От пръв поглед ( кино), брой 9 (2715), 08 март 2013" /> Култура :: Наблюдатели :: Толстой като вариете
Български  |  English

Толстой като вариете

 
„Анна Каренина”, 2012, Великобритания, 129 минути, режисьор – Джо Райт, продуценти: Тим Бевън, Пол Уебстър, Ерик Фелнър, Александър Достал, Александра Фъргюсън; сценарий – Том Стопард (по едноименния роман на Л. Н. Толстой), оператор – Шеймъс Макгарви, сценография – Сара Грийнууд, костюми – Жаклин Дюран, музика – Дарио Марианели, в ролите: Кийра Найтли, Джъд Лоу, Аарън Тайлър-Джонсън, Матю Макфейдън, Алисия Викандер, Емили Уотсън, Домнал Глисън и др.
Награди: „Оскар” и BAFTA за костюми, за сценография от фестивала в Холивуд и др.
Разпространява Александра филмс
Премиера – 1 март 2013 г.
 
Филмът опожарява погледа.
Известно е, че на Запад «Анна Каренина» е най-известното произведение на граф Лев Николаевич Толстой, а и на цялата руска класическа литература. Макар авторът му да се отнася нихилистично към киното, романът за любов, семейство, грях и смърт във висшето общество изкушава за филм – екранизиран е над 20 пъти, първият опит е в Германия (1910), а сред посегналите към него по света е и самият Годар («Деца играят в Русия», 1994). В ролята на ослепителната руска аристократка са се пробвали известни красавици на киното, а в Холивуд Грета Гарбо я е изиграла два пъти: в немия «Любов» (1927, решен с два финала – happy end за САЩ и нормален за Европа) и в звуковия «Анна Каренина» (1935). Най-близка до духа на Толстой си остава класическата двусерийна адаптация на Александър Зархи с Татяна Самойлова (1967). Сергей Соловьов е създател на седмата в Русия и първа постмодерна транскрипция на «Анна Каренина» (2009) с Татяна Друбич (вж. «Култура», бр. 11 от 2010). Прочетох някъде, че именно тя е любимата на британеца Джо Райт, прославил се като сръчен литературен адаптатор с „Гордост и предразсъдъци” по Джейн Остин (2005) и „Изкупление” по романа на Иън Макюън (2007, вж. „Култура”, бр. 3 от 2008).
В „Анна Каренина” режисьорът, продуцентите и Кира Найтли са за трети пъти заедно. Ново и решаващо е присъствието на големия драматург Том Стопард. Тази екранизация ще остане в историята като най-театралната (въпреки че през 1953 Татяна Лукашевич филмира спектакъл на Немирович-Данченко от 1937 с Алла Тарасова) и първата, в която героиня и актриса са на една възраст – 27.
Концепцията представя Русия в края на ХІХ век като сцена, побрала фабулата, с изключение на пагубната страст между Анна и Вронски (Аарън Тайлър-Джонсън) и почвеническия живот на помешчика Константин Левин (Домнал Глисън). За целта е построен истински театър, а имението Покровское е заснето в Карелия.
Герои, ситуации и топоси се сменят шеметно. Завеси се вдигат и спускат, декори се въртят, тоалети се обличат и събличат, коне препускат, погледи се стрелват, Анна и Вронски скандализират бал чрез валс, народната песен «Во поле березка стояла» звучи в разни моменти, влакът е ту голям, ту играчка на Серьожа (Оскар Макнамара), бръснар се прави на тореадор, мярва се матрос с гармошка, цигари димят, аристократки шушукат, Левин коси, Стива Облонски (Матю Макфейдън) вилнее, Каренин (Джъд Лоу) се държи мъжки, княгиня Бетси Тверская (Рут Уилсън) е жалка епизодичка... Камерата остава почти без дъх. На моменти стилистиката напомня мюзикъл, другаде – вариете. Хватката писва бързо, но средата и костюмите са неизменно шик.
Кийра Найтли е капризна Анна с неоправени нокти, криви зъби, божествени костюми и водопадно очарование. Аарън Тайлър-Джонсън изобразява Вронски като нелепо недоносче, заради което е не морално, а естетическо кощунство да зарежеш възхитителния Каренин на Джъд Лоу. Домнал Глисън е комиксов Левин. Прочее, в трактовката на тези образи новата британска версия на «Анна Каренина» се доближава до Соловьовската.
Романът е предизвестено ампутиран. Направо е профанизиран. Който не го е чел, няма да усети и повей от гигантския полифонизъм на герои и паралели, реалии и чувства, нравственост и далновидност... Филмът блуждае по ефектната и повърхностна видимост на чуждото око за Русия и гениалната разправа на Толстой с обществено-политическото й устройство и светската суета.
Но, за разлика от всички западни екранни опити по руски автори, „Анна Каренина” на Райт и Стопард се гледа с наслада - Толстой, прочетен като вариете, е визуално изкусителен.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”