Български  |  English

Обувки за Мона Лиза

 
„Къщите приличат на дървета. Непрекъснато растат и постоянно/ се променят”, смята Марина Трумич (1939-2011) в книгата си „Обувки за Мона Лиза”, преведена от Русанка Ляпова за „Сонм”. Тук знаковата дума е „растат” – защото и от други творби става ясно, че постепенно целият свят узрява и се превръща в дом за Марина. И тогава близкото и далечното се смесват - и изчезват. Като в добрите драми, има единство на време и място: Варшава и Сараево, примерно, съвпадат, външното време става вътрешно усещане за безвремие и притаена безнадеждност. И стихотворението е белег от носталгия. Носталгия по света, прикрита от домашни грижи, под съмнения в любовта и в себе си. Домът расте, носи различни географски названия, но не става вкъщи – и гласът на Марина се страхува да заяви този факт, защото не се страхува да бъди женски глас. В едно от всъщност пътеписните стихотворения поетесата казва: „родината ми е пътуване безспир през вече изчезнали страни, приз чувства, стопили се отдавна, през години, натежали на попрезрялото ми тяло…” Защото дори в собственото си тяло се чувстваме изгнаници и, както и Бог, го обичаме ту повече, ту по-малко….В този дом „семейството не чака, иска своето”, „малката безпомощност разтваря огромната си паст”, а строените в стихотворение думи с като подведена армия… Авторката не се бои да пусне прозата на живота в живота и стихотворенията си, за да бъде щедра и честна, за да съхрани обичта… Завладяваща е преписката й с поетесата Ферида Дуракович, защото за Трумич приятелството е едно от литературните измерения на нейния живот. Бих прибавил, че скромността на преводача е рафинирала стихотворенията на Трумич – защото тя е превела за сараевската публика поезията на Милош, Шимборска, Ружевич, Загаевски, превела е Корчак…
М.Б.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”