Български  |  English

Елегантна музика

 

Вторият за този сезон концерт на Симфоничния оркестър на БНР даваше заявка да е музикално събитие, което ще се открои в софийския музикален афиш, още при обявяването на програмата и солистите преди няколко месеца. И заради програмата, и заради диригента, и заради солистите (в случая диригентът беше и солист). Името на Патрик Галоа говори само за себе си на музикантите и зала „България” беше почти пълна. За няколкото празни места коментарът на седящата до мен млада двойка беше следният – „ама те хората не си дават сметка, че това е един от най-големите флейтисти на нашето време”.
Да започнем с програмата – два погледа към сюжета на «Пелеас и Мелизанда» на Метерлинк. Двама големи композитори, изкушени да претворят пиесата – Форе и Сибелиус. Какъв разкош за тези, които обичат и литературата, и музиката, и съпоставките! Музикалните интерпретации на «Пелеас и Мелизанда» всъщност е трябвало да бъдат четири, защото Шьонберг и Дебюси също са били очаровани или пък предизвикани от текста на Метерлинк, но, по ред причини, те остават за «следващия път», както каза с усмивка преди концерта Патрил Галоа. Затова пък в програмата се „отвори място” за прекрасната „Иберия” на Дебюси, прекрасна по френски, без „капка испанско влияние” – отново думи на Галоа и за така жизнения и кипящ от енергия концерт за две флейти на Доплер.
Да продължим с оркестъра – при откриването на сезона на въпрос на журналист относно чувствата, с които „предоставя палката” на други диригенти, каквито има немалко в афиша на радиооркестъра, Емил Табаков отговори така: Ако съм си свършил добре работата и съм бил достатъчно взискателен, всеки диригент ще се чувства добре с оркестъра. Е, Патрик Галоа определено се чувстваше добре с оркестъра. И оркестрантите наистина усещаха и претворяваха красиво френската музика, водени от вещата ръка на един истински французин. Самият Галоа след първите две репетиции сподели, че сега му е далеч по-лесно с нашия оркестър, който добре „плува” в прозрачните музикални структури на Форе и Дебюси, отколкото при предишното си гостуване, когато са изпълнявали Хайдн. Но се оказа, че, по принцип, Хайдн е сред най-трудните за интерпретиране композитори, според Патрик Галоа.
Но да се върнем на самата концертна вечер – изпълнена с празнично настроена публика, чиито очаквания се оправдаха. Още от излизането на Патрик Галоа, с неговия естествен аристократичен чар и типично френски маниери, още от първите звуци на изумително красивата сюита „Пелеас и Мелизанда” на Форе, стана ясно, че тази вечер всичко ще е както трябва. За да блесне френската музика, не трябва да се прекалява, не трябва да се „романтизира”, не трябва да се налага личността на диригента – и Галоа направи именно това. Елегантно присъствие, елегантно (неслучайно повтарям това определение), точно, ясно, прецизно дирижиране и музиката на Форе „прие поканата” и оживя. Имаше кратки моменти на отпускане в третата част от сюитата, но иначе и радиооркестърът като цяло, и отделните музиканти с водеща роля в него доказаха, че са състав от класа, че са екип, независимо че започнаха сезона без титулярния си концертмайстор.
И сега към най-очаквания от публиката момент – моментът, в който Патрик Галоа влезе в коронното си амплоа на флейтист. Много хубав избор на концерт – самият Франц Доплер, чийто концерт за две флейти прозвуча, е бил виртуозен флейтист и е знаел добре как да прикове вниманието на залата и да накара публиката да стане на крака. Той е бил един от малцината щастливци сред композиторите, които са се радвали на успеха на своите творби още приживе, при това в наистина сериозни мащаби. И докато всички си знаехме, че Патрик Галоа ще ни „омае” и „вземе акъла”, не знам дали всички са очаквали абсолютно равностойното присъствие на първата флейта на нашия радиооркестър Явор Желев редом със световно признатия френски магьосник. И като техника, и като фразировка, и като сценично присъствие – последното е особено трудно, когато до себе си имаш личност от ранга на Патрик Галоа. Браво на Явор Желев за куража, за освободеността и за моженето! Двамата флейтисти бяха като танцьори на хип-хоп, които с едно докосване предаваха „електричеството” един на друг и всеки сътворяваше следващия момент от така сценичния концерт на Доплер. Отлична ансамблова работа и на оркестъра, и на концертмайстора, които - както си му е редът в ситуации, в които диригентът е и солист – се справиха сами с акомпанимента. Красиви фрази във втората част и бравурен финал на третата, който беше повторен не по-малко виртуозно след виковете „браво” на публиката. Публиката, а в нея бях и аз, се почувства щастлива – а не е ли това една от основните задачи на музиката...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”