Български  |  English

Не надничай у комшиите. Същото е

 
Я онези, които мислят, че след около две години в Румъния ще има по-малко измами, защото наскоро бяха арестувани десетки корумпирани кондуктори по влаковете, да вдигнат ръка! Вие, там, с вдигнатите ръце, може би мислите също така, че приходите от митниците са се увеличили, защото през февруари 2011 година имаше арести сред митничарите и служителите на граничните пунктове? В грешка сте, разбира се. Единственото сигурно нещо е, че бяха потрошени сума ти пари за следствия, за инфилтриране на агенти под прикритие и т.н. Имаше даже и зрелищни арести посред нощите, последвани на сутринта от освобождавания от съдилищата. Бяха отворени безброй наказателни дела, някои стигнаха и до процеси, чиято (без)полезност ще видим чак след много години. В действителност, обаче, нищо не се промени.
Разбира се, няма никакво съмнение, че митничарите и кондукторите са се държали по неприличен и нарушаващ закона начин. Обаче начинът, по който се борим със системната корупция, е напълно неработещ.
Системната корупция се появява само тогава, когато има огромно разминаване между това, което държавата претендира, че прави, и това, което прави в действителност. Например, държавата претендира, че предлага здравни грижи според тарифата на Здравната каса, в действителност обаче това е двойно недостатъчно. Първо, защото ако беше вярно и ако всички започнеха да търсят тези услуги (анализи, операции и т.н.), фондовете на Здравната каса не биха покрили и четвърт от разноските. Второ, защото държавата се прави, че вярва, че лекарите и болногледачите могат да вършат работата си, като им се заплаща това, което им се заплаща – нещо, което е невъзможно. Тази липса на възможност да се спечели при услугите и от положения труд следователно се компенсира чрез подкупи от онези, които прибягват до съответните услуги. Така търсенето и предлагането се уравновесяват и се стига до по-реалистична цена. Арестите няма да променят нищо – всъщност, този похват не работеше дори по времето на Чаушеску, който арестуваше различни ръководни кадри с надеждата да увеличи производителността, която обаче упорито оставаше на най-ниско ниво.
Проблемът може да бъде решен единствено, като се коригират грешките в здравната политика. Това важи и за румънските железници, където вълната от гратисчийство се надигна, след като почти едновременно бяха въведени интелигентният съвет на Международния валутен фонд да се увеличат цените на билетите и не по-малко блестящата местна идея да се намалят заплатите на кондукторите с 25%. Същото нещо наблюдаваме при митниците, където историческият връх в контрабандата на цигари бе достигнат през януари 2011, след като правителството увеличи акциза. Междувременно, Европейската комисия написа положителни доклади за работата на Националната антикорупционна дирекция, но две трети от румънците смятат – и мисля, че трябва да им се вярва – че корупцията просто се е увеличила.
За да има някакъв успех в изграждането на една модерна държава, нашата публична политика трябва да престане да осигурява плодородна почва за системната корупция, която репресивната политика (Националната антикорупционна дирекция) не може да изкорени. Дирекцията може да се бори с успех с голямата корупция (за каквато борба тя, впрочем, е и създадена). Но по-голямата част от нашата корупция, онази част, породена от лоши политики, не може да бъде изкоренена от прокурори. Това може да стане, като се възстанови равновесието, установено от държавата, като се премахнат дисонансите. А това няма нищо общо с репресията. Подобни корекции обаче никога не се прилагат, а в същото време постоянните арести, които не променят нищо, станаха ежедневие. Защо?
Страх ме е, че отговорът е много прост. За да има политика на модернизация, трябва да има модерни хора – като се започне от този, който оглавява държавата или правителството, който да разбира и да иска да се промени състоянието на нещата, като Михаил Саакашвили в Грузия – системен реформатор. Съжалявам, ние нямаме такъв: нито експрезидентът Емил Канстантинеску, нито сегашният Траян Бъсеску поискаха да променят системата. Да не говорим за Йон Илиеску, който съвсем спокойно остави тази система да се установи, смятайки, че повече държавен контрол значи по-малко корупция, докато всъщност е точно обратното.
По настояване на Европейския съюз бяха създадени няколко частично независими от политиците антикорупционни агенции. Оттук се породи аномалия: политиците не правят това, което трябва, дори правят това, което не трябва, те се борят с антикорупционните агенции. Обратното, агенциите, свикнали да пращат доклади в Брюксел, опитват да правят това, което могат, и дори това, което не могат, т.е., вместо да се борят с корупцията, те се борят с лошите политики, освен ако не са въвлечени в някое упражнение, предназначено да впечатли Брюксел.
И тази стратегия предвижда, изглежда, арестуваните да бъдат заместени от други хора, които да правят същото нещо, докато държавата все повече затъва в безкрайни, траещи години, съдебни процеси. Прокурорите се опитват да решат чрез репресия структурната неефикасност на държавата в областта на митниците и железопътния превоз, която обаче само политическият фактор би могъл да реши – ако поиска.
România liberă, 29 октомври 2012 г.
още от автора
Алина Мунгиу-Пипиди е румънска политоложка, писателка и журналистка. От 2007 г. преподава в Hertie School of Governance, Берлин.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”