Български  |  English

Имаме ли нужда от закон за българския език?

 
Двата проекта за създаване на закон за българския език (на народните представители Любен Корнезов и на Огнян Стоичков и Станислав Станилов) не са първите опити да се ангажира Народното събрание с езиковата политика в нашата страна и с изработването на административни механизми за регулиране употребата на българския език във всички сфери на обществения живот. Няма съмнение, че както предишните, така и последните опити подхождат към въпроса, водени от намерения да подобрят днешното състояние на писмения и говоримия български език и да му осигурят възможности за развитие и по-нататъшно усъвършенстване.
Същевременно авторите на подобни проекти не си дават ясна сметка, че се опитват по административен път да се намесят в твърде сложните отношения между обществото и езика. Ако съвременното българско общество има сериозни икономически и финансови проблеми, ако трябва да преодолява редица изпитания, за да се впише в модерния свят, нима някой си въобразява, че равнището на неговата култура може бъде нещо отделно. Същото е и с българския език, чието състояние повече или по-малко отразява равнището на обществените отношения с всичките им проблеми, неуспехи, кризи.
Не е вярно, че проблематиката на българския език е някак си оставена без внимание, без никаква защита. Българското училище в последните години направи сериозна стъпка напред с въвеждането на задължителната матура по български език. Това кара учениците да отделят специално внимание на подготовката си по езика и в много голяма степен формира у повечето от тях отношение към собствената реч – по-често към писмената, но и към нормите и образците на устната реч. Последното засега е забележимо у една сравнително тънка прослойка от млади хора, амбицирани да се реализират в живота, боравейки с езика като основен инструмент – бъдещи политици, журналисти, юристи и др.
В редица български университети се подготвят учители и други специалисти по български език. Освен в София, българистични центрове съществуват във Велико Търново, Шумен, Пловдив, Благоевград, Русе, Бургас и др. В посочените центрове работят десетки високо подготвени специалисти по езика, включително по такива направления, като социолингвистика, психолингвистика, езикова култура. Редовно се организират научни форуми, където се дискутират актуалните проблеми на българския език и неговото бъдеще, на правописа и правоговора, на езика на медиите и на проблемите на преподаването на българския език в училище. Особено актуални в последно време са и въпросите за взаимодействието на българския език с другите езици, за билингвизма, за майчиния език и неговия принос към когнитивното развитие на детето, за българския език като чужд или втори език, за изучаването на българския език в чуждоезикова среда.
Ако все пак съществува неудовлетворение от състоянието на българския език днес и тревога за неговото бъдеще, то е провокирано най-вече от опитите с политически привкус за противопоставяне на българския език на езиците на етническите малцинства (турски и ромски преди всичко), като в употребата на тези езици в определени ситуации се съзира опасност за българския език като официален, чийто статус, както е известно, е гарантиран с конституцията на Република България. Дори нещо повече – опасност за бъдещето на българския език се вижда и от страна на езици като английския, чието разпространение е факт в цял свят, не само в България. Ако авторите на проектите бяха лингвисти, със сигурност щяха да знаят, че отдавна е доказана ползата за когнитивното развитие на децата от изучаването на майчиния език и от най-ранното изучаване на чужд език. Ето защо и едното, и другото не трябва да се ограничават с лицемерни и благовидни предлози, а да се поощряват. В развитите и благоденстващи общества всячески се стимулира изучаването на чужди езици, практика е обучението в университетите да се провежда, освен на официалния език на страната, и на английски. Някои учебни дисциплини в училищата също се преподават на английски. Съвременното българско общество е отворено общество, затова всеки опит за неговата херметизация чрез административни езикови бариери е обречен на неуспех.
Друго основание, при това напълно оправдано, за неудовлетворение от съвременната езикова ситуация в България е състоянието на езика на някои от медиите или по-скоро – насажданото от тях нихилистично отношение към хората и нещата чрез употребата на груб, дори безобразен български език. В това отношение сякаш българските медии, особено печатните, нямат ограничения. Тяхното наказание, обаче, е в това, че колкото по-пошъл става езикът им, толкова по-ниски стават тиражите им. Съвременното българско общество започва да си изработва защитни механизми по отношение на езиковото издевателство. Отдавна мина розовият период за медиите, когато този език изглеждаше привлекателен и предизвикателен, различен, модерен. Сега се наблюдава все по-голяма диференциация на медиите в езиково отношение, прогнозите са, че тя ще се задълбочава и ще очертава контурите на сериозната и жълтата преса.
