от 9 януари 2012 г., където може да бъде прочетена в нейната цялост. Поради големия й обем се ограничих само с тази част, която се занимава с делото за щетите в Амазония, а не с последващите ответни действия на компанията.
З. Хр.
Обрат на съдбата
Един адвокат помага на еквадорците да спечелят безпрецедентно дело за екологични щети срещу “Шеврон”. Дали не стига твърде далеч?
Градчето Лаго Агрио се намира в джунглите на североизточен Еквадор – там, където теренът пропада от зъберите на Андите до мочурливите низини в басейна на Амазонка. Еквадорците наричат областта “Ориенте”. Векове наред само туземци населявали дъждовната гора. През 1967 г., обаче, сондажите на “Тексако” открили богато находище на нефт на две мили под джунглата. В продължение на двайсет и три години ръководен от “Тексако” консорциум от компании копаел кладенци из цяла еквадорска Амазония. Отначало джунглата била толкова непроходима, че трябвало да карат оборудването с хеликоптер. Но работниците прокарвали пътеки с мачете, а с времето “Тексако” построили пътища и летище.
Днес в Лаго Агрио цари нищета. Сградите изглеждат нахвърляни как да е, сякаш никой не е вярвал, че нефтеният бум ще продължи дълго. По прашните улици скитат бездомни кучета, а край всеки по-голям път се извива тънък нефтопровод.
Ала миналия февруари един съдия в Лаго Агрио издаде присъда, чийто отзвук отекна далеч не само в Амазония. От 1993 г. насам група еквадорци водеха сякаш обречена битка за подвеждане на “Тексако” под отговорност за пораженията върху природата в Ориенте. Според ищците, по време на продължилия десетилетия добив, Тексако е изхвърлила осемнайсет милиарда тона токсични отпадъци. Компанията е обвинена, че при прекратяването на дейността си в Еквадор е оставила зад себе си стотици открити ями, пълни със злокачествена черна маса. Нанесените от “Тексако” щети, твърдят ищците, се измерват с ракови заболявания, спонтанни аборти, вродени заболявания, мор по добитъка, заболявания на рибата и почти пълното унищожение на няколко племена. Наследството на “Тексако” в региона е наречено “Чернобил в джунглата”.
Когато съдията Николас Самбрано издава присъдата си, делото вече се е точило осемнайсет години. То е надживяло юристи на два континента. Самбрано е шестият съдия, който го води в Еквадор; един федерален съдия в Ню Йорк е починал, преди да отсъди. Делото е надживяло дори “Тексако”: през 2001 г. компанията е погълната от “Шеврон”, която го наследява. Днес спорът се смята за едно от най-мръсните съдебни дела в историята – почти толкова грозен, колкото и породилото го замърсяване.
Компанията “Шеврон”, която развива дейност в над сто страни, е третата по големина корпорация на САЩ. Годишният й приход, често надминаващ двеста милиарда долара, е почти четири пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на Еквадор. Ищците, наричащи себе си afectados - потърпевшите - включват туземни жители и необразовани заселници в Ориенте; някои от тях отначало подписвали документите по делото с палец. Представлява ги нестройна коалиция американски и еквадорски адвокати. Делата на природозащитници срещу големи корпорации често приличат на мъчителни окопни войни, тъй че през 1993 г. малцина предричат, че ищците ще издържат толкова дълго. Ала през февруари 2011 г. упорството им е възнаградено. Съдията Самбрано отсъжда, че “Шеврон” е отговорен за широкомащабно замърсяване, и осъжда компанията на глоба от 18 милиарда долара – най-тежката присъда, давана някога по екологичен иск.
Триумфът е невероятен, особено за един от водещите адвокати на ищците, упорит американец на име Стивън Донзигър, ключова фигура в делото от самото начало. Донзигър говори испански и години наред пътува между Еквадор и Ню Йорк. “Това дело е историческо”, казва той. “За пръв път една малка държава успя да победи мултинационална американска компания”.
