От пръв поглед ( кино), брой 8 (2714), 01 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Страховит филм
Български  |  English

Страховит филм

 
„Любов” (Amour), 2012, сценарист и режисьор – Михаел Ханеке, продуценти: Михаел Кац, Стефан Арнд, Вейт Хайдучка; оператор – Дариуш Конджи, художник – Жан-Венсан Пузо, в ролите: Жан-Луи Трентинян, Еманюел Рива, Изабел Юпер, Александър Таро и др.
Награди: „Златна палма” от Кан, „Оскар”, „Златен глобус”, BAFTA за чуждоезичен филм, 5 „Сезар” и много др.
В програмата на 17. София Филм Фест
 
Преди да гледам филма, се пристрастих към трейлъра. Физически ме болеше от старостта и се дивях на енергетиката на недаващите се Трентинян и Рива.
Когато най-сетне го видях, татко вече го нямаше. Смъртта беше станала част от собствения ми живот. И „Любов” ме всмука до пръсване. Не ми остави сълзи. Не ме пуска.
За първи път ми се случва с филм на Ханеке. Свикнала съм с маниерна лекота на равнодушен регистратор да ни гмурва в опустошението, да диагностицира безстрастно предвзетия либерализъм на френската средна класа или да развява злото като пандемия. В Париж или в затънтен край, в германско село или на летище, днес или вчера, с Изабел Юпер или с Жулиет Бинош, Ханеке човърка из човека и чертае концепти на отчаянието. Колкото е отблъскваща неговата нетърпимост към криворазбрания хуманизъм, толкова е стъписваща сочността на кинематографичното изцеждане на метафизичната патология през ключалката. И ако във „Времето на вълка” си позволяваше месианство а ла Тарковски, в „Скришна игра” се прояви като истински пророк, предвиждайки бунтовете в парижките предградия, а в „Бялата лента” се обясни в ненавист към човечеството през религиозната маниакалност и черно-бялата орнаменталност.
„Любов” е също безнадежден, но дълбае повече душата, отколкото разума. Тоест, доброволно се поддавам на манипулативността му. Жорж (Трентинян) и Ан (Рива) са съпрузи около 80-те. Те са фини буржоазни пенсионери, които живеят в просторния си апартамент, заобиколени от музика, картини и овехтялост. Тя е балансирана, той – сприхав, тътрузейки крак, но, поиска ли, може да изтананика „Sur le pont d’Avignon”. Виждаме ги, изискани и вдадени на концерт на неин ученик-пианист (истинският музикант Александър Таро), където слушат „Импромтю” от Шуберт... Сплотена двойка със спомени и дребни дрязги, която дори семейните проблеми на дъщерята (Изабел Юпер) не могат да извадят от контрол. Но на закуска инсултът спохожда Ан и повече нищо не е същото. Тя моли Жорж да не я праща в болница. Телесният дискомфорт я изнервя. Той прогонва медицинските сестри една подир друга. В тъмния апартамент влиза гълъб. Жорж се вкопчва в грижите за Ан. Елиминира всичко останало – дори дъщерята възприема като узурпатор на властта му върху страшната болест. Физиологията погълва виталността на Ан. Контролът се изплъзва. Тя усеща, че съпругът й не издържа. Заедността им е разбита. Животът се разпръсква на парчета спомени. Отново връхлита гълъб. Краят е неизбежен...
За разлика от другите филми на Ханеке, този е аскетичен и свръхконцентриран. Разказан е в интегрален флашбек, на свой ред прорязван от визиони на Жорж с Ан на пианото. Фактически той е сам, а тя лежи все по-безутешно. Как се играе състояние на разпад в предверието на смъртта, когато самият си над 80... Страховити актьори. Страховит режисьор. Страховит филм.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”