Ходене по буквите , брой 2 (2708), 18 януари 2013" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Томас Берхард. „Сеч”. Една възбуда. Превод от немски Александър Андреев. ИК „Атлантис КЛ”, С., 2012, цена 12 лева
В своите „Записки 1970-1993” Константин Павлов обяснява: „Някои думи не ги изговарям нарочно. Убивам ги чрез премълчаване.” Друг велик мизантроп – Томас Бернхард (прочее, две години по-възрастен от Павлов), обаче, предпочита да убива чрез назоваване. Още по-точно: чрез злорадо преповтаряне на казаното. Най-големият австрийски писател на ХХ век направо убива нещата, назовавайки многократно истинските им имена. Така се пробва да унищожи лицемерието, фалша, снобизма, интелектуалната посредственост… В случая с романа „Сеч” Томас Бернхард се саморазправя с виенския интелектуален елит и аристократичните му претенции – Уикипедия помни, че на фона на всички други Бернхардови скандали, именно тази книга е конфискувана, след като нейни персонажи са се разпознали и призовали на помощ съда. Неотдавна обаче в. „Ди Цайт” я обяви за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература. А когато днес, през 2013 г., човек я чете, неизбежно се чувства пошъл. Защо? На кошмарна „артистична вечеря”, след погребение на самоубила се приятелка (в образа прозират черти от поетесата Ингеборг Бахман), авторът седи „в креслото с висока облегалка” и наблюдава мълчаливо предвзетата двойка домакини – велик композитор и певица, наблюдава звездата на вечерята – прочут актьор от Бургтеатър, наблюдава писателка с амбицията да бъде австрийската Виржиния Улф… Седи – и дълбоко в него тече неистов монолог на омраза към бездуховната компания, в която се е завърнал след дълго бягство. Омраза, но и самоомраза, разбира се - защото разказвачът е досущ като описаните. Той ненавижда виенския елит и същевременно е неудържимо привлечен от него. Защото „изкуството и културата в Австрия следват мерзкия и лицемерен път на държавен опортюнизъм, който е павиран със стипендии и награди, тапициран е с ордени и почетни знаци, а накрая завършва с почетен гроб на Централни гробища.” Още повече, че омразата му постоянно търпи фини смислови редакции, които напрягат докрай вниманието на читателя. Това е и монолог на неблагодарността, тъй като самоличността на разказвача е изградена в общуването с всички тези нетърпими хора. Бернхард е създал всички предпоставки да възприемем актьора като тъповат шут, но на финала излиза, че той единствен има известна морална консистенция - и избухва гласно. Разбира се, след пристъпа на автентичност, и той се връща към обноските на елита и въобще, към „изкуствомелачката” на Виена. „Сеч” може да бъде чут като стремглаво болеро – такова, каквото слушат героите към края на вечерята (и пореден израз на изумителната музикална култура на Бернхард). На финала разказвачът тича към центъра на града, след като лицемерието му е триумфирало на раздяла с домакините. Всъщност, „Сеч” е изпълнено с омраза изнасилване на австрийския културен елит, което в оргазма на разказвача виртуозно имитира любов. (Така, както нобелистката Йелинек виртуозно имитира ненадминатия - и презиращ наградите - Бернхард.)
 
Аматьорът Ларш Собю Кристенсен. Коя е държавата, чийто парламентарен председател приема красотата като държавна политика? Норвегия, разбира се. Там, според преводачката Анюта Качева, нуждата от красота e била начинът нацията да преодолее травмата от масовия убиец Брайвик през 2011 г. И цялата страна е била залята от рози и от мълчание. Норвегия, която се превърна в последното убежище на тишината, заплащана от туристите едва ли не на цената на черното злато. Та каква може да е литературата на такава страна?
„Изплъзна ми се от езика” е четвъртият роман на Ларш Собю Кристенсен, най-големия жив норвежки писател, публикуван у нас с марката на издателство „Весела Люцканова” (след „Полубрат”, „Битълс” и „Моделът”). Самата Люцканова заяви на премиерата в края на миналата година, че по потресаващ психологизъм за нея Кристенсен кореспондира единствено с Достоевски.
Анюта Качева направи завладяващ портрет на писателя. По повод „скандалното” първо изречение на книгата („Дреме ми на оная работа”), тя каза, че в държава, в която политиката по дефиниция е Moderato Cantabile, литературата трябва да бъде екстремистка. Тя представи Кристенсен като единствения писател, получил „Св. Олаф”, най-високото норвежко отличие, за изключителните му приноси не само на велик писател, но и на добър гражданин. Негова е идеята за т.нар. „право на закупуване”, благодарение на което всяка норвежка обществена институция получава безплатно екземпляр от новата книга на всеки един норвежки писател. И ако преди години над 70% от печатаните в кралството автори са били преводни, то днес над 80% от актуалната книжна продукция е на норвежки творци. Така Ларш Собю Кристенсен парира влиянието на американската попкултура в Норвегия... А и той, който е номиниран с „Полубрат” за „Нобел” през 2006 г., не отказва да чете и в най-отдалечените села пред публика от 500 души. Въпреки гигантската популярност и авторитет на писателя, човек не може да го срещне по светски събития, а по-лесно ще го открие някъде с яхтата му в морето. Кристенсен смята, че всяка негова книга може да носи заглавието на първата му – „Аматьорът”, защото всичко вече е казано с него. Заявен е трогателният кураж да останеш в сградата на живота, въпреки безобразните грешки, които си допуснал. Заявен е и кодът на щастието: уважението към различието. Така Ларш Собю Кристенсен става един от символите на тихата и уравновесена Норвегия, в която държавата стои като титан зад всеки свой гражданин.
По повод куриозния факт, че главният герой на „Изплъзна ми се от езика” пътува със самия крал в трамвая, преводачката сподели, че някога и тя е пътувала с държавния глава в градския транспорт. А и днес, когато на Норвегия отдавна не й се налагат икономии, министрите продължават да ходят на работа с велосипеди...
Дали и заради този манталитет Норвегия с население от 4,6 милиона души вече има трима Нобелови лауреати за литература?
още от автора


1 - 19.01.2013 02:32

БЕРНХАРД
От: Николай Узунов
На г-н Бодаков дължа откриването на "Племенника на Витгенщайн"!!! Способен ли съм да кажа какво представлява "СЕЧ" - по-скоро не, тъй като отскоро Бернхард ме оставя без дъх, кара ме да го препрочитам, да го препрочитам ... "Сеч" несъмнено ще бъде моята Библия в следващите няколко години!!! :) Библия за това, че не трябва да си затварям очите пред различните клоунади между хората, за тези в нашето общество... "Сеч" е и Библията ми за това как да правя вивисекция със собствената си личност, да уголемявам всичко, за да го видя смешно и това да ми помогне да се справя с неспирния карнавал, вихрещ се в тази малка страна!
Благодаря на г-н Андреев и на изд. Атлантис за това съ-битие!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”