Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 38 (2700), 09 ноември 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: За здравото мислене и болното общество
Български  |  English

За здравото мислене и болното общество

 

Един от любимите въпроси на телевизионните журналисти: „Как се чувствате сега?“. Обикновено го задават на близки на пострадали, последния път, когато го чух, беше по bTV в сутрешния блок. Антон Хекимян го насочи към бащата на един от осъдените на смърт млади българи в Малайзия заради контрабанда на амфетамини (синтетични наркотици). Винаги съм изпадал в екзистенциален потрес, когато го чуя да питаш роднина/приятел как се чувства след бедата с неговия роднина/приятел?! Е, че как да се чувства човекът, добре ли?! Да скача от радост?! Това не е въпрос, това е скудоумие, което показва и доказва нивото на журналистиката у нас и без тежки изследвания. Такива въпроси сочат, че журналист тук е диагноза, не професия. Пролича диагнозата и в желанието на Хекимян да изкара нещата по-фрапантни, отколкото са: изрично подчертаните думи на бащата: “Не са били принудени, а са подведени“, той се опита да обърне на 180о – били принудени, не подведени. Бащата, разбира се, го поправи, но гафът остана, както и съзнанието що е журналистика в България – скандал, не информация.
Макар че екипът на „Тази сутрин“ определено трябва да бъде поздравен за бързата и навременна реакция, особено за връзката си с българката, живееща в Малайзия. От нея именно научихме, че в страната има негласен мораториум върху смъртното наказание, което прави съдбата на двамата младежи доста по-обнадеждаваща. Една друга съдба обаче като че ли остана без внимание от страна на предаването – защо се е стигнало дотам младите да се захванат с такова рисковано начинание? Да, бащата сподели, че синът му бил изтеглил заем, но – забележете за какво го използвал! – купил си кола. Заем не за бизнес, а за съвсем елементарно притежание – „живот на заем“; да потребявам и да имам, не да бъда.
Тук се явява, всъщност, главният проблем, прозиращ зад нещастната случка – какво правят със себе си българските младежи извън София? Вярно, да се намери работа далеч от столицата или някой от големите градове си е направо подвиг, но дали изобщо младите хора я търсят? Май не. Харалан Александров наскоро описа едно жизнено поведение, което нарече „младежка субкултура на тарикатлъка“, тоест, такова пребиваване в битието, при което „нищоправенето“ е основен принцип: „Да си млад тарикат в България, означава да знаеш как да изкараш пари без работа.“ 260 хиляди българи между 15 и 29 години не правели абсолютно нищо – нито учели, нито работели, нито стажували. Нищичко! Дали трябва да се учудваме тогава на решението на двамата младежи от Нова Загора да нарамят торбичките с амфетамина и да поемат към Малайзия? Според мен, не: това тяхно решение е следствие от все по-засилващото се убеждение в обществото, че с труд нищо не се постига, че е по-добре да рискуваш веднъж, отколкото да полагаш постоянни усилия във времето. Житейската етика се е сменила коренно – вместо „Залудо работи, залудо не стой!“, или още по-категоричното: „Ори, копай, храни се, с грабене не богати се!“, свидетели сме на това как „Човешкото око насита няма“ и „Зинала му устата – цял свят ще глътне“. Едно изкривено подобие на „американската мечта“ в български вариант, за която Сиймор Липсет пише, че позволява успеха (разбиран като забогатяване, печалба) да го постигнеш и с нечестни и престъпни средства, ако не можеш с честни и почтени. Няма вече българско трудолюбие, има българска алчност за лесни пари.
Разбира се, за това не стана дума в репортажа на „Тази сутрин“. То и нямаше как – на Антон Хекимян му липсва ресурс да я отвори, а Ани Цолова и Виктор Николаев бързаха към Малайзия, за да извадят сравнително добрата новина за негласния мораториум. Пък и това не е работа на телевизията, работа е на хората, които управляват тази държава – крайно време е да помислят как да сторят така, че този нетрудов морал да бъде изместен и елиминиран. И да престанат да дават ярки примери в негова подкрепа, защото мъдрият български народ има и друга вярна пословица: „Рибата се вмирисва откъм главата“. В този смисъл, ако тази глава започне да мисли здраво, ще оздравее обществото ни. Ако не - е, тогава добро да не чакаме…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”