Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 42 (2704), 07 декември 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Факлоносци на ерзаца
Български  |  English

Факлоносци на ерзаца

 
„Денят започва с култура“ е сред най-смислените и стойностни предавания в целия български телевизионен ефир. Сравнително далеч от партийните баталии, още по-далеч от пошлите шоута и скеч-смехорийки, то внимава за ставащото в културата на България – нещо особено ценно и важно във време, когато тя като ли е завряна на кучето в… лявата лапа. Не че не се състоява, напротив, но го прави въпреки, не благодарение. Точно това въпреки влиза във взора на „Денят започва с култура“, точно там българските артисти намират топъл прием.
Разбира се, не всичко е идеално, но то няма и как да е различно – иначе щяхме да сме богове, не човеци. Предаването е повече информативно, отколкото анализиращо – един недостатък на българския ефир отколе. Споделял съм го много пъти: мечтая си за предаване за култура, където да се надуват и пукат балони – така, както го прави критичката в „Ах, този джаз!“. Да има оценки и говорене за успех или неуспех, а не всичко да минава под егидата – „А бе, нали го има, нека и на туй се радваме!“ Тази насоченост към най-семпла осведоменост прави на моменти така, че всичко се изравнява, всичко се превръща в еднакво значимо. Е, донякъде може да схванем тази презумпция – все пак, самият факт на показване на едно или друго културно събитие на телевизионния екран е един вид селекция, макар че и тук са възможни (а и са действителни) пробиви: когато показват някого не заради качеството на творбата му, а само поради това, че познава някого от управленската санстефанска телевизионна фаланга.
Това е единствената, според мен, причина, да станем зрители в „Денят започва с култура“ (27 ноември 2012) на дълъг разговор с набедения за режисьор Стилиян Иванов за новия му филм, посветен на Джалал ал-Дин Руми. За този одиозен съвременен уж творец съм писал и друг път (вж. „Култура“, бр. 5 и 28/2011) и не мога да го броя инак, освен като културен мошеник и лайфстайл чалгаджия. Което, между впрочем, обяснява честите му медийни изяви, не обяснява обаче какво точно той прави в културния блок на националната телевизия: просто мястото му не е там, докато при Гала в „На кафе“ си стоеше съвсем добре. Чест обаче прави на Даниел Ненчев, че сравнително бързо се усети и прекъсна лаическите му словоизлияния, с които демонстрира пълната си аматьорщина и празното си позьорство. Ако съдим от края на филма (а и от предишни негови филми), Стилиян Иванов е спретнал един мазен тюрлюгювеч, в който е набухал всичкото си нищожно знанийце и въображенийце за това що е мистицизъм – от дервишите през нестинарите и тибетските монаси до индийските отшелници и обратно. Да се чуди човек дали да се смее или да плаче – толкова трогателно инфантилен е в наивността си т.нар. „режисьор“. Но май по-инфантилни от него са онези, които го подритват към екрана…
Всъщност, едва ли щях да се занимавам отново с този аналог на екстрасенса-измамник Деси, ако в негово лице не откривам нещо, изключително убого за нашето време, а именно – че в огромна част от масовите представи (а в представите на институциите още повече) идеята за това какво е култура се покрива с еклектиките, размътвали главата на нещастната Людмила Живкова преди 50 години. Тоест, българското общество в преобладаващата си част и българските институции, призвани да извършват културна политика, във всичката си част са обладани от духа на „людмилието“, както казваше Вера Мутафчиева, и като че ли няма сила, екзорсист още не се е намерил, „бронейбойни патрони няма открити“, които да го изгонят и премахнат. Печалното откритие дължа на Светлана Куюмджиева и, за жалост, колкото повече гледам телевизия, толкова повече се убеждавам в това колко то е вярно и справедливо. Людмилието е в нас и ние сме в людмилието, а Людмила Живкова е нашият културен апостол. Да, истина е, има и такива, на които не им се ще да е така, ала и Министерството на културата, и българските медии във всичките си проявления продължават да мислят за нея като за огън.
И точно благодарение на този огън културни ерзаци като Стилиян Иванов ще минават за представители на високата култура, нейни факлоносци едва ли не. Въпросът е: докога?
 
още от автора


1 - 07.12.2012 11:03

грешиш Новков,грешиш
От: tom micele
„Денят започва с култура“ е сред най-смислените и стойностни предавания в целия български телевизионен ефир."

Да,ако го нямаше онзи халтурен водещ с 4-те златни пръстена,
т.е. Г.Ангелов.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”