Български  |  English

Ерик Хобсбаум (1917 – 2012)

 
Почина британският историк Ерик Хобсбаум.
Хобсбаум, който е от еврейски произход, е роден в египетския град Александрия. Баща му е британски чиновник в колонията, а майка му – дъщеря на виенски търговец. Тъй като родителите му умират рано, през 1931 г. се премества да живее за две години при своя чичо в Берлин, където става член на социалистическия ученически съюз. През 1933 г. се премества в Лондон при други роднини. „Това, че станах марксист, се дължи на моя личен опит през 30-те години - по време на Голямата депресия”, подчертава многократно Хобсбаум.
След следването си в King's College в Кембридж и след военната си служба в британската армия по време на Втората световна война, Хобсбаум става доцент в Birbeck College на Лондонския университет. Там през следващите десетилетия се налага като един от най-влиятелните леви мислители в Европа. Но, за разлика от други британски историци-марксисти, си запазва членството в британската комунистическа партия и след съветската инвазия в Унгария през 1956 г.
Въпреки че прави изказвания срещу тези действия на СССР, си спечелва славата на апологет на съюза. За Сталин пише: „Неговата всяваща страх кариера няма никакъв смисъл с изключение на случаите, в които я тълкуваме като упорит и непоколебим стремеж към утопичната цел на създаване на едно комунистическо общество.”
С книгата си „Ерата на революциите: 1789-1848”, която излиза през 1962 г., той става известен и извън академичните среди. За него писането на историята има една цел – да покаже скритите модели и механизми, които променят нашия свят. Този подход и нетипичният му вицов начин на писане го превръщат във важна фигура за левите студенти и учени, но въпреки това, влиянието му върху движенията от 1968 г.е спорно.
По-късно той ще оцени случилото се през 60-те така: „Подцених историческото му значение. Това не беше никаква политическа или социална революция, а по-скоро някакъв духовен еквивалент на консуматорското общество, при който всеки върши своята работа. Не съм сигурен дали това ми харесва.”
През следващите десетилетия той допълва с още два тома своята историческа трилогия – „Ерата на капитала: 1848-1875”; „Ерата на империите: 1875-1914”. Освен това, в множество свои съчинения се занимава с работническите движения. През 1994 г. издава „Векът на крайностите” (Заключителната глава от нея в. „Култура” публикува в бр. 50/51 от 22 декември 2000). В тази книга, преведена на 37 езика, Хобсбаум анализира причините за разпадането на СССР. Паралелно с историческите си занимания, под псевдонима Франсис Нютън, Хобсбаум пише за джаз в списанието New Statesman.
В края на 70-те години историкът постоянно обвинява британската работническа партия, че не обръща достатъчно внимание на промените в обществото. Неговото критично есе „Old Labour” (Старата работническа портия) се смята за една от причините за смяната на партийното ръководство начело с Тони Блеър през 90-те. Политиката на Блеър обаче по-късно също бива разкритикувана, както и иракската инвазия на Джордж Буш.
Хобсбаум смята фалита на „Леман брадърс” през 2008 г. за също толкова важно събитие, колкото и удара по Световния търговски център през 2001. В интервю за германския „Щерн” през 2009 г. Хобсбаум казва: „Политиците са затворници на стария тип мислене, това е страшно. Може би капитализъм може да бъде спасен само от една огромна катастрофа, или, както би я нарекъл Шумпетер, от едно „съзидателно разрушение”. В конкретното интервю Хобсбаум не изключва възможността това да стане и с нова Световна война.
Зюддойче Цайтунг, 1 октомври 2012


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”