Ходене по буквите , брой 38 (2700), 09 ноември 2012" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Маргьорит Дюрас. „Емили Л.”. Превод от френски Албена Стамболова. ИК „Алтера”, С., 2012, цена 10 лева
Сърцевината на „Емили Л.”, според мен, е стихотворение, посветено на онази специална светлина, която се появява през някои много мрачни следобеди на студените зими. Стихотворение, което Тя няма да допише, но Той ще унищожи. Защото мъжът в любовната двойка не разбира стихотворенията на Жената. За него те са знак, че тя води паралелен живот на онзи, който той мисли за техен: „потаен живот, скрит, непонятен, може би срамен, по-болезнен за Капитана, отколкото ако тя му бе изменила с тялото си – същото това тяло, заради което, преди появата на въпросните стихотворения, той би унищожил, ако тя го отдаде другиму.” Да, нейните стихотворения му причиняват страдание, защото не ги разбира. Затова и Капитанът тайно ще унищожи първото стихотворение, появило се след дълго мълчание, след смъртта на новороденото им момиченце. А тя, преди началото на своето съкрушение, наивно ще вярва, че навсякъде по света се пише едно и също стихотворение под различни форми. Че на всички езици и във всички цивилизации съществува стремеж да се постигне едно-едничко стихотворение. Като хвърля недописаното й стихотворение в огъня на печката, Капитанът вярва, че я спасява от мрака, който в невинността си тя погрешно възприема за своя собствена природа… И всичко това се разиграва в съзнанието на „Дюрас” и нейния млад любим, докато съзерцават житейското крушение на описаната вече двойка в един бар на брега. Разбира се, този преразказ значително редуцира тематичното богатство на „Емили Л.”, като, освен всичко друго, му привнася безцеремонна яснота - далеч неприсъща на Маргьорит Дюрас и нейната „поетика на неловкостта” (Юлия Кръстева). За обсебващото въздействие на книгата значение има фактът, че неин преводач е Албена Стамболова – не само изкусен стилист, но и изследовател на опияняващите недомлъвки на авторката (вж. нейната монография „Боледуване в смъртта - психоаналитичен прочит на Маргарит Дюрас”). Неопределимата представителка на Новия роман си отиде от този свят през 1994 г- от рак на гърлото. Дали това канцерогенно образувание всъщност не е било съставено от заседналите преди произнасяне думи?
 
Мохсин Хамид. „Неохотният фундаменталист”. Превела от английски Невена Дишлиева-Кръстева. ИК „Жанет 45”, Пд, 2012, цена 12, 99 лева
Серията „Отвъд” на ИК „Жанет 45” – чрез публикацията на автори, като Рауи Хадж, Рана Дасгупта, Джефри Юдженидис и др. – допринесе точно тук да разберем, че светът не е само Запад, че светът не е само Изток. А с преведената на повече от 30 езика книга на родения през 1971 г. пакистанец Мохсин Хамид (номинация за ManBookerPrize 2007) разбираме, че светът преди всичко е (емоционален) глад и усещане за неуместност. Че Светът е безпомощно разлюбване – когато взетият от консумеристката империя еничар се завръща при своите… Книгата е образец по разказваческа елегантност отвъд клишетата (неслучайно го сравняват с Набоков), а с нейната екранизация беше открит последният кинофестивал във Венеция. 
В следващ брой очаквайте интервю с Мохсин Хамид специално за "Култура".
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”