Български  |  English

Звукови идилии

 
Концерт на Asen&Milena Group
Концертът на певицата Милена Караджова заедно с Асен Маринов – акустична китара, Християн Георгиев - кавал, Станимира Найденова – цигулка и вокали и Петър Йорданов –Бъни - кахон, тъпан, откри София Етно Фест, организиран в клуб Студио 5 в НДК. Музиката, която представя групата, е колкото акт на носталгичен копнеж към миналото, благодарност и любов към фолклорното наследство, толкова и психологическо и емоционално самоопределение, търсене-откриване на личната ценност, която следва да се присъедини, но и противопостави на глобалната култура на уеднаквяването и шаблонизирането и да намери оригиналното си място в стихията на многоречивостта и мултинационалното. От друга страна, Милена и Асен са изградили свой разпознаваем кросоувър стил – ярко, забавно, не рядко остроумно пресичане между фолклорни мотиви и песнопения с класически и фрий джаз построения, латино, боса нова, рок и дори класическа музика.
Вълната на етно джаза от края на 80-те години на ХХ век разширява почти до безпределност хоризонта на джаз-мисленето, като по този начин създава алтернатива на cool и free джаза. Редица са успешните проекти, сред тях безспорно първенство държи латино увлечението, но не по-малко значими са испанските, каталонски, балкански, еврейски, африкански, индийски и арабски иновации. Етно джазът възвръща значимостта на акустичния звук чрез вплитането на редки, силно характерни и национално оцветени инструменти.
Опитът на Милена Караджова и Асен Маринов да съчетаят български фолклор и джаз не изненадва, онова, което впечатлява, е по-скоро посоката на стиловото им мислене и ракурсът. А той е дръзки диалогични ситуации, като боса нова ритъм и „Полегнала е Тудора”, или Прелюд от Баховата сюита за виолончело, преработена за китара, с „Брала мома цвете”. Деликатността на диалога се дължи на търсеното ритмическо и мелодическо допълване, емоционално съответствие и закачлива игривост. Аранжиментите като че не трансформират никога до неузнаваемост вокалната структура на фолклорния образец, но се вклиняват в него, развиват и обогатяват текстурата с неочаквани ритмически и мелодически модулации. Постигнато е единство чрез рафинирана хроматична завършеност и премислена цялостна обобщеност на пиесите – изчистена, със стремеж към линеарна яснота. Разбира се, забелязва се на места желание за открояване и дори подчертаване на местния колорит, постигнато чрез включването на отгласи от пастирски звънци и хлопки, ритмически хороводни инкрустации, изпълнени на тъпан или кахон. В акустичната китара на Маринов се долавят, освен специфичните джаз и латино оттенъци, съвсем класически по своето естество похвати, които някак напомнят за китарените търсения в сонатите на Сор, Понс или дори за етюдите на Вила Лобош. Ритъмът в редица от пиесите се създава чрез специфичния звук на кахона, което придава някаква особена оцветеност на музикалния разказ. За особения нюанс на настроението допринася и електронната цигулка на Станимира Янева, която не рядко изпълнява ролята на втори вокал. А настроенията са меки, тихи, но изпълнени със сочни цветове, весели мисли, ведри очаквания и палава младост.
Милена Караджова пее без усилие, гласът й създава усещането за безгрижен поток, който ромоли, подскачайки по камъни, или се лее кротко из ширнали се равнини, както е в неочакваната идилична и много плавна интерпретация на „Пустото лудо и младо”. Техника необичайна за националния стил на силово гърлено пеене и мощно звукоизвличане с резки преходи и динамични обеми.
Асен Маринов и Милена Караджова създават музика, наситена с хубостта на природата, с копнеж към безхитростно съществуване близо до природата, но осъществено в понятията на постмодерното усещане, което изисква съизмерване на светове, стилове и светоусещания. Те превръщат музиката си в специфична философия, според която вглеждането в себе си и света изисква вглеждане в наследството, но и неговото духовно актуализиране като дишащи, оживотворяващи ценности. Урок, постижим само чрез абстрактния мелодичен език, съхраняваш нюансите на умното наслаждение, което не разрушава личността. Защото, преди всичко, музиката е учение за това как душата да съхрани своята свобода и право да копнее.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”