Български  |  English

Живописта на Рафаел Михайлов

 

Наскоро в сградата на СБХ на ул. „Шипка” 6 (4 етаж) беше подредена юбилейна изложба по повод 110 години от рождението на Рафаел Михайлов. Известен като един от най-изтънчените български живописци от средата на ХХ век, през последните години той е показван в няколко експозиции, с което заслужено, макар и недостатъчно за мащаба си, изкуството му печели все повече почитатели.
Целта на настоящото събитие е да се постави акцент върху съкровено лиричната и лична страна в отделни произведения от творчеството на автора. Наред с по-представителните творби, в експозицията са включени и голяма част от малоформатните рисунки, акварели, платна и табла. Изложбата се осъществява с участието и съдействието на НХГ, СГХГ, ХГ Велико Търново, ХГ Варна, Колекция Светлин Русев и частни колекционери.
Рафаел Михайлов е роден във Велико Търново на 29 март 1902 в многодетно свещеническо семейство и рано остава сирак. През 1924 постъпва в Художествената Академия в София, но 4 години по-късно е изключен за „противоакадемично рисуване и влияние, упражнявано върху другарите”. След като работите му са забелязани лично от министъра на Народното просвещение, студентските му права са възстановени и през 1934 завършва образованието си. В следващите години е учител в различни градове из страната. След участието си във Втората световна се установява в София и отново работи като учител.
От този момент нататък животът му протича в едно „скромно” и тихо русло извън интереса, публикациите, честванията, извън нормата на епохата. Тази биография, както и много други подобни, преплитанията, личните отношения днес биха могли да придадат ново значение и разбиране на този исторически период, но ги откриваме само загатнати, откъслечни. Пълноценния си живот, освен в изкуството, Рафаел Михайлов живее в приятелския си кръг, в средата на хора, като Борис Делчев, Вичо Иванов, Васил Иванов. Първата му самостоятелна изложба в София е за 60-ата му годишнина, а единствената кратка монография излиза през 1964.
Особен извънвремеви аспект в творческата биография на художника се явява фактът на съхранената у него, въпреки изолацията от активния художествен живот и неблагоприятните условия за работа, дълбока, интимна привързаност към родното. У Рафаел Михайлов тя е продиктувана не от конюнктурата на определени доминиращи насоки, нито общи тенденции, а от собствената фина и поетична чувствителност. Тази изконна връзка с родината влиза в разрез с настоящето и съществува паралелно с официалната култура. Проявата й потвърждава убеждението, че голямо, съизмеримо, съдържателно и издържано, според не външни критерии за естетизъм, творчество е възможно при всякакви условия, на всякакви места. Тези критерии са толкова категорични, обуславящи, безапелационни, колкото е емоционалният им заряд. Директна препратка към тази чувствена наситеност са стиховете на художника, които той публикува през 1967 година в малката сбирка „Мигове” и които е декламирал често пред приятелите си.
Творчеството на Рафаел Михайлов от 1950-те и 1960-те често бива свързвано, още от съвременниците му, с „живота на вещите”, с красотата в бита, в домашното, в интимността. От една страна, това се дължи на отгласа, който то получава през 60-те и 70-те. Това са годините на сътворяването на специфичната „българска битовост”, в който процес художникът напълно естествено се вписва - с неговите „стомнички”, „вазички”, „народни композиции”... В плана на политиката от средата на 60-те са едни от първите опити да се последват потребностите, да се осъзнае човекът в стремежите му за обновление, израстване, стремежите му към европейската култура. В този смисъл, хора като Рафаел Михайлов в един момент се оказват сред тихомълком задаващите стандартите на новите процеси.
Днес можем да гледаме към художествената продукция на Рафаел Михайлов като към изключително ценен документ за скритите, непроявени, напречни течения; за културните мащаби на онова специфично дисидентство, което се формулира в замълчаване, отминаване, дистанциране, в неучастие. А това в случая ражда бляскава, макар и не зрелищна, дискретна реализация, огромна по стойността си.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”