Български  |  English

Животът и политиката

 

Боян Манчев. Логика на политическото. ИК „Изток-Запад”. С., 2012, цена 15 лева

Критическата теория през ХХ век преживява множество метаморфози, поема през различни пътища и конституира различни традиции. Във всеки случай, неизменна нейна задача е препрочитането на основополагащи и класически текстове и понятия, като в това препрочитане се търсят техните революционни и субверсивни възможности. Благодарение на това постоянно херменевтично усилие се постига не само множественост на интерпретациите, но и едно откриване на скритите симптоми в сърцевината на европейската култура, откриване, носещо потенциите за тяхното преодоляване и трансформиране.
Така книгата на Боян Манчев „Логика на политическото поставя на дневен ред прочита на емблематични текстове и понятия в европейската литературна и философска традиция. За основен метод на своята книга Манчев посочва критическата херменевтика, която няма за цел едно смислово реконструиране, претендиращо да е близко до оригинала, до архитекста, тоест, да е единствено възможно, окончателно и завършено. Напротив, критическата херменевтика е метод, визиращ множеството ставания във времето на един текст или понятие, множеството трансформации, през които те могат да преминат; заедно с това тя е прочит, който „държи сметка за условията на самия прочит”, тоест, тя се е прицелила винаги към настоящето. По този начин Манчев успява да формулира определени проблеми, като тръгва от древността, минава през модерността и стига до наши дни. Неговата генеалогия обаче не се изкушава самоволно да провиди в миналото съвременни проблеми, а много внимателно и следвайки авторитетни изследователи на класическа Гърция, разчита знаците на едно значещо и основополагащо минало, неговите скрити потенции за трансформиране на настоящето. Така приносите на това изследване не се ограничават само до полето на критическата философия, а стигат до това на културната антропология на древността. Подобен подход предполага „изпробване” на функционирането на определени философски понятия в даден исторически контекст, като по този начин в тях проличават напреженията, породени от политическите им импликации. Така става възможно ключовото за тази книга разплитане на възела между политическо и онтологическо, който се оплита около проблема за тялото, тялото на героя, на суверена, на общността, около проблема за телата-субекти. По този начин „Логика на политическото е следствие и продължение на идеите, които Манчев развива в предишните си книги на български език: „Невъобразимото и „Тялото-Метаморфоза.
За да постигне историческото изясняване и критическа съвременна интерпретация на понятия, като общност, суверенност, субект и др., „Логика на политическото се дели на две основни части, първата е Едип цар”, Енигма и логика на политическото, а втората е „Фабрика за живот, политически онтологии на Модерността. И двете части представят резултати от дългогодишната работа на Манчев по разглежданите теми, както и от семинарите, които е водил. В този смисъл, в книгата се утаяват следите на една семинарна култура и практика, като така заговарят различни събеседници. В допълнение на това присъстват и два разговора - с Явор Гърдев и с Димитър Вацов, които допринасят за разчупеността на книгата, без да отместват основния й фокус и тема, кръжащи около възможността за политическа общност отвъд митологичния ресурс на привилегированото начало.
Първата част е посветена на една изключително провокативна и многостранна интерпретация на трагедията на Софокъл „Едип цар”. Тази критическа интерпретация ще направи видима връзката между политическите и онтологически понятия, като приложи към трагедията понятията за суверенност и основополагащо насилие на Карл Шмит и Валтер Бенямин на фона на едно съвременно разбиране за потенцията, субекта и събитието. Освен това, и двамата използвани автори са се занимавали активно с проблема за трагедията (по-конкретно Бенямин с немския трауершпил, а Шмит с „Хамлет) и за връзката между сакралното и теологическото с правото, което показва продуктивността на подобен подход. Голяма част от използваните от Манчев съвременни изследвания в областта на културната и политическа антропология на древна Гърция потвърждават и подкрепят подобен подход (в това се включват изследвания на Жан-Пиер Вернан, Пиер Видал-Наке, Габриела Бастера, Жан Болак и други). Ако примерно Бенямин и Франц Розенцвайг повдигат въпроса за очакването на „идния Бог” в древногръцката трагедия, за появата на определена философия на историята в нея, идеи, вдъхновени от някои интуиции, идващи от историческите и филологическите анализи на Виламовиц-Мьолендорф за тенденциозната преработка на митичното съдържание в трагедията, то Манчев ясно показва как тази преработка има съществени и важни политически следствия, също както и предлага нов начин за разбиране на появяващото се схващане за историята, за „излаза” на трагическото от митическата логика, за една „зачеваща универсалност на трагедията”. Този преход от мит към история показва ясно и прехода от един тип власт към друг, от митическото насилие на суверена-субект Едип, който убива Сфинкса и учредява ритуално своята власт, към неговото оттегляне, към оставянето на общността сама на себе си и на универсалния номос, противопоставен на партикуларния кратос. Анализът на Боян Манчев на „Едип цар” успява да покаже изключително успешно връзката между трагедия, политика и правo, като заедно с това и принадлежността на трагедията „на множество епохи”, нейната актуалност за разкриване на „митически модели, структуриращи политическите жестове в хилядолетната история на Европа” (с. 55). В потвърждение на това е достатъчно да се сетим за устойчивите метафори и сравнения, които свързват политиката, историята и трагедията. Хегел и Маркс са образцови примери в това отношение.