“Шеврон” категорично отхвърля обвиненията и настоява, че не носи отговорност за замърсяванията в Амазония и че действията на “Тексако” са били “напълно съзвучни с тогавашните стандарти”. Говорител на Шеврон заяви, че няма “еднозначни доказателства” за неблагоприятни медицински последици от нефтодобива в Ориенте и обвини адвокатите по делото, че “разпространяват фалшива информация”.
През последните години “Шеврон” инвестира милиони долари, за да промени обществения си имидж. Елегантни телевизионни реклами с гласа на актьора Кембъл Скот подчертават, че компанията се стреми да “практикува и подкрепя опазването на природата”. Печатна реклама ни показва снимка на две усмихнати африканки и надслов “Петролните компании трябва да подкрепят общностите, от които са част”.
В съдебната зала, обаче, “Шеврон” не са така сговорчиви. Неотдавна, след като успя да спечели делото, в което бе подведена под отговорност за убийството на протестиращите на нефтена платформа в Нигерия, компанията се опита да задължи разорените нигерийски ищци, сред които деца и вдовици, да платят адвокатските такси. (Искането й беше отхвърлено и съдията отправи предупреждение към “Шеврон” за опита). “Ето как действат те”, каза ми Берт Воорхес, един от адвокатите на нигерийците. “Целта е да се сплаши следващата общност, която би се опитала да защити човешките си права”.
“Шеврон” се държи особено предизвикателно спрямо обвиненията от Лаго Агрио. Освен защитата си в Еквадор, компанията води делото в повече от дузина федерални съдилища в САЩ, наемайки стотици адвокати и произвеждайки, по думите на собствените си адвокати, “лавина от хартия”. Донзигър настоява, че “Шеврон” е мотивирана не само от страха от неблагоприятна присъда, но и от желанието “да разрушат самата идея, че местното население може да заведе иск за екологични щети срещу нефтодобивна компания”. През 2008 г. лобист на “Шеврон” казва пред “Нюзуик”: “Не можем да позволим малки държавици да се пречкат така на големите компании”. Говорител на “Шеврон” заявява: “Тази битка ще я водим, докато замръзне адът – и после ще продължим на леда”.
След произнасянето на съдията в Лаго Агрио, “Шеврон” обявява присъдата за “нелегитимна и неналожима” и заявява, че няма да плати, тъй като не притежава активи в Еквадор. Вместо това, контрира с дързък ход, като завежда дело срещу Стивън Донзигър - архитекта на делото срещу нея. Точно когато би могъл да празнува историческата си победа, адвокатът се оказва обвинен в изнудване и измама в Ню Йорк.
Когато “Тексако” открива нефт в Еквадор, страната е нестабилна и бедна, а основният й износ са бананите. Както пише Джудит Кимърлинг, авторката на книгата “Амазонският нефт”, “първият барел” еквадорски нефт е разнасян на парад по улиците на Кито. През 1972 г., когато “Тексако” завършва строежа на нефтопровод, по който тече нефт към цялото тихоокеанско крайбрежие, Еквадор моментално се превръща във втория по големина износител на нефт в Латинска Америка след Венецуела. За едно десетилетие БВП на глава от населението почти се удвоява.
Една от трудностите при прокопаването на нефтени кладенци е какво да се прави с “добитата вода” – зловонна течност, подсилена с тежки метали, която излиза заедно с изпомпвания от земята нефт. В Съединените щати стандартната практика предписва, след изолирането на нефта от въпросната смес, “добитата вода” да бъде “инжектирана” обратно в земята, за да се предотвратят щетите върху природата. Но това инжектиране струва скъпо и в Еквадор “Тексако” просто зарязва течността в ями с размерите на плувни басейни. “Добитата вода” не подлежи на биологичен разпад, тъй че, когато Донзигър и колегите му отиват в Амазония, те откриват дъждовната гора сипаничаво нашарена със стотици мазни езера.
