Български  |  English

Ева Липска

 

Портокалът на Нютон
и други стихотворения
 
Превод от полски Вера Деянова
ИК „Стигмати”
Цена 10 лева
 
Да спасиш смисъла
 
На 31 август, петък, от 18 ч. в Полския институт ще бъде премиерата на стихосбирката на Ева Липска „Портокалът на Нютон и други стихове” (ИК„Стигмати”, подбор и превод от полски Вера Деянова). Антологията на голямата полска поетеса ще бъде представена в разговор с нея от Марин Бодаков, литературен редактор на „Култура”. Ева Липска беше любезна да отговори на въпроси на вестника преди гостуването си в София.
 
Разговор с Ева Липска
 
- Променяше ли се вашата представа за лириката през годините?
- Не бих казала. От дълги години възгледите ми в това отношение са доста устойчиви. Знам за какво още бих искала да напиша. Проблемът е единствено в това да намериш адекватните „словесни инструменти”, за да го изразиш.
- Творчеството на кои полски поети приемате за най-близък съсед на своето собствено творчество? И какво ви отдалечава от тях?
- Мога да говоря само като читател на поезия, но то няма нищо общо с моето творчество. Близки са ми стиховете на мнозина поети, не е възможно да спомена всички. Сред тях са автори, като Вислава Шимборска, Тадеуш Ружевич, Збигнев Херберт, Чеслав Милош, както и някои от по-младото поколение… Винаги повече ме е инспирирала прозата и есеистичните книги.
- Йосиф Бродски смяташе полската поезия за може би най-значимата национална поезия през ХХ век. Ако му се доверим, на какви социални и политически причини, според вас, се дължи този феномен?
- Едва ли някой ще знае защо се случва тъкмо така. Наистина, продължаваме да сме значителен „поетически минен басейн”. Трудно е да се каже дали причината за това са политическите събития, защото и други страни преживяха подобни събития. Интересни са словашката и чешката поезия. Сигурна съм, че и в България има интересни автори. Жалко, че разполагаме с толкова малко преводи, да се надяваме, че това ще се промени…
- Какво означава Краков за един съвременен поет?
- За мен Краков – това са хората: приятели, близки, познати. В този град живяха двама Нобелови лауреати, Вислава Шимборска и Чеслав Милош, и това беше допълнителна „украса” за града ни… Също толкова близка ми е и Виена, където прекарах няколко години от живота си, работейки в Полския културен институт.
- Каква цена плаща един поет за уединението си в свят, изцяло подвластен на медиите?
- За щастие, в тези медии има и много поезия. Погледнете колко интересни са интернет-форумите, които публикуват стихове. Човекът на изкуството, артистът, а това се отнася и за музикантите и художниците, е обречен на самота. Но това е добра самота, вдъхновяваща, подбуждаща мисълта. Без нея не си представям възможността за творене.
- Вие ли сте най-добрият критик на собствените си стихове? Какви са отношенията ви с критиката?
- За съжаление, критиката в Полша е в криза. Моето поколение все още имаше шанс с превъзходни критици, които ни въвеждаха на литературната сцена. По принцип, това бяха по-възрастни колеги, често пъти хора на науката, литературоведи, есеисти. За щастие, аз съм в състояние да гледам на собствените си стихове от дистанция, да ги оценявам критично. Освен това, имам няколко по-близки личности, които ми помагат в това.
- Възможно ли е, според вас, да разглеждаме етиката и естетиката в литературата разделени една от друга?
- Естетиката е широко понятие. Гърците са ценили хармонията, виждали са красотата като подражание на действителността, mimesis. Аристотел й посвещава своята „Поетика”. Хораций е смятал, че поетът е като пчелата, която събира цветен прашец, за да го претвори в мед… Етиката има морално измерение. И ето, красотата и истината – неразривно свързани ценности… В живота нещата изглеждат по-различно. От историята познаваме хора на изкуството, които са слугували на властта… Етиката и естетиката трябва да вървят неразделно една с друга; етиката е „въпрос на вкус”, както писа Збигнев Херберт в прекрасното си стихотворение „Силата на вкуса”.
- Вие сте били един от най-близките хора на Вислава Шимборска. Какво правеше нейното присъствие неповторимо? Какво научихте в общуването с нея?
- Този род приятелства са важни и често се оказват решаващи за живота ни. Когато се запознах с Вислава Шимборска, бях на осемнайсет; разговаряхме за историята, за книги, за времето, в което живеем. За мен това беше труден житейски момент, имах проблеми със здравето и Вислава много ми помогна в онзи период.
- Често вие описвате високото през ниското и ниското през високото. Могат ли иронията и парадоксът в литературата да бъдат оръжие срещу еднозначността и категоричността на изразяване, които ни притискат отвсякъде?
- Иронията, парадоксът са ми били винаги близки. Позволяват ти да се дистанцираш и да си изработиш собствена оценка за действителността. Обичам иронията във философията; учили сме се на нея от Сократ. Без фантазия, хумор и ироничен скептицизъм не би имало голяма литература и изкуство изобщо.
- Пестеливият ви изказ внушава особена мистериозност на фактите, които назовавате във вашите стихотворения. Пазите ли се от обобщения?
- Мисля, че често използвам обобщения, но искрено ще призная, че не се замислям над това… оставям тези загадки на историците на литературата.
- Как общувате с преводачите си?
- Обичам моите преводачи и страшно много ги ценя. Защото е необходима малко лудост, за да превеждаш поезия, нали? Преводачите приличат на въжеиграчите в цирка. Най-лек полъх на вятъра, тоест, „безсилие в думите” може да ги събори. Когато аз не мога да се справя с някой стих, мога да го изоставя и да напиша съвсем друг, нов. А преводачът е затворен в „клетката на оригинала” и няма изход… Посветих им стихотворението „Моите преводачи”, публикувано в томчето „Някъде Другаде”. Някои асоциации не се поддават на превод в даден език, трябва да се търсят други изразни средства; това не е никак лесно и затова не преставам да им се възхищавам… Дали не щеше да е по-добре да си пианист?
- Какво бихте посъветвали младите писатели, изправени пред шума на литературния пазар? Застрашен литературен род ли е поезията?
- Безличието, бездарието, баналностите, повърхностността – или всичко онова, което, както би казал Теодор Адорно, представлява цялата тази „културна индустрия”, са сериозни заплахи. Повлича те медийната лавина и трябва да правиш всичко възможно, за да спасиш смисъла на живота. И макар че си оставаме „това, което не разбираме”, казано с думите на Карлос Фуентес, все пак си мисля, че си струва да откриеш смисъл в това, което в някаква степен е престанало вече да бъде такова…
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от полски Вера Деянова


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”