Реплика от ложата (театър), брой 2 (2708), 18 януари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Във война със себе си
Български  |  English

Във война със себе си

 
Сара Кейн. „Събрани пиеси”. Превод от английски Владимир Левчев. ИК „Алтера”. С., 2012
Премиерата на Изтрещяване (Blasted) в Роял Корт Театър, Лондон, на 12 януари 1995 предизвиква един от най-големите театрални скандали в Англия на 90-те. Независимо от многобройните постановки на тази и другите пиеси на Сара Кейн по сцените на театрите и в Европа, и извън нея, интерпретациите и коментарите върху драматургията на сложилата сама край на живота си млада авторка почти неизменно са белязани от тази първа реакция. Тя я свързва еднозначно с дискурса на патологичното в литературата и в театъра, в изкуството на XX век изобщо. Другото почти неизменно съпътстващо определение на пиесите на Кейн още от първата им поява е тяхната поетичност. Казано иначе, патология и поетичност, насилие и поетичност са сякаш двете вече трудно поклатими представи за нейните пиеси. Повече от едно десетилетие след първите силни вълни от постановки, критически и теоретически текстове върху драматургията на Сара Кейн, е време да ги препрочетем отново, да се опитаме да преосмислим наложилите се представи за тези пиеси. Затова смятам, че появата им в превод на български от Владимир Левчев е съвсем навременна. Сборникът на издателство „Алтера” представя цялостно за пръв път на български Сара Кейн от една страна, а от друга, дава възможност да бъде преосмислена – включително и по отношение на българската й рецепция. Впрочем, не толкова крехка, колкото изглежда на пръв поглед.
Преводачът е включил петте пиеси на Кейн: „Изтрещяване” (Blasted), „Любовта на Федра”, „Пречистени”, „Жажда”, „4 и 48 Психоза” и „Кожа” - сценарий, излъчен по телевизия Channel през 1997. Най-впечатляващото му постижение е както звученето им на български език, така и силната картинност на изказа. Всъщност, най-трудното в драматургията на Сара Кейн е постигането тъкмо на нейния изказ, на езика й, защото неговата „материалност/телесност” и „картинност” са сред най-важните й провокации към новата драматургия, към съвременната сценичност, към актьорите и режисьорите, които я поставят. По един едва поносим начин Кейн смесва копнежа за любов, картините на брутално насилие и сексуалността, чийто резултат е възникването на халюцинативен, сюрреален свят. В него съвременният човек се вижда в състояние на една чудовищна, ужасяваща и перманентна война с представите си за всичко - за собствената си цялост и за съществуващите социални реалности. В тази война той се руинира, самоубива. И тъкмо езикът, с който е изречена, представена тази война на сцената, е новото при Кейн.
Владимир Левчев постига много изразително и многозначно тази смесица от жаргон, брутален, мръсен уличен език, разговорни стереотипи и особен музикален ритъм. Без съмнение, това е трудна задача за преводача изобщо. Най-малко заради обвързаността на всеки един от тези езикови пластове със съответната социална прослойка и нейната памет и биография, предизвикващи в читателя/зрителя конкретни асоциации. Например, заглавието, което преводачът е избрал за една от най-известните и поставяни пиеси „Изтрещяване” (Blasted), превеждана обикновено като „Взрив”, много точно изразява това пресичане между жаргона и вътрешните значения на Blasted, които някои режисьори (като Томас Остермайер, например, който постави целия „пакет пиеси” на Кейн в Берлинския „Шаубюне”) изведоха като централни – състоянието на дрогираност, обсебеност, отнесеност, зашеметеност. Прецизната езикова работа е гарантирана и от редакторството на Корнелия Славова – един от най-добрите специалисти в областта на англоезичната съвременна драматургия. Така че изданието на „Събрани пиеси” дава много възможности на евентуалните постановъчни екипи, предлага им да влязат в драматургията на Сара Кейн по един максимално обърнат към сцената път.
„Обществото ни вече живее в състояние на окупация от насилието и сензацията. То отдавна е в състояние на война. Индивидуалната психология, думите, чувствата, идеите са местата на тази война. Драматизирането на социалната реалност от Сара Кейн (…) оповестява вече отдавна минираните основания на реалното”, пише Ханс Тийс-Леман в книгата си „Да се пише политическото”. Появата на пиесите на Кейн, една от най-трудните за поставяне и най-провокативните към драматургичната структура съвременни автори, е възможност за българския зрител да види обществото ни и от тази страна. Колкото и непривлекателна и травматична да е тя.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”