Български  |  English

Преди да изчезнат чудесата

 

Докато се унася в съня, едно 3-годишно дете фантазира наум. Това, най-общо, е темата на приказката „Малката Божана в нощта на чудесата” от Божана Апостолова (ИК „Жанет 45”, Пд, 2012, цена 10 лева). Задачата изглежда лесна за опитния писател. Ала само изглежда така.
… Познавам ръкописа на книгата от самото му начало – и съм свидетел на последователните му мотивирани редакции, за да може той да се доближи най-плътно до представата на Божана Апостолова не само за литература, но преди всичко за детска литература, при това съвременна детска литература. Защото децата ни действително са други. И баба Божана не пише умилено за детето в самата себе си, а разбиращо - и с любов - за своята собствена внучка. И защото познава детето, и защото се страхува за него, адресат на книгата парадоксално стават всички деца.
И още: една детска книжка никога не е само текст, а и картинки. Затова предмет на отговорен избор в това издание са и изображенията на художника Костадин Костадинов. Защото в домовете на бъдещите читатели на „Малката Божана в нощта на чудесата” постоянно работят телевизори, включени на агресивни детски канали, а и малките пръстчета са далеч по-оправни с touch screen. Илюстрациите на Костадинов са подхранени от визуалния океан, в който безкритично са потопени невръстните, но пък укротяват вълните му.
Ето защо намирам книгата на „по-голямата” Божана за важна в културната ситуация, в която се намираме. Какви са залозите й? Днес има отчетлива вълна от магически детски книги, написани и нарисувани от творци, които – вече родители – се сблъскват с нищетата на българския книжен пазар за деца. Тези книги са действително естетски, секси, лайфстайл дори, стъпват на сложния художествен опит на вече възрастни хора, но широкото им „потребление” е проблематично. Майсторката Апостолова избира друг подход – да стъпи на опита на самите деца и да култивира техните автентични интереси към света. Да следи внимателно пресекулките на детското съзнание, отклоненията му към спомена и завръщането му в копнежа, да подкрепи с нравствената си сила асоциативните скокове, които се случват в главата на едно момиченце. (Никак не е случайно базисното доверие, което малката героиня Божана изпитва към света – именно то се възпитава чрез литературата, която разширява езиковия и емоционалния поглед на детето. Неслучайно тъкмо вярата в лицето на благопристойния млад мъж, aлюзия за Христос, връща не само малката Божана към естествените й размери. Неслучайно се вясва и Гутенберг, неслучайно криворазбран…)
Да, приказката е увлекателна и размечтава не само малкия й слушател/читател. В нея хем има напрегнати приключения и битки (и кодош, да, това е думата), хем ненатрапчива поука. Хем е на пъстрия език на днешните деца, попиван от приемливи и неприемливи за възрастните места, хем „Малката Божана в нощта на чудесата” носи думи и изрази, които само чрез литературата могат да бъдат усвоени… Носи и цапната в устата ирония. И смях.
Защо ни е, обаче, да се занимаваме със съвременна детска литература? Всеки, който влиза в час с ученици и студенти дори от хуманитарните специалности, знае, че четенето е, меко казано, застрашена практика. Щях да напиша ценност, но ценност за едно изпуснато поколение то, четенето, вече не е. Миналата седмица бях изумен, когато студенти ме питаха за всяка предложена за семинарна работа книга от колко точно страници е – и избраха демонстративно най-тъничките. Никакво усилие… Затова виждам в „Малката Божана в нощта на чудесата” пореден шанс. С тази книга можем да заинтригуваме децата си – и те да се заразят с магията, която превръща – както казва Итало Калвино в „Американски лекции” – черните букви от страницата в цветове и форми пред ума. Това не е книга, писана за родителите – Божана Апостолова е писала понятно за децата, за широк кръг деца. И същевременно, сравнена с всички разказвачи за деца днес, е повдигала деликатно летвата. И не е мислела да послъгва красивичко. Защото и тя си дава сметка, че детските книжки отдавна не са само крехко средство срещу училищната простотия и кифленското насилие.
Ако поколението, което сега по принуда се учи да чете, не намери в това занятие удоволствие и утеха, смисъл и възможност за свобода, всички наши ценности не само ще бъдат поставени под въпрос – „възрастните” книги на Константин Павлов и Йордан Радичков, на Вера Мутафчиева и Екатерина Йосифова, на Борис Христов и Иван Цанев, камо ли Ани Илков, не само няма да бъдат прочетени, те просто никога нямат да бъдат отворени…
„Всички вкупом съгрешихме, всички вкупом излишни станахме.” Всички ли?
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”