Ходене по буквите , брой 1 (2707), 11 януари 2013" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Красимир Крумов. „Поетика на киното”. Философско-религиозни фрагменти. Второ допълнено и преработено издание. Издателска група „АГАТА-А”, С., 2012, цена 28 лева
Монументалната творба на Красимир Крумов-Грец е предизвикателство за българските интелектуални среди. И мълчанието ни пред завръщането на автентичната и тотална теория продължава да е знаково за самите нас. Защото симптоматичен е жестът на режисьора-мислител да игнорира семиологията и психологията, залагайки на радикален, по същество несветски, подход, за да разкрие извънзнаковата, ипостасна природа на кинообраза. Симптоматичен – и окуражаващ. Пред нас е сложен, но прозрачен текст – изпитан и в киното на Грец, и в работата му със студенти. Текст, изразяващ необятното му вглъбение. И ако първата част на Поетиката води философията досами прозренията на поезията, то втората част – „Практики на кинообраза”, дисциплинирано се занимава с елементите, величините и структурата на филмовия разказ, с категориите и дяловете на структурата на драматическото така, както малцина са го правили до този момент. И както вероятно малцина, дори писатели, тепърва ще го правят. Филмовият разказ, който се добере най-близо до този свят, наистина трябва да чуе най-напред и най-първо мълчанието на този свят, казва Грец. Но това е друго мълчание. Не мълчанието пред книгата му.
 
Боян Вълчев. „Българският език в училището”.Издание на Съюза на филолозите българисти. С., 2012, цена 6 лева
Сборникът съдържа статии, бележки и интервюта, които авторът е посветил на обучението по роден език в училище. Неговото състояние той определя еднозначно като мизерия. Ученият не се бои да посочи и причината: сивата гешефтарско-занаятчийска зона между средното образование и университета. Проф. Вълчев последователно защитава убеждението, че българският език и литературата трябва да са отделни дисциплини в училище. Че обучението по роден език не трябва да бъде свеждано до описателна граматика, а чрез упорити системни упражнения действително да бъдат изградени книжовноезикови умения. Че диктовките са необходими дори в 12-и клас. Че матурите – такива, каквито са днес – са, меко казано, съмнителни и създават щастливи илюзии у зрелостниците. Че често проверителите на изпитните работи имат незначителни познания по проверяваната материя. Всъщност, Вълчев откровено поставя на дискусия публичната надменност на академичните филолози спрямо обучението по роден език в училище, които обаче нямат угризения да „бичат” неразбираеми за учениците учебници. Ако българският език бъде равнопоставен на образованието по литература в училище, това всъщност здравословно ще го проблематизира. Защото днес българското образование шаблонизира представите за литературните произведения – този герой вие трябва да го възприемате точно така... И въображението е убито. Друг е въпросът, че очевидно за проф. Боян Вълчев далеч по-действени от литературата медии за съвременните ученици вече са киното, телевизията и интернет, но за обучение по тях аз също не смея да мечтая.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”