Там, където имаме трагедия, там имаме и история, излизане отвъд митическото насилие на суверенния субект или на субекта-суверен, видян от Манчев във фигурата на убиващия Сфингата Едип, полагащ началната фикция на политическото, номоса, чиято жертва ще падне и самият той, жертва на една „идваща общност”. Така трагедията разиграва едновременно както фикцията на началното учредяване на властта, така и оттеглянето на стария тип суверенност, Едип, учредителят на закона, изведнъж се оказва извън него. С това Манчев показва изначалното противоречие на политическото, показва как аномията се съдържа в сърцевината на самия политически ред, как самият този ред съдържа собственото си отричане. Така разрешаването на трагическия конфликт цели трансформацията на града в демократичен полис: „политиката или политическия режим идва на бял свят вследствие не само самоелиминирането на тирана Едип, но и на неговата логика, която винаги е била жертвена логика, логика, породена от жертвеното насилие” (с. 110). Постепенно по този начин се осъществява преход от чудовищността на реда на сфинкса през чудовищността на нейния убиец към човешкия полис, от криза към критика, от мит към неговото снемане в трагедията.
Така ставането на общността е видяно от Манчев и като ставане на човека отвъд просвещенските фикции за доброто предкултурно състояние и отвъд класическата опозиция между природно и културно. От философията на историята в „Едип цар” Боян Манчев преминава към Хегеловата философия на историята и история на естетиката и изкуството, видени като процес на преминаването от безформеното към формата, като история на антропотехниката (понятието е на Петер Слотердайк, но преформулирано от Манчев за целите на един критически прочит на историята). През Хегел можем да видим два големи идеологически разказа: „антропотехническия наратив и паралелния му наратив за ставането на човека като европейски човек” (с. 133).
Като продължение на историята на суверенността и антропотехниката, втората част на „Логика на политическото е посветена на политическите онтологии на Модерността и задълбочава връзката и взаимното изясняване между политически и онтологически понятия. В това отношение първата част завършва със заключението, че трябва да се опитаме да мислим политическата потенция без суверенността, че можем да я мислим като демос, общност, противопоставена на автономния суверенен субект и на пълната актуализация на неговата автономност. Така ключово за критическата теория става разбирането за задържането на потенцията и за намирането на скритата в нея съпротива. И ако съпротивата е понятие, което обикновено не свързваме с онтологическото, а с политическото, то Манчев успява да покаже как през проблема за тялото можем да мислим съпротивата и като онтологическо понятие, като противодействие на пълната актуализация на потенцията и оттам на суверенността. Тоест, във всяка потенция има иманентен момент на съпротива, което прави невъзможно цялостното овладяване на тялото-субект.
Централен тук става проблемът за живота и неговата връзка с политическото. Във втората част на „Логика на политическото Боян Манчев внимателно разглежда тезите на Джорджо Агамбен и неговите интерпретации на теми от творчеството на Валтер Бенямин и Карл Шмит, като същевременно заема критическа дистанция спрямо някои от тезите на известния италиански философ, най-вече що се отнася до ретроактивните моменти в неговата философия. Важният въпрос в това отношение е как да мислим политическото без суверенността, без нейната логика на учредително насилие. И ако „политическото започва там, където приключва режимът на суверенността” (с. 215), то това означава, че то тепърва предстои, че предстои идната общност, общността на бъдещето. Изводът на Манчев е, че политическото постоянно трябва да бъде правено, да бъде измисляно „в сингуларни модуси”, да бъде събитие. Това има и своята онтологическа страна, свързана с разработването на една онтология на потенцията, противопоставена на онтологията на действието и на свързаната с него суверенност.
Така, прокарвайки мост между „Едип цар” и съвременната криза на политическото, Боян Манчев остава верен на критическия императив, а именно - на необходимостта от осмисляне на настоящата ситуация и нейните множество (възможни) логики. Остава задачата за правене и измисляне на политическото, тоест, за сътворяване на бъдещето. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”