Думи срещу думи ( литература), брой 6 (2712), 15 февруари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Кибуцът и пределната яснота
Български  |  English

Кибуцът и пределната яснота

 

Амос Оз. „Между приятели“ (Amos Oz. Between Friends, 2012). Превод от английски Маргарита Терзиева. София: Милениум, 2012. Цена: 14 лв.
 
Амос Оз, често посочван за най-обичания израелски писател, през последните години несъмнено получи и в България предана публика, която очаква всяко негово издание. Отново в превод на Маргарита Терзиева, „Между приятели“ се появява на български съвсем скоро след излизането си на иврит и английски; и макар че от полиграфическа гледна точка изданието доста отстъпва на досегашните солидно оформени тела, в които излизаха книгите на Оз, не мисля, че тукашната му публика ще остане по някакъв начин разочарована.
„Между приятели“ е сборник с разкази – твърдение, което може да срещне и възражения, тъй като всички текстове вътре са свързани от общата тема за живота в един кибуц и някои герои прескачат от текст в текст; но по моему спойката е достатъчно хлабава, за да направи пресилено определението „роман“. Разказите, от своя страна, са напълно завършени сами по себе си, а някои са излизали и самостоятелно в периодични издания. Амос Оз прекарва голяма част от живота си в кибуц, така че писателският му опит е от първа ръка и навярно очаквано се насочва към един от централните въпроси за тази интересна форма на обществена организация: доколко е възможно да отстояваш себе си в това миниобщество, възпитаващо радикален колективизъм. Полезно е да си дадем сметка, че и в най-стриктните периоди на държавен социализъм тук не е имало нищо подобно на кибуца с неговата пълна егалитарност, с изцяло колективната собственост върху средствата за производство и вещите, с отнасянето на всякакви въпроси, били те и най-лични, към събранието на членовете, с много спорното отделяне на децата от семейството дори нощем и с настойчивата (но не спусната отгоре по партийна линия) идеологическа убеденост, че по този начин се възпитава новият човек. Любопитно е и че кибуците биват - или поне са бивали, тъй като от много години движението е в упадък - както леви, така и десни, както светски, така и религиозни, някои са националистически и тясно свързани с армията, други отстояват собствена, особена форма на социализъм, а трети в определен период са откровено сталинистки.
„Между приятели“, разбира се, не е теоретичен или историографски труд за израелския кибуц, а художествена литература с марката на Амос Оз. Което ще рече, че основният интерес на книгата е човекът, скромната драма в живота на всеки човек, неизбежните конфликти между индивида и социума, но видени в мека, благотворна светлина. Повечето разкази завършват без разрешаване на пораждащия ги проблем, но при все това, внушават неговото утихване, уталожване под могъщия поток на живота. (Макар че, разбира се, читателят е в правото си да се запита какво ли би станало с този кибуц и неговите обитатели в следващите десетилетия, тъй като действието в „Между приятели“ се развива в първите години от основаването на държавата Израел).
Също като другите произведения на Амос Оз, „Между приятели“ безусловно отстоява един хуманизъм, който мъчно може да се нарече старомоден, дори ако сме в особено цинично настроение, включително и защото е стъпил върху здравата основа на силното художествено въздействие (или може би е обратното?) От богатата библиография на Оз познаваме добре и свойствения му мъдър хумор. Тук той присъства най-вече в първия разказ, „Кралят на Норвегия“, който определено е от върховете в книгата, до голяма степен заради дълбоката игра, която играе с читателя, превеждайки го през най-различни фази на отношение към героя, така че страстта на градинаря Цви Провизор към черната хроника изглежда ту забавна, ту нелепа, ту философски издържана позиция. Що се отнася до стила, той също е типичният стил „Оз“, само че в още по-изчистена, опростена форма, тук дори съзнателно клоняща към донейде грубоват наивизъм, който напълно отговаря на предполагаемата пределна яснота на живота в кибуца. Но литературата няма да е литература, ако се задоволява с яснотата и в този смисъл текстовете от „Между приятели“ сами подриват себе си, задавайки тихо въпроси, които уж не би трябвало да се задават, не и там, не и тогава.
Когато се говори за превод на художествена литература от английски, името на Маргарита Терзиева рядко се споменава и това може би е цената да работиш с произведения, които в оригинал са написани на трети език, нищо, че английският им вариант е авторизиран. Но и тук, както в досегашните издания на израелския писател, Терзиева се проявява като много компетентен преводач, с бистър, богат и точен език, какъвто и несъмнено е необходим за претворяването на Оз на български.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”