Има още един повод за притеснение относно бъдещето на българския език – особено у неспециалистите, но с изострено езиково чувство хора. Става дума за нахлуването в речта на стотици, дори хиляди чужди думи, преди всичко наготово заимствани от английски. Особено забележимо е това явление в последните години, след промените от 1989 г. Заплаха ли са чуждите думи за българския език? Известни от миналото са т. нар. пуристични увлечения – особено сред народности, чиято идентичност по някакъв начин е застрашена, или в току-що извоювали независимостта си държави, които искат да се еманципират, търсейки основания в езика. Не е случайно, че пуризмът процъфтява през ХІХ век в Чехия, а по-късно и в други страни от Централна Европа. Не е случайно и това, че именно Александър Теодоров-Балан е известен на широката общественост в България най-вече с пуристичната си дейност. Той е завършил Карловия университет в Прага, там е защитил и докторска дисертация.
И досега битува мнението, че нация без език не е нация. Могат да се приведат какви ли не куриозни примери дори от последните десетилетия – „разрояването” на сърбо-хърватския език не само на сръбски и хърватски, но и на босненски, черногорски и др. Сякаш чрез езиковата си идентичност народите искат да избият някакви комплекси за малоценност. Такива са, например, опитите на всяка цена да се отрече най-непосредствената генетична връзка между българския език и съвременната македонска норма. Непосредствено след Освобождението започва изтласкване на турските думи от българския език, особено в официалните стилове. Това отново е свързано с опита за еманципиране на българския език от турския, за неговата европеизация и доближаването му до развитите европейски езици, като френския, немския и руския. Много от турцизмите се маркират с отрицателен, пренебрежителен, ироничен оттенък, макар да нямат такъв в турския език. Едва напоследък някои от турцизмите започнаха да се възвръщат в езика, преди всичко в медийния, с което се целеше да се създаде разговорност на езика. Тези опити, многократно осмивани и заклеймявани от журналисти, писатели, културни дейци, не доведоха до никакво демократизиране на езика, ако това са целели, нито пък неутрализираха негативната окраска на турцизмите.
Истината е, че българският език винаги е търпял силно речниково въздействие от страна на други езици, но това не е попречило на неговата идентичност. През Възраждането и непосредствено след Освобождението много силно е влиянието на руския език. Много силно е то и след Втората световна война. Ние не си даваме сметка колко много думи и словосъчетания сме заимствали наготово от руски. И понеже този език е близко родствен с българския, тези заемки отдавна са асимилирани от всички нас и не се осъзнават като чужд елемент. Ето защо не бива да се притесняваме от чуждите думи в българския език, не те са проблемът на нашия език. Вярно е, че те са най-видимата страна от езиковото взаимодействие и от рецепцията на англоезичната култура, но основата на езика – неговата граматика, е тази, която осигурява стабилитета на езика и неговия континуитет през поколенията.
Българският език е високо обработена формация, която задоволява в пълна степен съвременните обществени нужди, но това не означава, че езикът ни няма нужда от грижа. Така казваше и големият български лингвист Владимир Георгиев: Българският език е прекрасен, но има нужда от грижи”. Ако държавните органи имат искреното намерение да подпомогнат развитието на нашия език, вместо административен закон, биха могли да създадат за него няколко благоприятни предпоставки. Много пъти е говорено за тях, но нека да припомня по-важните:
-                     данъчни облекчения на новоиздадените български книги, учебници, помагала и речници и дори финансова дотация на някои от тях, важни за културната ни идентичност;
-                     създаване на специални фондове за подпомагане на българистичните теоретични и практически изследвания, за развитието на науката за българския език, за нейното популяризиране в чуждестранните българистични и славистични центрове и сред българските общности в чужбина;
-                     създаване на условия за перманентна квалификация на учителите по български език, за специализация и израстване на българистичните кадри в университетите, за повишаване на тяхната чуждоезикова компетентност;