Правителството на Еквадор е наясно с техниките на “Тексако” от самото начало – години наред последната участва в консорциум с националната нефтодобивна компания. Действията на “Тексако” не нарушават пряко еквадорските закони; всъщност, страната по онова време няма съществено законодателство по отношение на околната среда. Повечето еквадорци не знаят много за технологията на нефтодобива – а и каквото знаят, го знаят от “Тексако”. Лаго Агрио е кръстен на Сауър Лейк в източен Тексас, където е създадена компанията. Когато нефтеният лагер се превръща в селище, разливите от нефтопровода стават обичайна гледка. Камионите на “Тексако” пръскат нефт по улиците, за да намалят прахоляка.
Първоначално туземните племена са единствените засегнати от добива еквадорци. И макар нефтът да се намира на тяхна територия, те не получават нищо от печалбите, тъй като държавата си запазва всички “подземни” права. (“Кротките ще наследят земята”, отбелязва веднъж нефтеният магнат Дж. Пол Гети, “но не и полезните изкопаеми”). Племената секат дървета, за да препречат пътя на камионите на “Тексако”, и нападат работниците.
Бунтът им се оказва безплоден. След като “Тексако” прокарва пътища, в Ориенте пристигат стотици хиляди заселници, примамени от безплатната земя и обещанието за работа. Те изсичат гората, за да засяват освободените площи, а местните племена са принудени да продават дрънкулки в нефтените лагери или да се оттеглят по-навътре в джунглата. “Това напълно разруши живота им”, казва Мигел Анхел Кабодевиля – испански монах, работил с племената десетилетия наред.
През ноември 1993 г. Кристобал Бонифас завежда дело срещу “Тексако” във федерален съд в Манхатън от името на трийсет хиляди afectados. “Тексако” отхвърля обвиненията и твърди, че е действала според “утвърдени производствени практики и в съответствие с еквадорското законодателство”.
В продължение на осем години “Тексако” се бори искът да бъде отхвърлен с обяснението, че делото трябва да се гледа не в САЩ, а в Еквадор. Донзигър и колегите му се страхуват от подобен обрат. Правната система на Еквадор е прочута с корупцията си, а държавата разчита на нефта за една трета от годишния си бюджет. “”Тексако” управляваха страната двайсет години”, казва Крис Джочник, бивш състудент на Донзигър, който по онова време живее в Еквадор. “Те държаха американското посолство в джоба си. Имаха на своя страна военните. Политически беше просто изключено “Тексако” да бъдат подведени под отговорност в Еквадор”. Тексако отрича, че страната е неспособна да предложи справедлив процес и настоява, че правните й норми са “подобни на тези на много европейски нации”.
През 2001 г. “Тексако” успява да се наложи. Федерален съдия в Ню Йорк отхвърля делото, като отсъжда, че то засяга “изцяло Еквадор и ни най-малко Съединените щати”. По това време вече тече поглъщането на “Тексако” от “Шеврон”. В печатна реклама Донзигър и колегите му предупреждават акционерите на “Шеврон”, че “Тексако” има много активи, но и един огромен пасив”.
През 2003 г. Донзигър и колегите му завеждат наново делото си в Лаго Агрио – въпреки резервите си към съдебната система на Еквадор. Наемат екип от местни адвокати и Донзигър започва редовно да пътува до региона. Тъй като няма право да упражнява професията си в Еквадор, неговата роля привидно е само на съветник, но с енергичния си характер скоро измества Бонифаз като двигател на делото.
Докато делото в Еквадор се придвижва, Донзигър и екипът му се боят, че обстоятелствата са срещу тях. В дневника си Донзигър се оплаква, че опитът да се търси отговорност от нефтена компания в Еквадор е “в разрез с уклона на цялата й икономика”. В страната няма съдебни заседатели, тъй че огромната власт за вземане на решения е съсредоточена в съдиите, които като цяло са зле платени държавни служители; Донзигър се опасява, че могат да са и подкупни. В САЩ на адвокатите е забранено да се срещат със съдиите “ex parte”, в отсъствие на противниковата страна. В Еквадор, обаче, по това време няма подобни правила и е трудно да се проследи дали даден съдия е подложен на неправомерно влияние.
