Ходене по буквите , брой 28 (2690), 20 юли 2012" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
„Черна глория”. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. Издание на издателство „Кралица Маб” и „Литературен вестник”, София 2012, цена 5 лева
Представителното издание съдържа общо 33 стихотворения от Ендре Ади, Атила Йожеф, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан и Тибор Залан, преведени от Боряна Терзиева (1970-2011) и Пламен Дойнов. Техният тандем имаше всички шансове достойно да се нареди до прочути преводачески двойки, като Атанас Далчев и Александър Муратов, Иван Иванов и Любен Любенов… Съдбата, обаче, разпореди съвместното творчество на безупречната унгаристка и знаковия за 90-те години поет да спре дотук. След кратко боледуване, Боряна Терзиева ни напусна на 2 септември миналата година. Тя беше уважаван преводач от унгарски и немски, като аташе по културата и печата в Будапеща не само организира Дни на българската книга в Унгария, но и осъществи съставената от Дьорд Сонди през 2002 г. антология „Бронзови мигли – 125 години нова българска лирика”. Смъртта я настигна като дипломат в Берлин. Боряна беше истинска дама – крехка, премерена, обаятелна. Едновременно ведра и загрижена. Като истински дипломат, тя беше роден преводач. И като истински преводач беше роден дипломат. В трогателния предговор към книгата съпругът й Пламен Дойнов говори за изключителната скромност на Боряна, чиито преводи нерядко, и без тяхна вина, се появят в медиите, подписани само с неговото име: „Това издание възстановява точната картина. Във всякакъв смисъл – и при изпълнението на ролите на знаещия езика, и на поета”… Всеки, който се е докосвал до разпознаваемата поетика на Пламен Дойнов, може да си даде сметка колко тактично Боряна е туширала поетическата му инвенция и „благодарение на нейното виртуозно справяне със значенията на оригинала”. В резултат четем най-ярките фигури на унгарската поезия в пълния блясък на антологичните им творби. Подбраните текстове са образци за пластически капризно слово, за омайно приплъзване между значения, за един действително любовен език, какъвто е бил за семейството унгарският. Днес прекършеният път на Боряна се влива в гениалното стихотворение на Ласло Наги „Кой ще пренесе любовта”, за да го насити докрай с трагизъм: „Когато битието в нищото пропада,/ кой ще разкъса пръстена на лешояда! И кой ще пренесе отвъд реката на смъртта/ разкървавена – между зъбите си – любовта!” Забележете, че тези финални стихове завършват не с въпросителен знак. Но заради тях не бива да пропускаме и преводите им на Ендре Ади, Атила Йожеф и особено витаещите между детското и възрастното съзнание стихотворения в сфумато от родения през 1954 г. Тибор Залан. Както и, разбира се, Дюла Ийеш (1902-1983) и откъсите от „Дванадесет дена в България”, където той заявява: „Населението на България е седем/милиона… Земеделски народ, беден/ почти съвсем – тук това ме привлече./ А площта й, площта й – вече, ако можеш да бъдеш поет след това! – е сто и десет хиляди осемстотин четиридесет и два / квадратни километра”. И на тази площ, представяте ли си, и хора като Боряна…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”