Български  |  English

Седефена виталност

 
„Аве”, 2011, България, 86 минути, режисьор – Константин Божанов, продуценти: Димитър Гочев, Константин Божaнов, Методиус Петриков, Джофроа Гризон; сценарий: Константин Божанов, Арнолд Баркус; оператори: Ненад Бороевич, Радослав Гочев; художник – Кольо Карамфилов, художник по костюмите – Марина Янева, музика – Том Пол; в ролите: Ованес Торосян, Анжела Недялкова, Николай Урумов, Светлана Янчева, Бруно С., Йосиф Сърчаджиев, Красимир Доков, Мартин Брамбах, Бойка Велкова, Евгений Михайлов и др.
Награди: за режисура на „Златна роза”, Специална награда в Сараево, на ФИПРЕССИ във Варшава, „Die Elfe” за млад талант в Хамбург, Голямата награда „Iron Herring” в Лийдс, Голямата награда и за сценарий в Порто и др.
Премиера – 9 март 2012
Разпространява А Плюс Синема
 
Чародеен филм. Влюбих се в него още през октомври на „Златна роза” във Варна (вж. „Култура”, бр. 35 и бр. 41 от 2011). Но тогава повече го почувствах, отколкото видях – заради безобразната видеопрожекция.
На откриването на 16. София Филм Фест го гледах на лента. Тъмнината светна със седефени бликове.
Студентът от Художествената академия Камен (Ованес Торосян), наричан от колегите си „Малевич”, научава за самоубийството на приятел и литва на стоп към Русе, за да стигне за погребението в дунавско село. На шосето му се изпречва 17-годишната дипломатска щерка Аве (Анжела Недялкова), хукнала да издирва брат си наркоман в същата дестинация. Камен пуши, свит като врабче в черното си яке и качулката на синия си суичър. Аве невъзмутимо пристъпва с шапка, алено яке и провиснали дънки. От кола в кола тя изстрелва едри лъжи с лекотата на въздишки, факирски открадва слънчеви очила и с цялата си неуправляемост... се намества в душата на все по-бесния Камен. Насред смърт и безутешност замирисва на любов. Гаровият хотел на Горна Оряховица се превръща в нейно ефимерно обиталище. Неизтриваема от подсъзнанието ми е красивата деликатност на сексепизода, побрал привличане, неумелост, нега, тъга... Камен и Аве продължават самостоятелно по пътя, събрани от лъжите й...
Дебютът на Константин Божанов излъчва искреност, живописност, трепетност... Отдавна не съм гледала толкова маниашко стопаджийско road movie. „Аве” разказва камерно-автентична история за светлина и покруса със завидна за дебют кинематографична сугестия. Художническият бекграунд на автора прозира зад изящната архитектоника на филма – отношенията, човешките фигури, ландшафтът, реката, гробището, мракът, копнежът... Стяга за гърлото, въпреки допуснати дължини и недостатъчност в поведението на изкусни актьори. Симпатично е виталното хулиганство на Анжела Недялкова. Поразително е извънземното очарование на Ованес Торосян – това момче е родено за световното кино.
„Аве” е дишащ филм за млади по българските пътища. И преживяване за всички възрасти по света.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”