“Шеврон” наема флотилия местни адвокати, които често са придружавани в Лаго Агрио от бодигардове. Донзигър е обсебен от огромната сила на своя противник. “Каквото и да направя, те могат да ме надцакат с пари”, оплаква се той. Всеки път, когато нов съдия или технически експерт вземе участие в делото, Донзигър се пита дали не е contagiado - подкупен. Членове на екипа на ищците започват да смятат, че са следени от агенти на “Шеврон”. След като през 2004 г. братът на Пабло Фахардо, водещия еквадорски адвокат на ищците, е убит близо до границата с Колумбия, някои от сътрудниците на Донзигър намекват, че “Шеврон” са замесени в убийството му. Донзигър се страхува за собствената си сигурност. (Компанията твърдо отрича, а ищците не представят никакви доказателства за хипотезата си).
Най-голямото предимство на ищците, според Донзигър, е необоримото доказателство за замърсяването на околната среда – обезобразената гора, токсичните ями. Когато журналисти посещават Амазония, ищците ги развеждат от място на място – обиколка, която скоро бива наречена “токсичния тур”. В същото време Донзигър се опасява, че, в крайна сметка, правният изход може да зависи не от истината, а от манипулирането на системата.
През 2006 Еквадор избира нов президент, икономиста Рафаел Кореа. Донзигър е ентусиазиран. “Няма начин при неговата администрация “Шеврон” да мине с обичайните си номера тук – с подкупи, задкулисни срещи и манипулиране на държавната власт”. На следващата година, по настояване на ищците, Кореа посещава Ориенте и разглежда ямите с отпадъчни води. “Да не се заблуждаваме”, казва той на пресконференция в Лаго Агрио. “Това тук е престъпление срещу човечеството”…
сп. “Ню Йоркър”, 9 януари 2012 г.
Превела със съкращения Зорница Христова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
5 - 05.02.2012 11:42
Браво!!!
Браво!!!
От: Антон Иванов
Наистина много навременна статия. Дори да е в съкратен вариант показва най важното - как действат "големите мултинационални компании". За съжаление нищо повече от една ... баналност на злото.
4 - 03.02.2012 17:32
манипулативно ли?
манипулативно ли?
От: keen
До "chitatel" - по същата логика, която ползваш, Хитлер може да бъде оправдан за газовите камери. Хитлер не е нарушил законите на страната.
По същото време, когато е ставал добивът, компанията е разполагала с данни за възможните щети. Съществували са процедури за избягването им, но са ги пропуснали нарочно - скъпо им било.
По същото време, когато е ставал добивът, компанията е разполагала с данни за възможните щети. Съществували са процедури за избягването им, но са ги пропуснали нарочно - скъпо им било.
3 - 03.02.2012 11:54
Manipulativno
Manipulativno
От: chitatel
Avtorat sam kazva - Brutnia vatreshen produkt se e povishil dva pati zaradi neftodobiva,
i zakonodatelstvoto na Ekvador e spazeno. Vinata,ako ima takava sledovatelno e samo na dargavata Ekvador.Logikata reshava.
i zakonodatelstvoto na Ekvador e spazeno. Vinata,ako ima takava sledovatelno e samo na dargavata Ekvador.Logikata reshava.
2 - 02.02.2012 18:26
Много уместно, много навреме, много страшно
Много уместно, много навреме, много страшно
От: Нева
Ако ви питат искате ли да оставите детето си на гледач, съден за педофилия, ще се замислите ли два пъти? Хайде не си затваряйте очите ако ви питат искате ли да си оставите единственото реално притежание (земята-бъдещето) на хора, съдени за съсипването на точно такова. Най-гадното е, че всъщност даже не ви и питат. Браво на редакцията, браво на "Нюйоркър".
1 - 02.02.2012 17:01
Неподходяща
Неподходяща
От: Eвгени Илиев
Статията не е подходяща за заглавието на коментара,въпреки че става дума за "Шеврон". Хубава е, но понеже е орязана не можем да и се насладим напълно. Въобще глупава идея на някой в редакцията.
