От пръв поглед ( кино), брой 7 (2713), 22 февруари 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Арго, разкарай се</i>
Български  |  English

Арго, разкарай се

 
„Арго” (Argo), 2012, САЩ, 120 минути, режисьор – Бен Афлек, продуценти: Грант Хеслов, Джордж Клуни, Бен Афлек; сценарий – Крис Терио (по книгата The Master of Disguise на Антонио Мендес и статията The Great Escape на Джошуа Биърман в сп. Wired), оператор – Родриго Прието, ходужник – Шарън Сиймур, музика – Александър Деспла, в ролите: Бен Афлек, Алън Аркин, Джон Гудман, Брайън Кранстън, Тейт Донован и др.
Награди и номинации: „Златен глобус” за филм и режисьор, BAFTA за филм, режисьор и монтаж, за актьорски ансамбъл от фестивала в Холивуд, 7 номинации за „Оскар” и др.
Разпространява „Александра филмс”
 
Бен Афлек е шокът в тазгодишната „Оскар”-девятка. Защото, за разлика от никому неизвестния дебютант Бен Зайтлин, създал очарователния „Зверовете на дивия Юг”, той е шумно име в Холивуд. Прочу се, заедно с Мат Деймън, чрез „Добрият Уил Хънтинг” (1997) на Гюс ван Сант, за чийто сценарий получиха „Оскар”. После изигра свестни, средни и слаби роли в разни филми, продуцира поне 13, а накрая проби в режисурата. „Жертва на спасение” и „Градът” са интересни криминалета с афинитет към автентизма, ситуирани в добре познатия му Бостън, където е израснал. Но „Арго” е оригинален и плътен политически трилър, посветен на малко известен факт от конфликта САЩ-Иран през 1979-1980, избухнал заради обсесията на аятолах Хомейни и народа му по екстрадирането от САЩ на болният шах Реза Пахлави, за да бъде съден и обесен.
След кратка историческа интродукция със задкадров женски глас на фона на рисунки, фотоси и архивни кадри, където неизбежно става дума за петролните кладенци и интересите на САЩ и Великобритания, в кадър изригва 4 ноември 1979 (филмът е старателно датиран). Иранското недоволство нахлува като неконтролируема сган в посолството на САЩ, троши техника, гори националния флаг и пленява 60 служители. Една от първите реплики във филма насред паниката е „Руснаците нямаше да допуснат това”. Междувременно шестима американци успяват да избягат, приютени в резиденцията на канадския посланик Кен Тейлър (Виктор Гарбър,), след като „британците и новозеландците са ги отпратили”.
След 69 дни ситуацията със заложниците е непроменена, иранците се усещат, че сред тях липсват хора, впрягат деца да събират снимки от архивните изрезки... Младият брадат агент от ЦРУ Тони Мендес (Бен Афлек) е спец по евакуации. По съображения за сигурност живее разделен със семейството си и говори по телефона със синчето си, което гледа „Планетата на маймуните”.... И баща му предлага на ЦРУ мегаоткачен план – да симулират холивудска продукция на фантастичен филм със заглавие „Арго”, канадски екип (ерго – фалшиви паспорти) и Иран като екзотична дестинация. Предизвиква смут, но на 19 януари 1980 е при приятеля си Джон Чеймбърс – холивудски гримьор и носител на „Оскар” (Джон Гудман), той се навива, привлича старата продуцентска кримка Лестър Сийгъл (Алън Аркин) и механизмът заработва с крилатата шега „Арго, разкарай се”...
Филмът, разбира се, не е сниман в Иран, а в Истанбул. И съдържа обилие от информация, незнайно защо стриктно охранявана дълго – разсекретена е едва през 1997 от президента Клинтън и чак тогава Тони Мендес получава истински своя медал. Стъпил здраво върху нея, Афлек, от една страна, детайлно проследява операцията и гигантската работа на Мендес, от друга - кълве неадекватността на Картър и ЦРУ, зверствата на иранския фундаментализъм, съветското нахлуване в Афганистан..., от трета – не се бои от психологически колизии... Вместо с развян публицистичен схематизъм, характерен за повечето политически трилъри по действителни случаи, „Арго” изопва с живост, съспенс, остроумие.
Проектът на Мендес за фалшив филм е рисков и в началото шестимата „гости” в резиденцията са обяснимо скептични, колкото и да са наясно, че всеки миг ще бъдат разкрити. Един от тях дори изрича :”Това е театър на абсурда”. Но целта е реализирана. И Холивуд, колкото и да е иронизиран във филма, се оказва брънка от спасителната стратегия, а тандемът Чеймбърс-Сийгъл - ефикасен контрапункт на нефелните политически маневри. Репликите им са хапливи и автоиронични. Например, когато трябва да се разпределят ролите в „екипа”, Чеймбърс обяснява на Мендес: „За един ден и маймуна можеш да научиш да режисира” или „Профсъюзът е по-лош от аятолаха”. Или, по телевизията съобщават, че САЩ вероятно ще бойкотират Олимпийските игри в Москва, а Лестър измърморва: „Лоши новини. Дори да са добри, пак са лоши. Джон Уейн е мъртъв от 6 месеца, а виж какво стана с Америка”. А на финала, когато всичко е свършено, заявява: „Тази вечер написахме историята. Историята започва като фарс и се превръща в трагедия”. Чеймбърс отвръща „Обратното е.” „На кого беше това?” „На Маркс”. „Граучо го е казал?”... Толкова са неотразими тези двама титани, че си струва филмът да се гледа отново дори само заради тях. Прочее, още на 21 Бенджамин Джийза Афлек е проявил усет към абсурда в късометражката „Убих жена си-лесбийка, закачих я на месарска кука и сега имам договор за три филма с Дисни” (1993)...
На 20 януари 1981 60-те заложници са освободени, Америка благодари сърдечно на Канада, а Мендес и Чеймбърс награждава под сурдинка (гримьорът получава от ЦРУ медал „Интелиджънс” – най-високото отличие за цивилни)...
Филмът ни потапя досконално в атмосферата от края на 70-те и началото на 80-те – от параноята до прическите. А изпълнителите са избрани и нагласени така, че на финала, когато се показват паралелно актьори и действителни лица, разликите са едва уловими. Единственият сериозен недостатък е Бен Афлек като Мендес – липсва му харизма. Друго щеше да е, ако в кадър беше Брад Пит или Джордж Клуни. Но се преживява.
Предвид валидния конфликт с Иран, някои a priori биха обвинили „Арго” в конюнктурност. По-добре да го видят, преди да се изказват. А и присъствието на Джордж Клуни и Грант Хеслов са гаранция за нонконформизъм.
„Арго” е безкомпромисен като „Лека нощ и късмет” на Клуни и забавен като „Бандата на Оушън” на Содърбърг. Прогнозата ми е, че ще грабне „Оскар” за филм. Тук, обаче, е свален от екран в мултиплексите. Може да се гледа  в ремонтирания Дом на киното. Е, и през торентите.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”