От пръв поглед ( кино), брой 38 (2700), 09 ноември 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Лалета, уиски и гняв
Български  |  English

Лалета, уиски и гняв

 
„Касапница” (Carnage), 2011, Франция/Германия/Полша/Испания, 80 минути, режисьор - Роман Полански, продуценти: Саид Бен Саид, Оливър Бербен, Мартин Московиц, Хавиер Мендес, Жауме Рурес; сценарий: Роман Полански, Ясмина Реза (по пиесата й “Божествата на касапите”); оператор - Павел Еделман, музика - Александър Деспла. В ролите: Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц, Джон С. Райли.
Награди: „Малък Златен лъв” за Роман Полански от Венеция 2011, „Сезар” за адаптиран сценарий и др.
Прожектиран на So Independent
 
От „Оливър Туист” (2005) Роман Полански неизменно екранизира. След Дикенс, в „Писател в сянка” (вж. „Култура”, бр. 38 от 2010 г.) адаптира с експлозивна мрачност романа „Сянката” (2007) на Робърт Харис, а в „Касапница” пренася на екрана поставяната и у нас пиеса на Ясмина Реза. Общото между последните му два филма е хипнотизмът и приятелствата на режисьора с авторите.
Изключвайки рамката с децата в бруклинския Bridge Park, филмът е затворен в апартамент и за мнозина изглежда като телевизионен театър.
Двама 11-годишни малчугани се сбиват след спор в далечен план. В следващия момент виждаме четирима възрастни. Родителите на агресивния Закари (Кейт Уинслет и Кристоф Валц) са в апартамента на майката (Джоди Фостър) и бащата (Джон С. Райли) на останалия без два зъба след схватката със сина им Итън. Първите са елегантни и хладно вежливи, вторите – съвестни и сърдечни. Постепенно, покрай мъжки телефонни разговори и женски изстъпления (словесни при патетичната домакиня и физически при потиснатата гостенка), враждебността обсебва пространството.
Полански отново е съсредоточен върху човешкия демонизъм. Макар в „Касапница”, за разлика от „Писател в сянка”, да няма смърт и политика, а героите да са уж кротки хора, отново сме заклещени в бойно поле на страхове и комплекси. От родителски разговор за възпитанието, срещата между двете семейни двойки стига до душевно разфасоване. Лалета, пай, Франсиз Бейкън, уиски, книги, Джейн Фонда, GSM, Ку-клукс-клан, сешоар се превръщат в оръдия на екстремална схватка между желано и действително, нерви и физиология... Изстрелваните думи съдират социални маски, нелепите ситуации очовечават публични мумии. Световният хаос се излива пред очите ни с дъх на уиски.
Думите и ситуациите са тривиални. Зловещо-разголващата говорилня е като досадна вариация на „Кой се страхува от Вирджиния Улф”. Но не отлепяш поглед от екрана. Хватката на Полански е в избора на мощните актьори и обиграването на всеки детайл от пространство, бит, поведение. Според мен, от четиримата само Джоди Фостър преиграва, а най-ослепителен е Кристоф Валц.
Прочее, режисьорът-изгнаник присъства на So Independent и с документалния филм „Роман Полански: филмов мемоар” на Лоран Бузеро. Безценен е с искреността и тъжната цветистост в изповедите му пред Андрю Браунсбърг.
Тези дни дойдоха новините, че Джоди Фостър ще бъде наградена със „Златен глобус” за цялостно творчество, а „Касапница” има две номинации от Европейската филмова академия: за женска роля на Кейт Уинслет и за сценарий на Роман Полански и Ясмина Реза.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”