-                     обезпечаване на по-добри условия и на повече средства за подпомагане на обучението по български език на децата на българите, живеещи в чужбина, за подготовката на специално направени за тях учебници и помагала;
-                     създаване на условия за допълнително обучение по български език на децата, чийто майчин език не е български, започващо още в предучилищна възраст, подготовка на учители и други специалисти по билигвизъм, стимулиране на научните и приложните изследвания в тази област;
-                     гарантирано обучение по български език на всички студенти в българските университети, както е в много страни по света, не по-кратко от една учебна година, с акцент към нуждите на специалността и бъдещата професия.
Развитието на българския език не може да бъде администрирано чрез създаването на комисия или съвет по български език, при това изградени от специалисти предимно от Института за български език или пък излъчени от Съвета на ректорите (?), както се предлага в проектите.
Бих препоръчал на авторите на проектите да проверят защо, по каква причина вече близо 150 години не е изпълнен заветът на българските книжовници от 1869 г., когато се създава Българското книжовно дружество в Браила, за изработването и издаването на голям речник на българския език. Това минава като главна задача и по-късно, когато Българското книжовно дружество се преустройва в Българска академия на науките. През 1942 г., в разгара на Втората световна война, акад. Стоян Романски успява да прокара решение да се заделят 200 хил. лв. в бюджета на БАН за създаването на Служба за български речник, приемник на която от 1950 г. е Институтът за български език. Едва през 1977 г. излиза първият том на многотомния Речник на българския език, като досега са излезли само половината томове – 13 на брой. Съставителите, първите от които вече са покойници, а следващите – преждевременно пенсионирани, се изгубиха някъде из буквата „П” и сега, в силно намален брой, не знаят кога ще е краят. Вероятно могат да се намерят всякакви обективни причини за несвършената работа, но е съвсем очевидно, че Институтът за български език не може сам да се справи с това. Той трябва да бъде подпомогнат както с целеви средства, така и с екип от други университети, за да приключи работата в обозримо бъдеще. Всяка културна страна има нужда от пълен речник на езика си и полага грижи за неговото създаване и последващо допълване, изменение и преиздаване. Изоставането ни в това отношение от другите културни народи е не с десет или сто години, а вече с 4-5 века! Ще се намерят ли днес в модерна и мирна България, която, както се твърди, изповядва европейските ценности, поне 200 хиляди лева, за да се даде тласък на работата?
Не по-добре стоят нещата и с въпроса за правописните промени – те трябва да бъдат изработвани и одобрявани от специален орган към Министерството на образованието, както винаги е било в миналото, съставен от специалисти от цялата страна, а не да отразяват кабинетните схващания на няколко души.
Нека все пак да отбележа, че приемането на закон за българския език има привърженици дори в средите на специалистите. Академик Михаил Виденов, изтъкнат български социолингвист, е един от най-големите радетели за създаване на такъв закон. Той също има свой проект, предложен на вниманието на съответните институции.
В заключение, отново ще подчертая своето убеждение, че езиковата ситуация в страната не предполага създаването на специален закон за българския език. Дори такъв да бъде приет, той ще бъде подложен на постоянни подигравки и критика. Така може да се стигне до още по-големи изкривявания на българския език. Законът може да стане обект на политически спекулации и източник за нарушаване на езикови права, за разделение на българския народ по езиков принцип. В един евентуален закон за българския език виждам повече вреди, отколкото ползи. Нека да има грижа за българския език, но тя да бъде разумна и лишена от партийно-политически привкус.
още от автора
Проф. Стоян Буров, доктор на филологическите науки, е Ръководител на Катедрата по съвременен български език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.


2 - 15.05.2012 17:12

медии и език
От: стоилов
Авторите на проекта би трябвало да добавят изискване към медиите, според което да се спазват нормите на литературния език. Да не се допускат вулгаризми, диалектизми и множество новосъздадени думи в долнопробен колорит, с каквито изобилстват множество български вестници.
1 - 11.05.2012 15:55

Примери
От: Vasil Ovtcharov
Повред`ен, училищ`ата, спечел`или, намаляне, дукоменти, да се ц`енят, спом`енах, да прец`еня.Това са примери които в момента ми идват наум.Най-често ги използват журналисти и политици от висок ранг! Така например, "да прец`еня" често се използва от президента Първанов.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”