Български  |  English

Чуждата преса за Цветът на хамелеона

 

След като бе отличен за "откритие" в Торонто, със «Златна роза» и Награда за операторско майсторство на Крум Родригес във Варна, след още фестивални участия в Монреал, Стокхолм, Гоа, Вашингтон, Ривън Рън, Сейнт Пол, Палм Спрингс, Чикаго, Белград, Вилнюс, Солун, Букурещ, Истанбул, София Филм Фест и стигна до NewDirectors/NewFilms 2013 в Ню Йорк и селекцията TenEuropeanDirectorstoWatch на Variety (10-те филма, избрани от критиците на списанието ще бъдат представени в Карлови Вари), «Цветът на хамелеона» на Емил Христов е вече на екран у нас. Предлагаме ви откъси от чужди критически отзиви за филма.
 
В този стилизиран, страховит, архи-литературен пастиш на шпионски трилър и историята на едно младежко съзряване, българският режисьор Емил Христов си представя края на комунизма като драматична подмяна на една реалност с друга. Или може би рухването на един абсурд и триумфа на друг. Като разказвач и майстор на образи, Емил Христов демонстрира забележително, богато чувство за странност. (A.O. Scott, NY Times)
*
Режисьорският дебют на Емил Христов беше без съмнение най-оригиналният филм в селекцията на солунския фестивал. Филмът пращи от идеи, което съвсем не е изненада, тъй като сценарист е Владислав Тодоров, автора на удивително изобретателния „Дзифт”… „Цветът на Хамелеона” е зашеметяващ филм, развеселяващ и често свръхенергичен. (Laura Kern, Film Comment)
*
Много оригинален филм с ярка и филигранна картина и невероятна актьорска игра … препълнен с визуални гегове и шеговити препратки към филми… завладяващи, екстравагантни второстепенни герои… Непочтителен от край до край, филмът се гаври еднакво с апаратчици и свободомислещите радикали. (Howard Feinstein, Filmmaker Magazine)
*
Черно-комедиен абсурдистки трилър, който става все по-малко абсурден с натрупването на ексцентричностите… Много стилен и интелигентен меланж на шпионски филм от времето на студената война… Мнозина от вас ще обсъждат неочаквания финал на излизане от киното. Силно препоръчвам. (JohnDeWitte, Examiner)
*
Дългият опит на Емил Христов като изтъкнат кинематографист допринася за поразителния вид на тази адаптацията на романа „Цинкограф” от Владислав Тодоров, цинично забавен както „Параграф 22”. (Kent Turner, FilmForward
*
Емил Христов последователно ползва дяволски прелъстителна естетика, за да разкраси доминиращото чувство на гротесков цинизъм, който е реакция на корупцията и идиотщината в държавата. (Chris Cabin, Slant)
*
Ако търсите постсъветска, абсурдистка черна политическа сатира, която да разбута нещата – обадете се на българите. Те се присмиват с голяма убедителност и дяволски плам… (Jack Lyons, Palm Springs Desert News)
*
Не се вбесявай, а си отмъсти; или още по-добре – създай си своя собствена тайна полиция. Това прави един фрустриран информатор в „Цвета на хамелеона” – политическа сатира, където гаврата се поднася с каменно лице. Дълги години българското кино в голяма степен отсъства, но страстното въображение на Христов и Тодоров започва да набавя липсата. (Nicolas Rapold, Film Comment)
*
Ако търсите филм, който ще ви предизвика, угнети, развесели и завладее, гледайте този филм. Съмнявам се, че някога ще видите друг подобен филм. (Steve Kopian, Unseen Films)
 
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”